Хрониките на Нарния: Принц Каспиян ревю

…Определено семеен филм!

Историята накратко (ако сте много назад с матрЯла):
В краят на Лъвът, Вещицата и дрешникът, крале и кралиците на Нарния /Джорджи Хeнли, Скандар Кийнс, Уилям Моузли, Ана Попълуел/ се завърнаха в Англия. Една година по-късно, те отново биват призовани в магическият свят, но след завръщането си откриват, че по чудните земи са минали много повече от просто една година.
Телмарините (човешка раса, управлявана от злия крал Мираз) властват, а митичните говорещи животни са “почти” изчезнали.

Едно нещо няма да отрека – Принц Каспиян е една идея по-зрял от Лъвът, Вещицата и дрешникът. Филмът е малко по-мрачен и малко по-сериозен… Малко по-пораснал, така да го кажем
Този път баталните сцени са доста по-батални, и като се замисля в тоя филм бяха убити ужасяващо много хора и… говорещи животни. Но, спокойно! Това не е нито Властелина на пръстените, нито 300, и както казах още в началото лентата е семейно ориентирана, така че за 2 часа и половина ще видите само 2 капки кръв (буквално). Което си е добре, предвид факта, че една говореща мишка подскачаше насам, натам и режеше гръкляните на хората. Представям си 100тици ужасени дечица, ако в филма имаше кръФ

Та въпреки, че “Принц Каспиян” е по-мрачен от “Лъвът, Вещицата и дрешникът”, той остава преди всичко приказка, с доста сериозни комедийни елементи (не се шегувам въобще). Периодично всеки един от персонажите (бил той добър или лош) вкарва по-някой мега свеж лаф, така че внимавайте да не се задавите с пуканки

Лека вметка защо смятам, че това е идеалният семеен филм. Когато пиша въпросното изречение, аз определено имам предвид, че цялото семейство трябва да отиде на кино (а не да пуснете дечицата в киносалона за 2 часа а вие да ходите да пиете кафе). Защото имайки предвид всичко написано по-горе, Хрониките на Нарния: Принц Каспиян, на моменти става много сериозен и трябва да има някой който да обясни на децата какво и защо се случва. Да им обясни, защо това е добро, а това лошо. Защо така може и така не може да се прави. Не очаквам всички четящи тези редове да ме разберат, а и много от вас може просто да ми се изсмеят, но аз с удоволствие бих гледал този филм с децата си (все още нямам обаче)

След като казах горните редове, е време да дам малко пространство и на критика в мен, който определено има какво да каже.
Първо актьорите – Четиримата ни познайници от първия филм отново играят чудесно,

за разлика от Бен Барнес (принц Каспиян).
Докато Моузли, Попълуел, Кийнс и Хeнли се справят като големи хора, без нито за миг да изглеждат твърде детско или несериозно, Барнес изглеждаше ужасно неориентиран и неадекватен през целият филм. Няма и помен от чудесната му игра в Звезден прах (Stardust), което е тъжно. На всичкото отгоре (отново за разлика от четиримата) акцента му беше ужасяващ. Да принципно Телмарините, би трябвало да са с Испански произход но това си беше мъка. И докато репликите на принца се понасяха някак си, то английския на Серджо Кастелито (Мираз) си беше истинско мъчение, а асоциацията с пиян руснак говорещ английски на моменти беше неизбежна. Просто на фона на перфектния “Бритиш инглиш” =) “испанците” звучаха страховито.

За сметка на това обаче, зад някой от говорещите животни стоят истински гении – лъвът Аслан (Liam Neeson), и кръвожадната мишка – Reepicheep (Eddie Izzard) например, са уникални. Както и в първата Нарния и тук има няколко изключително симпатични говорещи животни – споменатия кръвожаден мишок, язовеца и т.н. който винаги ще ви напомнят, че сте в един фантастичен приказен свят.

Другата сериозна забележка, е че на моменти филма става ужасно протяжен и досаден. Гледат се 5 минути, гледат се още 5 минути… На фона на цялата баталност има моменти който просто са твърде… бавни. С лошо око поглеждам, и на станалата задължителна любовна история (колкото и тънка и лека да беше тя).

Въпреки това, приказката е повече от чудесна, а изводите и заключенията който могат да се извлекът, повече от добри. Та, вземете децата и отидете на кино!

PS: За тези който се чудят за хронологията на книгите на К. С. Луис, малко пояснения.
Луис пише книгите в следната последователност:
По ред на публикуване:
1. Лъвът, Вещицата и дрешникът (1950)
2. Принц Каспиан (1951)
3. Плаването на „Разсъмване“ (1952)
— тук историята трябва да завърши, но автора открива че има какво още да каже и продължава с:
4. Сребърният стол (1953)
5. Брий и неговото момче (1954)
6. Племенникът на Магьосника (1955)
7. Последната битка (1956)

По късно, Дъглас Грешам (доведеният син на Луис) предлага нова подредба, която следва хронологията а не датите на издаване:
1. Племенникът на Магьосника (1955)
2. Лъвът, Вещицата и дрешникът (1950)
3. Брий и неговото момче (1954)
4. Принц Каспиан (1951)
5. Плаването на „Разсъмване“ (1952)
6. Сребърният стол (1953)
7. Последната битка (1956)

Иначе какво точно ще филмират Дисни все още не ми е много ясно, но през 2010-та очакваме Хрониките на Нарния: Плаването на „Разсъмване“/The Chronicles of Narnia: The Voyage of the Dawn Treader. За сега се знае само историята на филма (ако сте чели книгата) и, че Андрю Адамсън няма да режисира третия филм, защото мисли да се отдаде на заслужена почивка Какво ще направи Michael Apted на режисьорското столче, мога само да гадая…

А в Плаването на „Разсъмване“ има и дракони….