Аз съм от олд фешън хората… да от тези, които все още смятат, че брака (между мъж и жена) е първата и най-перфектна институция на таз земя 🙂 И да, имаме новина!

Както подхвърлих в „тийзър“ поста, днес (20-ти октомври) един от най-скъпите ми хора – Грациела Ганчева Атанасова a.k.a Strangerka-та има рожден ден. И тъй като се гаджосахме =) преди има-няма 3 години и 5 месеца, сметнах, че най-накрая е редно да задам въпроса – Миличко, ще се омъжиш ли за мен?
Отговорът естествено беше „ДА“ 🙂 така че считано от днес, аз Мартин Славков Тонев a.k.a Strangera, съм сгоден за споменатата по-горе госпожица 🙂

И понеже сега започва една луда върволица от въпроси, а аз се уморявам, когато трябва да разкажа нещо повече от три пъти (Грациела може да ви разказва много без да се умори, така че който й има GSM-а, да й се обажда ако иска) 😀 по-долу съм драснал едни бързи FAQ (А и така генерирам трафик към блога 😛 Аз блогър ли съм, или на петела шията? 😀) 😉
Следва актуална снимка от есенно-лятната ни ваканция 😀


Кога е датата за сватбата?
Още не сме определили точно, но със сигурност ще е през 2009 г. Ама не се притеснявайте, предвид блогарските ми наклонности, като му дойде времето или ще броудкастваме сватбата на живо през интернет, или в краен случай ще блогвам от мястото на събитието 😀

Къде й предложи?
В едно много симпатично италианско ресторантче, намиращо се, срещу София Ленд. Кантина Италиана се казва, много приятна атмосфера, отлично обслужване и перфектна кухня.
По стечение на обстоятелствата, Грациела ме била харесала за пръв път на виенското колело в София Ленд, така че има известна символика 🙂

Как поднесе пръстена?
А това е хубав въпрос, тук ще отделя малко повече внимание 🙂
Честно казано, това ми е детската мечта 😀 Събудих ли ви любопитството? Еми, пръстена беше сложен в шоколадово яйце 🙂
Следва нагледна демонстрация – на първо време трябваше да намеря пръстен, и шоколадово яйце 😀

С моят добър приятел Spy внимателно разопаковахме яйцето, като се постарахме да не разкъсаме станиолчето, и отделихме двете половини. Преди това го подържахме в хладилника, за да се „поодърви“, както казваме по нашия край:

Разкарахме играчката от яйцето:

Опаковахме пръстена:

И го наръчкахме на мястото на играчката:

След това, внимателно нагряхме едната половина от шоколада (с нощна лампа става идеално) 🙂

Залепихме двете половини:

И върнахме продукта в хладилника 🙂
След като се уверихме, че всичко е стабилно (става като истинско), поиздялкахме разтопеният шоколад и опаковахме обратно (най-трудната част). Все пак резултата си заслужаваше 🙂

Факт е, че стана малко измачкано, но повярвайте ми – на първо четене никой не забелязва разликата с оригинала 🙂

Последните щрихи сложихме с пищна опаковка:

Резултата беше фантастичен 🙂 Беше невероятно забавно да наблюдавам лицето на Грациела, което премина от небрежна усмивка (шоколадово яйце за рожденият ден все пак) 🙂 до шокирана изненаданост :), при откриването на пръстен вътре 😀

Изказвам горещи благодарности на всички, които асистираха за осъществяването на този проект:
Ирето – за помощта при избора на пръстен;
Светльо – за практичната помощ по модификациите върху шоколадовото яйце;
Kainy – за осигуреното алиби в петък;
Хилда – за панделките;
и на всички колеги, които изтърпяха еуфорията ми през миналата седмица 😀

Обичайте съ! 😛