Пращайки ми това послание на мейлът, моят добър приятел CrazyShark, ми напомни, че днес е 5-ти ноември, денят в който през 1605 г. е осуетен опит за атентат срещу Камарата на лордовете и краля на Англия и Шотландия Джеймс I.
И в този ред на мисли, позовавайки се на един култов филм, обвързан с въпросната случка, и поглеждайки към Европа, която приветства победата на Обама нека чуем речта на „V“, и за минутка се замислим накъде вървим:
Vodpod videos no longer available.
Да съжалявам, че Америка избра Обама. Не заради това, че е чернокож (в това няма абсолютно нищо лошо, даже е хубаво), а заради възгледите му, и заради политическият курс който ще поеме. Но не, не искам да се отплесвам на политически теми, и специално за FBI \ако четат\ 😀 не намеквам някой да ходи да взривява Белият Дом… Намеквам, че трябва да се вслушаме в думите на „V“ и да се замислим, дълбоко в себе си – какво правим, и накъде вървим? Ние, лично и персонално…
Предполагам, че 90% от четящите в блога сега се пулят в монитора и нямат идея за какво говоря, но какво да се прави… И аз не съм много сигурен, какво се опитвам да кажа 🙂
За това, ето ви нещо весело и красиво 😀
Vodpod videos no longer available.
Честит 5 ноември!
Stranger's Weblog 
achkar
11 ноември, 2008 at 18:43
Начи са големи балъци, хахахах 😀
ХаресвамХаресвам
Зелен Бетон
15 ноември, 2008 at 0:53
“Good evening, London.
Allow me first to apologize for this interruption. I do, like many of you, appreciate the comforts of everyday routine, the security of the familiar, the tranquillity of repetition… I enjoy them as much as any bloke. But in the spirit of commemoration, whereby those important events of the past, usually associated with someone’s death or the end of some awful, bloody struggle, are celebrated with a nice holiday, I thought we could mark this November the 5th, a day that is certainly no longer remembered, by taking some time out of our daily lives to sit down and have a little chat.
There are, of course, those who do not want us to speak. I think that even now orders are been shouted into telephones and men with guns will soon be on their way. Why? Because while the truncheon may be used in lieu of conversation, words will always retain their power. Words offer the means to meaning, and for those who would listen – the annunciation of the truth. And the truth is, there is something terribly wrong with this country, isn’t there?
Cruelty and injustice, intolerance and oppression, and where once you had the freedom to object, to think and speak as you saw fit, you now have censors and systems of surveillance coercing your conformity and soliciting your submission. How did this happen? Who’s to blame? Well, certainly there are those who are more responsible than others, and they will be held accountable; but again, truth be told, if you’re looking for the guilty, you need only look into a mirror.
I know why you did it. I know you were afraid. Who wouldn’t be? War, terror, disease… There were a myriad problems that conspired to corrupt your reason and rob you of your common sense. Fear got the best of you – and in your panic, you turned to the now High Chancellor, Adam Suttler. He promised you order, he promised you peace, and all he demanded in return was your silent, obedient consent.
Last night I sought to end that silence. Last night I destroyed the Old Bailey to remind this country of what it has forgotten. More than 400 years ago, a great citizen wished to embed the 5th of November forever in our memory. His hope was to remind the world that fairness, justice and freedom are more than words, they are perspectives. So if you’ve seen nothing, if the crimes of this government remain unknown to you, then I would suggest you allow the 5th of November to pass unmarked. But if you see what I see, if you feel as I feel, and if you would seek as I seek, then I ask you to stand beside me, one year from tonight, outside the gates of Parliament, and together we shall give them a 5th of November that shall never, ever, be forgotten.”
___________________________________
„Добро утро, Лондон.
Позволете ми първо да се извиня за това прекъсване. Аз също, както мнозина от вас, ценя удобството на привичното ежедневие, сигурността на познатото, спокойствието на повтарящите се неща. Наслаждавам им се, като всеки. Но, в духа на възпоменанието, заради който важните събития от миналото, обикновено свързани с нечия смърт или с края на някоя ужасна, кървава битка, обикновено се отпразнуват с някой хубав празник, си помислих дали не можем да отбележим този 5-ти ноември – ден, който със сигурност вече не се помни – като отделим малко от времето си, за да седнем и да си поговорим.
Има, разбира се, такива, които не искат да говорим. Сигурно в момента по телефони се крещят заповеди и скоро въоръжени мъже ще потеглят, за да ги изпълнят. Защо? Защото, въпреки че палката може да се използва като заместител на разговора, думите винаги запазват силата си. Думите предоставят път към смисъла; а за тези, които се вслушват в тях – и възвестяват истината. А истината е, че в тази държава има нещо ужасно нередно, нали?
Жестокост и несправедливост, нетърпимост и потисничество – а там, където някога имахте свободата да възразявате, да мислите и да говорите както смятате за правилно, днес имате цензори и наблюдателни системи, принуждаващи ви да се примирявате и изискващи вашето подчинение. Как се случи това? Кой е виновен? Разбира се, има някои, които със сигурност са по-виновни от други, и на тях ще им бъде потърсена отговорност – но от друга страна, в интерес на истината, ако търсите виновния, просто погледнете в огледалото.
Знам защо го направихте. Знам, че ви беше страх. Кой не би се страхувал? Войни, терор, болести… Хиляди проблеми се бяха съюзили, за да разрушат способността ви да разсъждавате и да ви лишат от здрав разум. Страхът надделя над вас – и вие, в паниката си, се обърнахте към сегашния лорд-канцлер Адам Сътлър. Той ви обеща ред, той ви обеща мир – и всичко, което искаше в замяна, беше вашето мълчаливо, покорно съгласие.
Снощи аз се опитах да наруша това мълчание. Снощи аз разруших Олд Бейли, за да припомня на тази страна нещо, което тя е забравила. Преди повече от 400 години един велик гражданин пожела да вгради 5-ти ноември завинаги в нашата памет. Той се надяваше да напомни на света, че честност, справедливост и свобода са нещо повече от думи: те са гледни точки*. Така че ако не сте видяли нищо, ако престъпленията на тази власт са останали невидими за вас, бих предложил да оставите 5-ти ноември да отмине неотбелязан. Но ако виждате това, което виждам аз, ако чувствате това, което чувствам аз, и ако бихте се опитали да направите това, което се опитвам да сторя аз, тогава ви каня да застанете до мен – след една година, пред портите на Парламента – и заедно ще им поднесем един 5-ти ноември, който никога повече няма да бъде забравен.“
*) perspective = гледна точка, ракурс; перспектива; мироглед
Надявам се така процентите да се качат барем до 50. Струва си, мисля.
ХаресвамХаресвам