Рандом история 1:

Преди някакво време имахме странен казус в офиса – оказа се, че предложението за един клиент трябва да се запише на CD. Това доведе до множество смущения в работния процес защото 1) прекарахме доста време в търсене на празно CD; 2) прекарахме доста време в търсене на компютър със „записвачка“; 3) прекарахме доста време докато разберем как се записват дискове под WIN 10.

Интересния момент е, че в крайна сметка се оказа, че моя офис компютър всъщност има CD/DVD записващо устройство за което аз дори не съм подозирал – просто никога не ми се е налагало да го ползвам, а дизайна доста дискретен…

Рандом история 2:

Все още обичам да си купувам игри на дисков носител, за да си ги редя на етажерката, но ако трябва да избирам само от един възможен вариант за дистрибуция, това със сигурност би бил Steam. Иначе, както съм казвал и друг път, за мен оптималния вариант са игри които могат да бъдат закупени на диск, но изискват Steam за да се играят. При тях в 99% от случаите, в кутийката освен диск (който никога не ползвате) има листче с код, който просто регвате в Steam и сте Вие.

И да, като цяло диска е безмислен, но има нещо яко в това да си редиш кутийки на етажерката. Даже с усмивка си спомням за случая в който един от пъблиширите си беше позволил да запише на диска само… инсталация на Steam.

Защо Ви разказвам всичко това?

От една страна – защото от доста време не съм писал нищо, и клавиатурата ми имаше нужда от малко внимание. От друга – за да разцъкам новия WordPress едитор… и от трета – защото Square Enix са малоумни. Как малоумни? Следва история 3.

В петък не бях на работа, а уикенда не бях в София, съответно днес пристигнах в офиса и на бюрото спокойно ме очакваше торбичка от Ozone.bg с копието ми от PC версията на Shadow of the Tomb Raider. „Стандартната“ ми процедура в повечето подобни случай е следната – отварям кутийката, логвам се на компютъра вкъщи, пускам дигиталната платформа която играта използва, въвеждам кода от лисчето в кутийката и пускам играта да се инсталира, за да мога спокойно да си цъкам когато се прибера. BTW както Tomb Raider (2013), така и Rise of the Tomb Raider (2015) използват точно схемата със кода за Steam. Изненадващо обаче, тази година някой гений в Square Enix е решил да промени нещата по… интересен начин, защото в кутийката има листче с код, но той не може да се регистрира в Steam…

Всъщност това което трябва да направите е да вземете диска, да намерите компютър с DVD, да пуснете диска, да стартирате нещо което прилича на активатор от пиратски релийз: След това, да вкарате вътре кода от листчето, и да си получите Steam кода…  След това този кода може да бъде въведен във… който и да е Steam акаунт. Т.е. да, цялата процедура е просто усложнена „дигитализирана“ и напълно безсмислена версия на… ЛИСЧЕТО СЪС Ш*****Я STEAM КОД.

И това се случва през 2018-та, когато компютрите масово се продават без DVD устройства, и никой не си прави труда дори да си купи външно DVD просто защото не му трябва… за нищо. Аз btw би трябвало да имам външно DVD някъде из чекмеджетата във вкъщи, но нямам представа дали все още работи… и къде точно се намира.

Та цяла сутрин разсъждавам върху темата ЗАЩО аджеба някой от Square Enix е решил, че това е добра идея, и с какво тя спомага на PC гейминга като цяло. Процедурата със сигурност не спира рисейлърите на кодове, и единствената реална „ползва“ която успях да открия от нея е, че живота на легалните потребители обичащи да си редят кутийки на рафтчета става една идея по сложен. Ако някой има по добри предположения – моля споделете ги в коментарите, а аз се надявам утре да успея да седна и да запиша First Contact видео на Shadow of the Tomb Raider… Нещо което щеше да се случи днес, ако Square Enix не бяха ретарди…