… а в следващите редове ще ви разкажа за това как и защо щяха да ме пишат „записал се за ваксина, но неявил се“. Историята не е особено интересна и не е пълна със смешки за чипове (а можеше), ама искам да Ви я разкажа. Без конкретна причина, просто гледам че е модерно, пък и както е казала Баба Гина от Горно Сусурлево – „за лайковете го прайм“.

Откакто стана ясно, че тая работа с COVID-19 няма да мине за „около 2 седмици“, чакам ваксината като топъл хляб. Не щото съм някакъв безумно голям фен на топлия хляб, а просто защото метафората ми се струва подходяща за целите на текста. Както и да е… тъ чакам си я ваксината аз, и преди някакво време изведнъж осъзнавам, че в нашата страна от третия свят (щото повярвайте ми, по много показатели сме тамън страна от третия свят) шокиращо може и да се доредим до ваксини. Викам си – има надежда. Сигурно ще трябва да чакам поне до лятото (като знам колко време имплементираме електронни рецепти да речем), ама… поне има някаква светлина.

После стана онази работа със зелените коридори. За тях малко се дърпах, щото си викам – нали уж ограничени бройки ваксини, някак си не ми се иска да прередя някакви хора от рисковите групи. После осъзнах, че той народът масово се „лекува с ракия и чесън“, „ваксина му не трябва“ и голяма част от рисковите групи имат по-голям шанс да прекалят именно с ракията, отколкото да отидат да се ваксинира, и вместо да ги чакам да се наканят, по-хубаво да ходя… и ТУК ме заболя гърлото. Кофти стечение на обстоятелствата, ама точно тогава развъртяхме някакво актуално вирусче из вкъщи и не ми се стори разумно да се метна и на ваксина. В момента, в който се почувствах добре, се засилих да се ваксинирам… и бройките свършиха часове преди да успея да се доредя – „голяма липса на малшанс”, както беше казал Гонзо.

Обаче всяко зло за добро. Малко след това титаните от „Информационно обслужване“ АД стартираха опцията да можеш да се запишеш за ваксина, през САЙТ! Сега, имам неща, които мога да кажа за тоя сайт, ама… все тая. Има опция (която даже не включва да си говоря с хора от държавни учреждения по телефона), значи ДЕЙСТВАМ. Вечерта седнах, разцъках, регистрирах се. Без преференция – смисъл, писах че ми е все тая с коя ваксина ще ме ваксинират, защото на база наличните данни наистина смятам, че в общия случай е абсолютно все тая коя ще ми се „падне“. Единственото, което направих е да избера голяма болница. Не защото имам желание да се блъскам при много хора, а просто защото имах притеснение, че ако избера някой медицински център (имах няколко такива в непосредствена близост) има риск да попадна някъде, където не са съхранявали ваксините адекватно, а това е едно от малкото неща покрай ваксините за COVID-19, което ме притеснява.

Та за това се бях засилил към ВМА, пък и си викам – ако вземе че ме ваксинира Генерала, може да ми излезе късмета да ме снимат по телевизора и да стана известен! Докато се преборя с творческите решения на Информационно обслужване обаче, местата свършиха. За щастие, в Александровска още имаше слотове, и така вечерта след старта на системата, заявих своето желание за ваксина за след 14 дена (първата свободна дата). Александровска е голяма болница, има ковид отделение, би трябвало да са наясно как се съхраняват ваксини, а и предполагам за 2 седмици ще изчистят всякакви недоизмислени неща. Разпечатах си информираното съгласие от сайта, попълних го… И зачаках…

Малко преди да дойде заветния ден обаче, многоуважаемия ИнжИнер-Доктор-Доцент-МадърЪфДрагънс-КапитанНаДжипка-КапитанПланета Б.Б. обяви, че СПИРА ВАКСИНИРАНЕТО С АСТРА и ИСКА ДА МУ ПИШАТ ПИСМО НА ЛИЧНО (какъв е смисъла да му пишат, като очевидно не може да чете, е друга тема). Ех тая липса на малшанс… От системата на информационно обслужване не получих мейл с информация (все пак тука да не е информация??), но един ден преди деня ми за ваксиниране, все пак открих, че на линка с потвърдената ми регистрация, се зарежда съобщение че ваксинирането временно е спряно, и ще получа SMS или мейл като тръгне пак (с нова дата и час).

Два дена по късно, наистина получих мейл и то с нова дата – точно 7 дневно закъснение от предварителния план. Викам си – ДИС ИЗ ИТ! Тоя път ще стане работата. Вечерта преди ваксината бях тотално подготвен и нищо не можеше да ме спре!

За да добиете представа за подготовката ми – разпечатал съм документа за информирано съгласие, сверил съм данните 3 пъти. 4 ПЪТИ съм проверил адреса, който излиза в системата (щото Александровска има няколко входа). Прегледал съм кои улици около този вход са зелена зона и съм си набелязал тези с най-голям шанс за повечко свободни места. Чекнал съм всички възможни маршрути за пристигане с кола (Александровска е буквално на 10 минути от нас) и съм видял ориентировъчно време за пристигане с гугъл за съответния ден на седмицата и обичайния трафик за тази часова зона. Също така съм си премерил температурата около 24 пъти за последните 24 часа. ГОТОВ СЪМ ДА СЕ ВАКСИНИРАМ И НИЩО НЯМА ДА МЕ СПРЕ!

Идва деня, тръгвам. Вълнувам се! Излизам, изхвърлям някакви парчета лед от предното стъкло на колата, изнервям се, притеснявам се, че ще закъснея… Пристигам, завивам в набелязаната улица – точно пред мен свободно място в зелената зона. ЕВАЛАТА МАРТО, правим го. Паркирам, пускам СМС за зоната и влизам през парадния вход с 7 минути по-рано, информирано съгласие в ръка, маска на лицето (от скъпите) и широка усмивка отдолу! Даже съм си планирал някакви работни неща за след 30 минути, щото то това колко да отнеме (с точен час съм все пак)! Та влизам през входа и почвам да се оглеждам. Табели няма, обаче в ляво съзирам мобилен пункт (контейнер) с една опакована в защитно облекло дама, и си викам – тука сме. Запътвам се натам, фургонът е празен. Викам си – ЕВАЛАТА България, евалата Европа! Дамата се усмихва под маската (поне си представям, че се усмихва) и протяга ръка да вземе листа от ръката ми. Аз любезно поздравявам и казвам че съм за ваксина, за 9:40.
– Ааа, за ваксина? Те са на другия вход…
…

Питам мога ли да мина през двора, упътват ме, благодаря и тръгвам… притеснявам се, че ще закъснея, но още имам 5 минути преднина. Докато прескачам една улица изградена от локви, си мисля за това дали тия от „Информационно обслужване“ АД не можеха да нацелят поне правилния адрес на една от големите болници в София, ама… Хора сме, случват се грешки.

Наближавам другия вход и виждам струпване на контейнери и хора. Викам това ще да е. Все пак, превантивно отивам до кабинката на охраната и любезно питам дали това е мястото, на което трябва да отида за ваксина.
– Да, да, там е за ваксините.

Отивам, посреща ме обезкуражаваща опашка. Едни хора, нагъчкани в един псевдо коридор между два контейнера, и попълват едни документи на едни кетъринг маси (добре че поне си попълних декларацията в къщи). Спирам на 1.5 метра от опашката и почвам да се ослушвам и оглеждам за някаква табела (още тая надежда, че съм с час и всичко ще стане бързо). Пред мен се разиграва някакъв разговор с един човек със защитно облекло и група чакащи с нещо от типа „вие сте от ония списък за Pfizer нали, дайте документи да проверя еди какво си.“

Виждам, че с чакане няма да се случат нещата и колкото и да ми е омразно, буквално спирам човека с облеклото в крачка:
– Извинете, аз съм за ваксина. За 9:40.
– Ами то няма ваксини.
…
Дишанете ми се учестява, мигам на парцали и си мисля че много съм се объркал и тия хора явно се редят на опашка за банани. Не мога да взема решение, проронвам:
– Ааамаа, аз получих мейл за потвърждение вчера?
– Еми да, всички така, и по новините казват че има, ама нямаме ваксини и трябва да връщаме хората.
– Ъммм, ок, значи…
– Амаа, там на входа, има пункт за свободна ваксинация с „Астра Зенека“, ако искате.
– Xмм, еми то аз нямам претенции с коя ще ме ваксинират.
– А, ми да добре, там в началото до бариерата е контейнера. То и аз с Астра се ваксинирах.

o_0 Благодаря любезно, извинявам се за безпокойството и се насочвам към мобилния пункт до бариерата.

Приближавам въпросния, отвън опашка… увереността и ентусиазма ми вече малко са се поизпарили. Табели няма, цари някакъв стандартен хаос. Опитвам се да питам някакъв човек, той не е от тука и няма идея какво искам, другия е за втора доза… Започвам да се замислям дали да не си ходя. Контейнерът е с две врати, първата се отваря и аз срам не срам, изстрелвам въпрос:
– Извинявайте много, аз съм за първа ваксина, имам записан час, но ми казаха, че нямало ваксини и да дойда тук да питам?
– О, тука са за втора доза, ама питайте доктора дали ще Ви вземе… и тряс вратата.

Аз съм в ступор. Както ваксината беше на 10 минути от мен, така и нещата изведнъж отидоха в – и днеска няма да е. Тръгнах си, минах бариерата… спрях, върнах се, и в пристъп на умопомрачение застанах съвсем леко в страни на опашката, точно до втората врата на мобилния пункт, и когато въпросната се отворих, направих едно от най-омразните ми неща евър:
– Извинявайте, аз само да попитам… Записан съм за час за ваксина за днес. За първа доза, но ми казаха, че нямало ваксини и да съм питал дали ще ме вземете.
Доктора, изключително любезно и много въпросително ме поглежда:
– Как се казвате?
– Мартин Тонев, за 9:40.
Поглежда в списъка – Ами да, тук сте си записан. Защо да няма ваксини?

Аз съм още по-шокиран. Човекът вижда объркването ми и казва:
– Отидете на първата врата, попълнете си документите, ще ви прегледат и ще ви ваксинираме.

В объркания ми ум, изведнъж светва слаб лъч надежда. Аз доволно размахвал листа и казвам:
– Аз документите съм си ги попълнил!
– Е да, ама те тези в сайта са сгрешени и не ни вършат работа.

….

Връщам се на първата врата. Леко съм изнервен. Изчаквам въпросната да се отвори и с цялата наглост, на която съм способен, заявавам че съм говорил с доктора, има ме в списъка и ще ме ваксинират. Жената съвсем любезно ми подава два листа да си ги попълвам, и точно в този момент времето някак се забавя и аз осъзнавам най-безумната си грешка евър… не съм си взел химикалка. Представяте ли си приятели, въпреки всичката си подготовка в тези трудни времена, въпреки че в нас има цяла купчина химикалки, въпреки че в колата има поне две, и въпреки че вече си нося химикалка НАВСЯКЪДЕ, където би ми се наложило да подписвам нещо (понеже не искам да пипам химикалка пипана от хиляди други хора), аз съм отишъл на ваксинация БЕЗ ДА СИ ВЗЕМА ХИМИКАЛКА!!! Всичко се случи в рамките на може би секунда, а мозъка ми изпрати сигнал и гласните ми струни директно изстреляха – а дали можете да ми дадете химикалка, понеже нямам?

– Ами, нямам откъде да ви дам химикалка сега, казва жената и оставя химикалката с която е писала туко що, в кутия с още ПОНЕ 10 химикалки.

И аз седя и си мисля – човек, дали някъде наоколо продават химикалки… или ще трябва да питам хората дали могат да ми услужат. В УСЛОВИЯТА НА ПАНДЕМИЯ.

И точно в този момент се случи чудо. Жената ме погледна, смили се над мен и каза:
– Я виж тая дали пише?, подавайки ми една от 10-те химикалки пред нея.

Благодарих, обещах че ще я върна и излязох преди да е размислила. Навън е студено, може би ще вали. Аз съм по пролетни кецове, а нереалистичните ми очаквания са потъпкани… надежда обаче има. Малко преди пункта, има нещо като заведение и отвън има зарязана една „полева“ масичка. Няма хора, аз се скатавам на завет и започвам да пиша. Верно документа няма нищо общо с тоя от сайта…, което повдига въпроса, толкова ли беше трудно на приятелите от „Информационно обслужване“ АД да сложат правилния документ. Хей, дори всяка болница, да има различни изисквания за структура на документа, пак биха могли да ги сложат (все пак ти си избираш болницата), ама от друга страна, те са свършили толкова много работа, да вдигнат тая система, сега да очакваме да оправят и някакви неща един месец по-късно ли? Пък и хора сме, стават грешки…

Връщам се след малко с попълнени документи, вече влизам смело щото съм наясно с нещата. Дамата поглежда… и ме връща обратно, понеже съм пропуснал да попълня цяла страница (първия лист бил двустранен). Всичката ми работа такава! На излизане се разминавам с някакъв човек, който говори на развален български. Дамата с химикалката ме поглежда и казва: – Ти английски говориш ли?
– Кимам в знак на потвърждение (страх ме е че ако я разочаровам ще си вземе химикалката).
– Я виж този какво иска.

Разбирам какво иска, превеждам, обяснявам, излизам да си попълня листа. Запознах се и с двама дядовци за втора доза (eвала на господата), станах свидетел на една жена която се разкрещя, ЧЕ НЯКОЙ Я ПРИТИСКА В ГЪРБА и не се спазва дистанция, и прочие стандартни неща. Попълних и втория (третия) лист и се закотвих пред врата едно (отново). И в тоя момент се появява чужденеца и вика – а може ли да ви ползвам химикалката? Е т’ва ако не е малшанс. Времето пак се забавя, а аз почвам да мисля – аз казах на дамата че ще и върна химикалката. Ако сега му я дам, има шанс да не ми я върне преди да вляза. Ами ако дамата се разсърди? Обаче как да откажа помощ на човека? Викам си, няма как – ще понеса последствията ако трябва, но не мога да оставя човека в беда. И му дадох химикалката.

И тук се случи още едно неочаквано чудо – младежа успя да си попълни документите и да ми върне химикалката ПРЕДИ да дойде моя ред!

Влизам, ВРЪЩАМ ХИМИКАЛКАТА гордо, дамата проверява, че съм попълнил всичко (този път минах) и ми казва да си сваля връхните дрехи за да ми направят преглед. Първо ми мери кръвното. Приключва, поглежда ме много въпросително и казва:
– 90 на 120?
Нямам идея как да отговоря на този въпрос. Не знам дали това е добре или зле. Чудя се дали е разумно да направя смешка, че съм вдигнал кръвно докато чакам. Дали ако дам грешен отговор няма да откажат да ме ваксинират??? „Ами принципно ми е ниско“ казвам аз, без особено ясна идея защо водя този разговор.
Дамата записва данните на листа и ми закача някакво устройство за мерене на пулс на показалеца. Минава малко време:
– 45, не т’ва не е нормално.
– Може би е от студа?
– Разтрий си пръстите…
Разтърквам аз вкоченените си пръсти и пускам шега. Мисля, че вече сме приятели, защото на втория опит пулса „тръгва“ и чувам одобрителното:
– Аа, ето ВЕЧЕ ИМАШ ПУЛС, браво.
– Предполагам това е добре? Отговарям аз закачливо…

След малко получавам документите обратно и бивам изпратен на опашката да си чакам реда. Консултирам някакви чужденци, относно това кое какво означава по формуляра, говоря си с единия дядо, времето си върви неусетно. Пускам втори SMS за зелената зона. Започвам да не си чувствам пръстите на краката. Може би ще вали.

Към 10:40 (един час след часа ми) вече съм на върха на опашката. Даже съм казал на дядото да не се притеснява и че може да мине преди мен, щото съм ЛАРЖ! И в тоя момент, отнякъде се появява една дама и плахо ме пита – извинявайте, горе долу спазват ли се часовете? Горката, и тя сигурно си е букнала разговор за след 30 минути…

Едвам се сдържам да не избухна в смях, виждам объркания и поглед, така че отделям около 45 секунди от натовареното чакане на опашката, за да и обясня процедурата. Къде да отиде, какво да каже… и че да, оня документ дето си го е разпечатала не важи. Тя благодари любезно и се влива в тълпата, а аз влизам за заветната ваксинация.

Вътре не се случи нищо интересно и всичко отне по-малко от 5 минути и това, при положение че едната сестра беше заета с нещо във Facebook, а другата говореше по телефона, така че ми писа данните два пъти (щото първо ме въведе в списъка с хора дошли за втора доза). Излязох ваксиниран и щастливо се отправих (през локвите) към вкъщи… даже не заваля.

И така се ваксинирах. И така за малко да стана от хората дето са се записали за ваксинация и „не са се явили“… И така ни е всичко в държавата. Дезинформирано.

Всеки си бута там каквото са му казали и не го интересува какво се случва около него. Всеки си копае в нещата сляпо без да мисли. А на върха на цялата „хранителна верига“ седят едни…. хора, дето могат да мислят само за това как да откраднат повече. Тези последните се надявам поне малко да бъдат редуцирани след другия уикенд. А за ваксините – може би не ходете в Александровска (чувам че на други места си е съвсем ок). Или ако ходите – входът е от към бул. Пенчо Славейков… и не си разпечатвайте документа от сайта.

П.П. НОСЕТЕ СИ ХИМИКАЛКА!