Архив на категория: Общи приказки

Понякога думите са излишни. Честит празник!

Не, НЯМАМ ИМЕН ДЕН ДНЕС! 🙂

Първи март е, и пак се почна – „честит имен ден„, „честита баба Марта“ а аз нито имам имен ден, нито празнувам баба Марта. Така че нека да уточним някой неща за да няма недоразумения 🙂

Именният ден – 14.04.2007 – Свети Мартин – този ден е празник за всеки, който се казва Мартин, Мартина; Надявам се този въпрос да не трябва да го обяснявам повече и че хората правят разлика между Марта и Мартин/Мартина 🙂

Баба Марта – Защо не харесвам и не почитам този празник. Според обичая трябва да си закачаме конци (бели и червени) където ни падне 🙂 и те ще ни дадат здраве за годината напред, а ако не ще боледуваме (много сбит преразказ). Аз лично не вярвам, че едни конци ще ми дадат здраве, още по-малко че ако не се окича с тях ще се разболея. Това просто остро се разминава с нещата в който вярвам аз, съответно от няколко години не нося мартеници и не подарявам такива. Приятелите ми разбират и уважават желанието ми, така че всичко е наред 🙂

Та този пост го пускам, не за да събуждам спорове по въпроса, а за да обясня. Защото днес пак много пъти ще чуя честит имен ден, и така ще ми е по-лесно да обясня защо нямам такъв 😀

Поздрави, и весело изкарване на почивните дни 😉

Тъкмо приключих с гледането на „Оскарите“ и викам чакай да седна да драсна, 2-3 реда. Знам че е малко късничко, ама просто в неделя при мисълта да ги гледам по канал едно се изприщих. Още се опитвам да изтрия един спомен, с един „феноменален“ превод на живо. Та вчера си ги дръпнах от тук и преди малко приключих с гледането та си викъм „що пък не“. Все пак 80-тото юбилейно издание не е шега работа 😀

Най-остро впечатление ми направи огромното количество „бъгове“, като се почне от масичките с микрофона който „хлопаха“ всеки път когато някой си сложеше ръцете на тях (направо не можах да повярвам, че това е истина), минeш през хлъзгавият под и стигнеш до внезапно изчезващите микрофони 🙂

Като изключим това, трябва да споменем че имаше „няколко“ безумно облечени човека (който даже излязоха на сцената) :D, няколко безумни награди (златния компас vs. трансформърс за спец. ефекти, и наградата да отиде при златния компас. Аре бегай), и прочие изцепления – т.е. всичко беше съвсем в традицията на Оскарите 🙂

Ако трябва да съм сериозен, огромна част от наградите отидоха при хора които имаха сериозни проблеми с говоренето на английски език (много засилено чуждестранно присъствие, дет викат Американците), а Apple и Nintendo очевидно бяха дали мноооого пари за реклама 😉
Apple :

Nintendo:

и всичко това по-време на самото шоу, не в рекламните блогове 😉

Jon Stewart беше особено забавен (аз наистина се смях много) a.k.a бяха му написали добър сценарии.

За мен лично, тази година не беше особено силна от към филми. Не че нямаше филми, но не беше най-добрата година до сега 😉 ако ме разбирате. Смятам че най-оспорваната битка беше при номинацията за главна мъжка роля, но вие винаги може да кажете нещо друго 🙂

Та това е краткият ми обзор, следва -> наградените в картинки 🙂

ми кликнете за да се разгъне де 🙂

И така, официалната част на BlogCamp ’08 свърши. На всички който вече са в „Грамофон“-а приятно изкарване. Аз за съжаление имам тежък главобол 😦 и ще пропусна 🙂

Държа да кажа, че за мен беше изключително интересно да присъствам на подобен род събитие и мога да кажа само евала на Бого Шопов (и на всички останали организатори) за инициативата и желанието с което правят нещата.

Та след първата част нещата продължиха с презентация на Майк Рам на тема „мило дневниче“ 😉 която беше полезна и интересна (поне за мен).

След това продължихме с Ангел Грънчаров които говори за… политика разбира се 🙂

След него, тази група от интелигентни млади хора:

ни представи една, смея да твърдя чудесна инициатива, която наистина ще се зарадвам да видя реализирана. Но се надявам скоро за нея да има повече официално инфо 😉 (web сайт, първи брой) така че, за сега няма да коментирам, а ще пожелая успех! Защото начинанието си заслужава да бъде реализирано, и чакам бъдещо развитие 🙂

Накрая завършихме с полезно инфо от Ники Бачийски за тъй любимата ни платформа „WordPress“ и бъдещото и развитие (по-точно за WordPress 2.5)

аз лично чакам файнъл релииза с голям интерес.

Опа, за малко да забравя. Поговорихме си и за “Kорпоративните блогове”.

Това което малко ме натъжи обаче, е че и тук видях много заяждания и конфликти 😦 Да нормално е в едно семейство, да има спорове, ама се чудя защо понякога е толкова трудно да преглътнем междуличностните конфликти за благото на общността като цяло. Защо и тук трябва да се делим на „добри“ и „лоши“ и т.н. Ма не това исках да кажа 🙂

Желая успехи на всички в това което правят, и се надявам скоро да се видим пак. 🙂

Айде, който не е тука да идва 🙂
Тази част вече приключи:
9.45 – 10.00 посрещане на участниците
10.00 – 11.30 дискусия посветена на подслушването на Интернет – с идеи, съвети и факти.
11.30 – 11.45 Конкурса “bLog” – начало

Продължаваме с дискусия по панелите (ма първо ще ядем) :). Още инфо – http://bcamp.info/ 😉

Без коментар!

Из учебник озаглавен „Графичен дизайн“, част 1 – Съвременен вестникарски дизайн:

Днес разглеждаме графичния дизайн като комуникативно средство, не толкова като техническа категория, а като социокултурен феномен, особено с разбирането за амбивалентната му същност (на „трансмисия и субстанция на идеите“).

По това се учат младежите и девойките в Софийския. Добре че не уча графичен дизайн, а само го работя 😀

Ма колежката го взе с петица де 😉 евалата за което!

Тия дни ми беше малко натоварено (два изпита, работата си е работа…) и нямаше много време да се пишат постове 🙂 И за да компенсирам, реших да ви представя една „простотия“ от ученическите ми години 🙂 Просто попаднах на това есе, докато си подреждах разни филета по харда вчера, и само като си спомних за какво иде реч, започнах да се хиля като тиквеняк 😀 (дано и на вас да ви е смешно) 🙂

Първо малко пред история. Въпросното „произведение“ е писано някъде през 2001 години, и е силно повлияно от произведението на Шекспир – Хамлет (изключително любима ми трагедия BTW). До тук всичко хубаво, обаче въпросното беше оценено със слаб 2 заради израза „странна птица“ и репликата, че почти всички са лекичко цинични. 😀 Не можем да не споменем и „неприличният език“ разбира се 🙂

Та ето, го направо въпросното произведение, в цялата му прелест:

Заданието:
Трите основни тълкувателни посоки на образа на Хамлет:
• Хамлет – безволев човек на теорията и размисълът;
• Хамлет – циничен и недоверчив човек;
• Хамлет – меланхолик (наблюдаващ и анализиращ);
• ? (монолозите на Хамлет).

Есето:
Какъв е Хамлет?
Безволев човек – не съм съгласен, циничен – малко, недоверчив – о, да, меланхоличен – не може да се каже. И в крайна сметка какъв е той (нашият герой)?
Той наистина е сложна личност, за него не-може да се даде точен образ, защото той е комбинация от всичко, но и всъщност не е нищо от тях.
Та да започнем отначало.
Според мен Хамлет е: толкова безволев колкото рибите могат да ходят. Ако някои има друго мнение нека да се аргументира с оригинален текст и веднага ще сменя твърдението си;
Циничен – циничен е, но в границите на позволеното. За да се аргументирам, нека заедно да прочетем част от разговора на Хамлет с Офелия във Втора сцена:
ХАМЛЕТ
Госпожице, мога ли да легна между коленете ви?
ОФЕЛИЯ
Не, господарю!
ХАМЛЕТ
Исках да кажа: да облегна глава на тях.
ОФЕЛИЯ
Да, господарю.
ХАМЛЕТ
Помислихте, че ви искам нещо лошо?
ОФЕЛИЯ
Нищо не мисля, господарю.
ХАМЛЕТ
Макар, че съвсем не е лошо да легнеш между моминските крачета.

Предполагам, че тези, които са чели текста знаят, че Хамлет открито признава, че е възхитен от прекрасната Офелия и тук виждаме един: “Циничен опит за старовремешен флирт” (казано на културен език), или както бих се изразил аз – странен опит за свалка. В текста има още няколко такива изпълнения от страна на Хамлет, но няма да ги чета сега.
Сега за меланхолията. Той меланхолик ли е? Но какво всъщност означава меланхолик. В тълковният речник е написано следното:
1. Мед. Душевна болест, която се характеризира с потиснато настроение, отпуснатост и слабоволие;
2. Униние, тъга, печал, липса на бодрост и веселост.
От всичко това Хамлет е може би само печален и тъжен, а всичко друго изобщо не-му подхожда, така, че аз приемам, че той не е меланхолик. Е, да наистина той казва:

“Лукавият умее да приема
примамлив лик и може би използва
това, че съм нездрав и меланхолен”

Но не казваме ли и ние често реплики от типа: Аз съм луд и ненормален, но луди ли сме всъщност? Но стига толкоз, времето тече а друга тема имам да разказвам:
А, именно недоверчив ли е Хамлет. Ще ви изложа някой факти а вие искам да решите:
При Хамлет се явява призрак, разменят си лист и половина речи и нашият герой разбира че неговият баща е бил убит. Решава да отмъсти, но все пак в него се е промъкнала една капка съмнение и той казва по адрес на чичо си:
“Ще бръкна в раната му – ако трепне, ще знам какво да правя! Не е чудно духът да е от пъкълът изпратен.”
От това изказване аз стигам до две основни теории:
1. По онова време доста често са се появявали призраци и за това не е можело да им се вярва много (дори ако твърдят, че са покойният ти баща и са били убити от чичо ти, което пък потвърждава твоите подозрения) или:
2. Хамлет е доста недоверчив.
Аз лично залагам на второто, а вие?
И след всичко това пак стигаме до въпроса, какъв е Хамлет?
Заключението ми е, че той е: Недоверчивец с леки цинични наклонности т.е сложен персонаж, или както бихме казали ние тийнейджърите: Странна птица. Но да помислим не сме ли всички ние странни птици и не сме ли повечето недоверчиви и лекичко цинични.
Май отговорът в случая е да, тогава? Тогава мога да кажа, че Хамлет е просто един обикновен човек като всички нас поставен в нестандартна (аз предпочитам израза: кофти) ситуация.

–––
Култово 🙂 Ся си го четох пак, и си спомних (отново) ужасената физиономия на преподавателката си по Български език, всеки път когато се „докосваше“ до творчеството ми.
Ех от малък знаех как да дразня хората 😀

PS: Ужаса не идваше от чудовищният ми правопис, които успях да запазя и до днес….

Помните ли Dead Fred. Да, става въпрос именно за „Умерено зловещата“ ми поставка за химикалки, за която ви разказвах преди време. Челите поста ми, знаят че силно се зарибих по „братовчеда“ на Fred – Splat Stan и обявих че усилено си търся от къде да го закупя (при положение че в БГ го няма).

В крайна сметка, на 14.01.2008 търсенето приключи с посещение до ebay.com и поръчване на въпросния „умрел роднина“ на Фред. До тук хубаво, но най-хубавото е че днес в офиса пристигна това:

Цената която трябваше да платя за цялото това удоволствие беше $22.35 USD, като тук трябва да изкажа огромни благодарности на шефа, че „рискува кредитната си карта“, като ми поръча поставка за чаши по-интернет 😀

Реално погледнато, Splat Stan беше доставен до офиса ни, срещу скромната сума от 30 лева, докато Dead Fred ми струваше 26 (с доставка до офиса). Единствената разлика е, че за Dead Fred чаках един ден, а за Splat Stan – 2 седмици 😀 но чакането определено си заслужаваше 😉