Архив на категория: Пътеписи

Ето историята на един „забавен“ и дъъъълъг ден от моя живот 🙂 Бях в София за Нова Година и вчера (03.01) ше си хващам влакчето София-Добрич, с Прикачване в Повеляново, да се прибирам. Бях с брат ми и двама приятели, които ни изпращаха. Влакът тръгваше 13:15. Излязохме малко по-късно от колкото трябваше (бяхме в Люлин) и замалко да си изпуснем влака. На Лъвов мост си хванахме трамвай за две спирки и решихме да не си дупчим билети, съответно контролата ни хвана и се наложи да си платим по 7 лв; Съответно не можахме да си вземем нищо за ядене и пиене (а не бяхме закусвали нищо), понеже оставаха 7 мин до тръгването на влака 🙂 Както и да е. Успяхме да се качим на влака и си мислим с брат ми, че всичко е приключило и ся ше си пътуваме спокойно до Добрич. Обаче още в началото имаше страшно много хора във влака. Бяхме на единия край на вагона, а на другия бяха нашите запазени места. И в продължение на около 3 часа не можахме да стигнем до там и стояхме прави (все още ме болят раменете от раницата). След т’ва си пробихме (буквално), път до купето, и точно викам да изчакаме до следващата спирка, за да слязат хората (и без това ми беше неудобно да ги бутам) и видях две свободни места в съседно купе. Настанихме си се и… незнам колко време беше, но може би 2-3 часа пътувахме спокойно. Между другото попаднахме на готина компания и беше забавно. След това на няколко пъти спирахме насред бялата пустош за около половин час. Малко след това се застояхме на някаква забутана гара цели 3 часа! Не знам как не откачих! Хубаво, че едното момче, което беше в купето с нас имаше лаптоп, та пусна един филм и гледахме, докато не му падна батерията 😀 Прикачването ни беше към 9 (вечерта) без нещо, обаче по това време ние все още си стояхме и нямаше признаци да мръднем скоро 🙂 В крайна сметка разбрахме за какво е цялата тая дандания. Оказа се, че влака ни не е достатъчно мощен за да изкачи някакъв байр по това време (беше си яко заснежено, до колене имаше сняг). И чакахме някакъв локомотив да изтегли друг влак, след това да се върне за нас и да ни изтегли през тоя байр. Вече закъснението на влака ни стана към 6 часа 🙂 И понеже хората, които трябваше да се прикачаме на Повеляново за Добрич, се оказа, че сме прецакани, защото нямало как другия влак да ни изчака. Кондуктура ни каза да слезем на гара Шумен (към 1:30 през нощта става това!!!) и да чакаме някакъв друг влак в 3:30. Слязохме (беше супер студено на гарата. Забравих да спомена, че поне през цялото време във влаковете беше топличко), чакахме…., и разбира се тоя влак имаше 45 мин закъснение :). Което е особено забавно, при условие, че накрая пръстите на краката ми ме боляха ужасно много от студ! Ма нищо. Качихме си се. В Шумен имаше една ужасна виелица! Ама наистина ужасна. А тоя влак трябваше да пристигне към 6:00 сутринта…. Слязохме на гара Добрич в 8:15! С това станаха 19 часа път, ако правилно съм ги смятала, че все още не мога да се осъзная напълно….. И за връх на всичко, се оказа, че влака в Повеляново, на който трябваше да се качим, ни е чакал през цялото време! С други думи ни прецакаха. С около 3-4 часа по-късно се прибрахме.
Не знам дали има смисъл да споменавам :), че в Добрич си беше яко заснежено и почти нямаше таксита.
А, забравих да кажа. Нали споменах, че не си бяхме взели нищо за ядене и пиене. Само докато чакахме в Шумен, една жена, също за Добрич, ни даде малко баничка и ябълки, с което си убихме глада за малко 🙂 За което много й благодаря! Там нищо не работеше по това време на денонощието……
Та така. Сега ми е весело, но определено не беше така докато пътувахме. А с хората от купето се майтапехме как ше си сложим в рамка билетите от това пътуване 😀
Обаче БДЖто все повече и повече започва да ми „харесва“. Да, верно, че положението при другите видове транспорт е тежко и да, радвам се, че въобще пристигнахме, а не останахме в някое село. Обаче все пак мисля, че е доста странно да увиснем на сред нищото, защото влака не може да „изкачи един байр“, а да не говорим, че ако във влаковете е топло, то гарите ни са по-подходящи за (както ги описва Stranger) снимките на филм по играта S.T.A.L.K.E.R.: Shadow of Chernobyl.

Поредната форум среща на аренци 😉 се проведе в клуб „THE CLUB“.

Първо искам да кажа, че много се радвам че успяхме да се видим, щото почти се бяхме забравили (поне аз не ви бях вижда от 100 години, а тия дето не дойдоха са за бой) 🙂

Иначе за вечерта:
До сега не бях ходил в „THE CLUB“, но след първото ми посещение смея да заявя че мястото е доста приятно. Единственият му недостатък е липсата на храна, което ни принуди да направим една бърза разходка до китайският на близо, където „бесния“ яде ето това:

Чесно казано нямам идея какво е, и определено не искам да знам 🙂

Та освен липсата на храна други сериозни оплаквания към клуба нямам. За настроението ни се грижиха група „Playlist“ (надявам се не бъркам името), и всъщност се оказа че това е караоке вечер… 😀 Ако не се сещате, ще ви обясня нагледно:

Важното е че беше весело 😉

И те, така… в „THE CLUB“ беше забавно, но каквото и да си говорим по-добрият формат за провеждане на нашите срещи остават кръчмите. Не за друго, ама утре ще грача като гарга, заради опитите ми да си говоря с Фогост докато Тори пееше 😛

Добре бе братче, кой идиот измисли да се качваме на Витоша толкова рано с колелата… Да знам че съм аз ама все пак, пак съм възмутен от поредната ми брилянтна идея 🙂

Имам си аз един другар по байкърстване (Spy му е ника). Не бяхме карали от има няма половин година (от както си е взел кола не мож го накара се качи на колело), и с цел да не се разплуем съвсем решихме да направим едно кръкче по обиколната алея маршрута е доста приятен и не изисква много специална екипировка (е разбира се, поне си проверете спирачките преди да тръгнете). Ние нямаме нужната екипировка (а и сме стари вече) за да се претрепваме, а й още помня оная знаменателна простотия при която се пуснахме по ски писта „Лалето“ с колелата…

Но да се върнем на маршрута. Последния път като ходихме до там си беше истинско приключение (странички от 10 до 13). Сега видях че е било преди три години… Кога отлетя т’ва време ве. Тъ последния път все едно беше вчера, така че този път имахме много ясна представа къде отиваме. Отново решихме да тръгнем рано, рано за да избегнем туристите. Срещнахме се в 7 часа на хладилника, ама да ви кажа още като минавах през кулата усетих че съм загубил форма (ех старост не радост). Добре че не пуша иначе сигурно щях да си изкашлям дропчетата 🙂
Качихме се до село железница, и понеже много ясно си спомняме маршрута успяхме да се загубим още в началото, което ще рече че се наложи да катерим едни нечовешки чукари. После обаче си заслужаваше. Горе е тихо, спокойно и красиво. Единственото с което се сещам да го сравня е приятелката ми ама като се замисля не е много точно щото тя е спокойна и красива, но не и тиха 😀 Та горе е просто прекрасно. За нула време забравих че съм станал толкова рано и спрях да мрънкам. Планината просто ми действа супер релаксиращо. Беше голям кеф. Яд ме е само че нямах почти никаква батерия на телефона, защото вчера сестра ми успя да претовари мрежата в нас (не питайте) и нямаше ток по нощите, тоест не можах да си заредя телефона, тоест не можах да нащракам много снимки, а и не можах да си догледам „ФАРА“ снощи.

Все пак, като пристигнахме близо до драгалевския манастир решихме да кривнем малко офроуд и се фърлихме по една псевдо пътека. В момента в който се набихме в някакъв храсталак (с доста висока скорост), на ръба на някво дере открихме че това не е била толкова добра идея. Наложи се да направим някво ненормално спускане, което си беше пълна лудница пеша (пък ние бяхме и с колела).

В крайна сметка след някви нечовешки маневри и заобиколни маршрути излязохме на околовръстен път (решихме да се пуснем през ботаническата градина на БАН) и Spy откри че е успял да си пробие задната гума. За щастие издишаше доста бавно, така че се довлякохме до Shella наблизо, заредихме с въздух и седнахме да ядем в макдонълд 🙂
Докато нагъвахме Junk фууд, подочухме далечни шумове от озвучителна техника (професионално изкривяване) и аз стоплих че някъде наблизо се провежда Speed Fest 2007 Въпреки че и двамата не сме „маниаци“ на тема коли, нямаше как да пропуснем събитието. Платихме си таксата от по 5 лева на човек и налазихме 🙂

Вътре имаше доста приятни машини (жените няма да ги коментирам, щото и моята чете блога). Вярвайте ми, умрях си от мъка че нямам батерия на телефона. Все пак преди да умре тотално успях да нацъкам няколко доста прилични машинки.

А ей това е колата мечта за мен:

Продължаваме с малко тарикатщини:

И последните две преди да ми свърши батерията са на един прекрасен, Ягуар:

Това е една кола, от различен ъгъл, ако не сте се сетили още 😉

Откровено си признавам че от всичко което видях там колите докарани от авто къща „city car“ бяха най-впечатляващи. За незапознатите всички яки коли от NFS: Carbon бяха там 😀 Мерцедес макларан, порше GT, ламборджинита…. аве красота.

В крайна сметка се прибрах наистина скапан… Явно остарявам 🙂 Чудя се остана ли нещо по мене, което може да ме боли и не ме боли в момента.
Отивам да пия аспирин…