Тоя пост продължава да ами е покъртително забавен, така че мисля да го репоствам на всеки край на света. 😀 Пък и се вписва в петъчната рубрика.
Публикувано на 21.12… Малко преди поредния край на света. 😀
Архив за етикет: апокалипсис
Края на света… не дойде днес!
Въпреки песимистичните ми прогнози – „Края на света!“ и „Края на света… след още малко!“, краят не дойде дори и на 08.08.2008.2008 (08.08.2008 в 20 часа и 08 минути), но както Мартин спомена в коментарите, изчисленията ми отново са били грешни, и краят би трябвало да настъпи на
20.08.2008г в 20:08 защото има подреждане 2008 2008 2008
… Така че тръпнете в очакване…
А и нали знаете, понеже хората са изобретателни животни, до тогава може сами да се бастисаме. Оставям ви с филмчето End Of Ze World
Vodpod videos no longer available.
–
Ако искате гласувайте за този пост в svejo.net – клик 🙂
Края на света… след още малко!
Пфу, явно изчисленията ми от вчера са били грешни и 08.08.08.08.08 (8-ми август ’08, 8 часа и 8 минути) се размина без нашето скорострелно погиване.
Аз бях леко озадачен от този резултат, и затова направих леки преизчисленият… За това не си отдъхвайте! Края наближава. Оказа се, че не съм взел в предвид факта, че годината не е 08-ма а 2008-ма!
Което значи, че краят на света ще настане днес (08.08.2008 ) в 20 часа и 08 минути. Чат ли сте?
08.08.2008.2008… И да, краят на света ще настане само там където ползваме 24 часово разделение… т.е. гадните Хамериканци пак ще се измъкнат заради a.m. и p.m.
Все пак, има известна надежда… Ето няколко съвета как да напуснем планетата:
1. Обадете се на НАСА. Номерът им е (713) 493-3111. Обяснете им, че се налага да се махнете спешно оттук.
2. Ако откажат да съдействат, обадете се на някой познат в Белия дом – (202) 456-1414 – да бутне едно рамо при момчетата от НАСА.
3. Ако нямате познати в Белия дом, обадете се в Кремъл (поискайте международен разговор с 0107-095-295-9051). Те и те нямат приятели в НАСА (поне не такива, които да си струват обсъждането), но май имат известно влияние, така че пробвайте.
4. Ако и това не стане, поискайте съвет от папата. Телефона му е 011-39-6-6982 и, доколкото знам, телефонната му централа е безотказна.
5. Ако всичките ви опити пропаднат, стопирайте някоя летяща чиния и им обяснете, че трябва на всяка цена да се махнете преди да е дошла сметката ви за телефон.
Дъглас Адамс
Този път предлагам, като за последно да се сбогуваме по-драматично:
Vodpod videos no longer available.
Края на света!
Утре (08.08.08 ) в 08:08 е края на света! Не се шегувам!
Vodpod videos no longer available.
Live кадри от *смущения във връзката*
– Носиш ли си хавлията? – изведнъж попита Форд Префект.
Артър, който се мъчеше над третата си бира, се обърна към него.
– Какво? Не… Защо, трябваше ли? – Вече се бе отказал да се изненадва, явно нямаше смисъл. Форд раздразнено цъкна с език.
– Хайде, пий – подкани го той.
В този миг отвън се чу притъпеният грохот от някакво срутване и той взе връх над приглушените разговори в кръчмата, над шума, идещ от грамофона-автомат, и над звуците откъм мъжа до Форд, който хълцукаше над уискито, което Форд в последна сметка му бе поръчал. Артър се задави с бирата и скочи на крака.
– Какво става? – изквича той,
– Спокойно – каза Форд, – още не са почнали.
– Слава Богу – каза Артър и се отпусна.
– Струва ми се, че просто събарят къщата ти – отбеляза Форд, като изгълта остатъка от последната си бира.
– Какво? – изкрещя Артър. Изведнъж Фордовата магия престана да му действа, Артър хвърли безумен поглед наоколо и изтича до прозореца. – Божичко, истина е! Мойта къща събарят. Форд, какво, по дяволите правя аз в тази кръчма?
– Сега вече едва ли има някакво значение – каза Форд. – Остави ги да си направят кефа.
– Кефа? – изквича Артър. – Кефа! – и метна поглед навън, за да провери дали говорят за едно и също нещо.
– Ще им дам аз един кеф! – изрева той и изхвърча навън, като застрашително размахваше една почти празна халба. Този ден никой в кръчмата не изпитваше приятелски чувства към него.
– Спрете, вандали! Доморушители такива! – крещеше Артър. – Спрете най-сетне, визиготи полупобъркани!
Налагаше се Форд да го последва. Обърна се бързо към бармана и го помоли за четири пакетчета фъстъци.
– Заповядайте, сър – каза барманът и хвърли пакетчетата върху тезгяха, – двайсет и осем пенса, ако обичате.
Форд обичаше – даде на бармана още една банкнота от пет лири и му каза да задържи рестото. Барманът погледна първо банкнотата, после и Форд.
/…/
– Сериозно ли говорите, сър? – попита той шепнешком, след което в кръчмата настана пълна тишина. – Наистина ли мислите, че ще настъпи свършека на света?
– Да – отвърна Форд.
– Днес следобед ли?
Форд вече се бе овладял и отново възприе присмехулния си тон.
– Да – каза той весело, – след по-малко от две минути, според моите изчисления.
Барманът не можеше да повярва, че води този разговор, така както не можеше да повярва, че бе изпитал онова усещане преди малко.
– А не може ли да се направи нещо? – попита той.
– Не, не може – отвърна Форд, като пъхаше фъстъците в джоба си.
Изведнъж в притихналата кръчма някой се изсмя дрезгаво, като че всички бяха оглупели.
Мъжът, който седеше до форд, беше вече успял да се понакърка. Очите му се запромъкваха бавно към Форд.
– Струва ми се – каза той, – че ако настъпва свършекът на света, се препоръчва човек да легне на земята и да си нахлузи книжна торбичка на главата или нещо подобно.
– Ами направете го, щом искате – каза Форд.
– В казармата тъй ни учеха – каза човекът и очите му поеха по дългият път обратно към чашката с уиски.
– Това помага ли? – попита барманът.
– Не – отвърна Форд и му се усмихна дружелюбно. – А сега моля да ме извините – додаде той, но трябва да тръгвам.
Махна с ръка и излезе.
Тишината в кръчмата продължи още миг-два и след това бе нарушена от мъжа с дрезгав смях, който отново му даде воля. Момичето, което бе замъкнал в кръчмата, бе успяло хубавичко да го намрази през последния час и навярно щеше да е страшно доволно, ако знаеше, че след около минута и половина той изведнъж щеше да се изпари и да се превърне в облаче водород, озон и въглероден окис. Когато настъпи този момент обаче, то самото щеше да е твърде заето със собственото си изпаряване, за да има време да се порадва.
Барманът се прокашля. За своя изненада се чу да казва:
– Последни поръчки, моля.
Из „Пътеводител на галактическия стопаджия“ от Дъглас Адамс
Ма не, вие сериозно ли не знаете, че утре е края на света?
Аве къде блеете ве хора! Изумен съм, че аз съм първият който го съобщава.
Все пак всяка година по-няколко пъти разни псевдо учени обясняват как понеже годината била 2007-ма примерно, а датата 7-ми 12-ти, което като се събере и раздели на корен квадратен от понижението на река Дунав за месец юли към предходната година, дава число близо до ъгъла на отклонение на светлината в изворна вода, от което следва, че на въпросната дата в 7:13 Хахавата комета (почти същата като Халеевата е) ще се блъсне в Земята и ще ни попилее всички.
Та следвайки подобен ред изчисления съм напълно убеден, че утре в 08 часа и 08 минути, осмиците ще се подредят в една фатална 08.08.08.08.08 петорка, която ще доведе до края на света!
Феновете на „Пътеводителя на галактическия стопаджия“ да си вземат хавлия!
Сбогом.
PS: Ако случайно оцелеем, в 08:10 очаквайте новини от мястото на събитието!
–
Ако тази публикация ви е била полезна, можете да гласувате за нея тук. Имате няколко часа, после ще е късно, защото ще е дошъл краят на света!
Stranger's Weblog 