На 12 декември имах удоволствието да гледам Хобит: Неочаквано пътешествие на медийна прожекция. На нея можехме да изберем дали да гледаме филма в IMAX 3D и HFR 3D формат. Тогава избора ми беше IMAX, а на 16-ти с приятели гледахме и филма на HFR. По-долу ще прочетете мислите ми за двата формата.

Първо, какво е „мистичния“ HFR формат?
HFR е съкращение на „High Frame Rate“ или както го превеждат на български – „висока кадрова честота“. При него филмът е заснет в 48 кадъра в секунда, вместо стандартните за киното 24 кадъра. 48-те кадъра пък са много по-близки до това, което човешкото око вижда в действителност, и съответно това придава на изображението по-голяма реалистичност.
Сама по себе си, HFR технологията не е нова, но това е първия пълнометражен филм заснет с нея.
Как беше филма в IMAX 3D?
В IMAX, „Хобит: Неочаквано пътешествие“ изглеждаше точно така, както може да очаквате да изглежда един отлично заснет 3D филм. 3D-то в Хобита е много, много, ама много добре направено. Питър Джаксън е успял чудесно да уцели правилния баланс и съответно 3D-то не е твърде дълбоко, но същевременно достатъчно дълбоко, за да бъде добавен онзи допълнителен слой, който те потапя в света на филма, без да ти навира някакви излишни неща в лицето.
Та, в IMAX имаме чудесното 3D, красиви разточителни сцени и всичко това на гигантски екран. Филмът е визуално пиршество и гледането му наистина е удоволствие. Съответно като го гледах за пръв път, наистина не усетих кога минаха почти 3-те часа и откровено се забавлявах с приказката сътворена от Джаксън. Единственото ми разочарование беше, че филмът свърши.
Как беше филма в HFR 3D?
Ох. В HFR филма беше… кошмарен. Още на откриващите сцени, усетих неприятно чувство, че все едно някой е объркал нещо и е пуснал филма леко забързано вместо на нормална скорост, а плавните сцени, които наблюдавах в IMAX, тук изглеждаха… далеч не толкова плавни. Викам си – сигурно ще свикна по-натам.

После камерата почна да показва града на джуджетата, който кипеше от живот… и ужаса стана пълен. Благодарение на това, че изображението изглежда по-реалистично, чувството беше точно все едно гледам продукция на Hallmark, а не епично фентъзи приключение, в което са наляти плашещо много пари.
Без да преувеличавам, след първите 20 минути наистина ми се искаше филма да свърши СЕГА и да си тръгна ВЕДНАГА.
» Продължи нататък »