Историята на блога ми познава няколко случая в които съм писал пост посветен или базирани на коментар оставени от някой потребител… всички тези постове са базирани на коментар/серия от коментари с особено голяма значимост за интернет обществото като цяло 😀 И да, случаят днес е точно такъв. Преди минути „Възмутена“-та остави едно коментарче към ревюто ми на филма Гадни Копилета (Inglourious Basterds) (клик) което силно ме разтърси и докосна. Просто се почувствах длъжен, да споделя това „предупреждение“ със всички вас имали „нещастието“ \като мен\ да обявят, че харесват новата лента на Тарантино.
Готови ли сте? Бихоуд:
Този филм е нищо друго, освен апотеоз на насилието и извратеността, която само американското кино може да бълва. Само шизофреник, който е напълно отцепен от адекватните човешки емоции, може да се смее на бруталните сцени на насилие и рязането на скалпове.
Ха-ха! Пийте си хапчетата деца!
Чувствам се притеснен. Туко що ми направиха бърз психо анализ, и се оказа че съм „шизофреник, който е напълно отцепен от адекватните човешки емоции“. И в този ред на мисли, тъй като първосигналната ми реакция беше просто и семпло „Бухахаха“, дали госпожа/госпожица „Възмутена“-та би могла да ми препоръча някой изпитан психолог, които да ми изпише правилните хапченца?
PS: Гадни Копилета НЕ Е „американското кино“. Гадни Копилета е киното на Тарантино! 😉
Stranger's Weblog 