RSS

Архив за етикет: Стивън Ланг

Ревю: Аватар

Най-накрая е време за ревюто ми на „Аватар“. Филмът, който трябва / трябваше да промени киното, и да преобърне представите ни за това що е то анимация, компютърно генерирани персонажи и моушън кепчър. Успя ли Джеймс Камерън да отговори на очакванията? Като гледам оценките на различни места – ДА. И все пак, време е малко да си разцъкам клавиатурата 😉

Ревюто този път се дели на две кратки части – визуална и невизуална част 🙂

Естествено, започвам с визията 😉

Най-новото отроче на Джеймс Камерън МАЧКА визуално! Едно е да четеш за това как хората в WETA Digital са „пропилели“ години в работа по това заглавие и да си тормозиш главата с термини като „виртуалната камера“ и един петабайт с цифрови данни от типа на храсти, животни и т.н., друго е да видиш това, което са направили „на живо“. Светът на „Пандора“ изглежда покъртително красиво, а героите – повече от правдоподобно. cinefish.bg писаха доста подробен материал за това как са правени различните неща във филма, така че няма да ви ги преразказвам.

Аз лично очаквах от филма разточително 3D, направено от типа на „технологично демо“. Това, което видях, беше нещо съвсем различно. Първото, което се набива на очи е фактът, че филмът наистина е правен за 3D. Нагледахме се на достатъчно продукции, „портнати“ в 3D, които, изключая едно две изскачащи неща, не са нищо интересно. В интерес на истината, дори бях изненадан от факта, че в „Аватар“ всъщност няма много неща, които да „изскачат“ от екрана и да летят към теб. Това, което е направил Камерън, е нещо съвсем различно. Вместо да набляга на самоцелни ефекти, „белобрадият старец“ е създал един реален дишащ свят, който просто те поглъща. Всичко в този филм е в 3D и точно това впечатлява. Просто защото след първите 15-тина минути ще забравите че сте отишли да гледате 3D филм и наистина ще влезете в него. Не че липсват изскачащи неща (аз лично „доджнах“ една газова гилза), просто си личи, че 3D-то е там, за да подкрепи историята и да ви помогне да се потопите в нея. Иначе още от едни капчици в самото начало на филма и една чудесна игра с фокус/дефокус ще ви стане ясно че ще гледате нещо различно. 😉

» Продължи нататък »

 
32 коментара

Публикувано от на 22 декември, 2009 в Avatar, Ревю, Филми

 

Етикети: , , , , , , , , , , , , ,

Аватар – първи впечатления…

UPDATE \22.12.09\: Това по-долу са впечатленията ми от 15-те минути от филма показани през Август, а тук (клик) можете да прочетете размислите ми върху целия филм.

Оригиналният ми материал:

Към този момент е доста вероятно вече да сте подочули това онова за задаващият се… филм „Avatar“.
Запънах се на точната дума, защото за него се говорят всякакви неща – от месия, до разпни го! Това би следвало да е филма които забележете, ЩЕ промени филмовата индустрия за винаги. Признавам, че до скоро не знаех какво да мисля по-темата – твърде много смесени сигнали 🙂
За щастие в петък, имах възможността да гледам 15 минути, избрани сцени (на 3D) от филма, и сега съм готов да предоставя на света „компетентното“ си мнение по темата 😀
p_68762

Започвам с малко общи приказки за да се чувстваме всички запознати с тематиката. 🙂
Аватар се описва като „голямото завръщането“ на Джеймс Камерън в света на киното след смазващият му „Титаник“ от… 1997. Врътката е, че филма се прави заедно с WETA Digital и за създаването му е ползвана нова революционна CGI технология, благодарение на която актьорите и декорите във филма са „вкарани“ в фото реалистичен 3D свят… Абе всичко е 3D и уж е много яко. Филма официално излиза през декември, и ще се излъчва САМО на 3D.

За сценарият не се знае твърде много, а най-систематизираното инфо на което попаднах е дело на cinefish.bg. Ето какво пише при тях:

В далечно бъдеще, човешкият род открива нова планета – „Alpha Centauri B-4”, която изследователите и астронавтите познават като „Пандора”. Нейният противоположен свят съчетава прекрасни и едновременно с това смъртоносни форми на живот, в същото време планетата притежава безценни съкровища и ресурси.

Но точно както истинската Кутия на Пандора наказва тези, които я използват за собствена изгода, така новооткритият извънземен свят заплашва да унищожи не само живота на Пандора, но и този на Земята.

„Аватар” разказва за ранен бивш морски пехотинец, принуден против волята си да се установи на екзотичната планета, богата на различни биологични видове. Накрая той повежда местните в битка за оцеляване.

Като цяло всичко звучи като прилично Sci-Fi приключение 🙂
» Продължи нататък »

 
79 коментара

Публикувано от на 23 август, 2009 в Превю, Филми

 

Етикети: , , , , , , ,

„Обществени врагове“ ревю…

Миналият петък, заедно с част от обичайната киноманска компания отново се насочих към кино Арена… Този път в полезрението ни бяха застанали „Обществените врагове“ (Public Enemies) на Майкъл Ман. За съжаление 143 минути по-късно излязох от киносалона с доста смесени чувства.

Сценарият на кратко:

Джон Дилинджър (Джони Деп) е един от най-прословутите гангстери в историята на САЩ.
Обаятелен и опасен, легендарният банков обирджия става обществен враг номер едно и основна мишена на Дж. Едгар Хувър (Били Кръдъп), неговото все още прохождащо ФБР и най-добрият му агент Мелвин Първис (Крисчън Бейл).
Но освен престъпник, преследван от закона, Дилинджър е и герой за масите. Няма банка, в която не може да проникне и затвор, който да го удържи.

via cinefish

public-enemies-poster

От тук нататък ще карам само по-същество 🙂

Първо започвам с визията, защото нея няма как да я пропуснете.
Оператор е Данте Спиноти, а режисьор на филма е Майкъл Ман които за пореден път е решил да снима с Дигитални HD камери… За съжаление обаче, за разлика от някой от предишните му филми, положението тук е тежко.
От една страна благодарение на HD камерите детайлите и „depth of field“-а са феноменални… когато става въпрос за тъмни сцени. Когато обаче е светло мъката е голяма. Цветовете изглеждат отвратително, и човек има чувството, че филма е сниман с дигитални камерки купени от битака. И да, видяхме че Джон Дилинджър има белег, ма нужно ли беше да ни го показвате постоянно???
За съжаление и тук се забелязва синдрома на Ман 🙂 който ми избоде очите в Ханкок:

На всяка по-интересна сцена, камерата се върти около героя като подивяла, а при близки кадри се люшка все едно целият филм е сниман на кораб, при бурно вълнение. Как може такова нещо не ми стана ясно.

Почти през цялото време, имах чувството че оператора не знае къде да застане, и къде точно да си навре камерата. Абе въобще през 90% от филма мрънках от кофти камерата. Изключение правят нощните сцени, и най-вече престрелките. Там камерата отново се върти като изоглавена, но самите изстрели са едно от много красивите неща в филма.
» Продължи нататък »

 
11 коментара

Публикувано от на 14 юли, 2009 в Ревю, Филми

 

Етикети: , , , , , , , , , , , ,