Напоследък не ми остава време да пиша достатъчно дори за игри, та какво остава за филми. Все пак не мога да не отворя приказка за актуалния Marvel Cinematic Universe (MCU) филм – Ant-Man.
Чесно казано, след 11 филма развиващи се в MCU (да, този беше 12-тия) Marvel успяха да изградят в мен доста сериозно количество доверие. Все пак, пичовете успяха да трансферират на големия екран (и то доста успешно) дори концепцията за говорещ Енот (Guardians of the Galaxy) така че аз лично нямам никакви притеснения, че могат да направят… всичко, повече от гледаемо. 🙂 Точно за това, бях малко изненадан, че доста мой приятели, които принципно са фенове на MCU, подходиха със сериозно съмнение към „Човека МраФка“, а количеството хора в киносалона вчера индикира, че те не са единствените.
Това може би се дължи на факта, че Ant-Man е един от по непознатите герой на Marvel (извън комиксите, малко хора са го чували) а и въпросния определено е малко… по нестандартен. А може и да се дължи на някой странни маркетингови решения – преди време в рекламния блок в кината, се излъчваше един дооооооста дълъг и смазващо безсмислен откъс от филма, което определено беше WTF решение. Важното в случая е едно – филма е ДОСТА забавен, и не гледането му би било сериозен пропуск… особено за Marvel феновете.
Не искам да навлизам в детайли, но съм особено доволен от посоката която Marvel са избрали за тази продукция. Филма е лек за гледане и изключително забавен. Мислете в посока Guardians of the Galaxy… само без космическите неща, и с по малко персонажи. 🙂 Имате изненадващо добре изглеждащ екшън (въпреки размерите си), нонстоп шегички и цялостно „Feel Good“ усещане. За протокола, Пол Ръд определено е бил правилния избор за ролята на Scott Lang. У да, и саундтрака радва. 🙂
» Продължи нататък »
Stranger's Weblog 