Архив по месеци: януари 2008

Още от първият трейлър насам (пуснат на премиерата на трансформърс), за този филм се говори, спекулира и фантазира 🙂 много. В общи линии станахме свидетели на една доста прилична рекламна кампания, която пълноценно комбинира няколко канала и създаде стабилен Word of mouth (a.k.a разбуни духовете) покрай филма. Да не говорим за няколкото web сайта излезли покрай филма, като уж единственият официален е www.1-18-08.com

В крайна сметка днес след разходката ми до киното, съм готов да ви разкажа – струват ли си тези 90 минути, според мен 😉

Още от The Blair Witch Project (1999) насам беше ясно, че идеята за филм сниман с „любителска камера“, не е за изхвърляне та чак да се учуди човек, че толкова дълго време не излезе нищо кадърно, експлоатиращо идеята 🙂 Но ето че някъде през 2007, се подочу че „кралят на мистерията“, a.k.a създателя на „Lost„, Дж. Дж. Абрамс, се е захванал да продуцира някакъв филм забулен в мистерии 😀 По-късно се оказа, че филма се казва „Cloverfield“ („Чудовищно“ в БГ) и главното действащо лице в него, отново ще е една злощастна камера, която разни хора ще си подмятат бягайки от „налазеният“ от чудовища Манхатън :), а вие би трябвало да се чувствате като други хора, седящи в зала и гледащи суровият материал заснет от първите изстрадали хорица.

Аз честно казано, нямах много големи очаквания за филмчето, и нахлух в киносалона с умерен скептицизъм. После филма започна – мудно, с някакви, и някакво парти (защо винаги идиотите взимат камерата?), и точно бях започнал да се отчайвам когато дойдоха чудовищата… 🙂
В общи линии някъде по-това време, се очаква да сте свикнали и с „люшкането“ на камерата (може да си вземете хапчета против морска болест), което в началото е ужасно дразнещо и ще можете пълноценно да се насладите на изживяването. А повярвайте ми, от момента в който идват чудовищата до самият край на филма действието не спира нито за миг. Разбира се факта, че всичко което виждате, уж е заснето от любителската камера която хорицата носят със себе си, „чудовищно“ много помага за това.

Реално погледнато, това е един сравнително евтин филм. Бюджет от около 30 милиона долара, които в днешно време не са чак толкова много. Актьорите са прилично неизвестен, а цялото действие уж е заснето с една единствена камера… Къде са отишли 30 милиона тогава? Отговорът е прост – декори и ефекти (и стабилен монтаж). Резултатът е доста интересен (да не кажа чудовищен). От една страна, заради камерата имате нещо което на моменти наистина прилича на документален филм. От друга имате отлични декори, много прилично нарисувани чудовища и в общи линии атмосфера която изглежда почти истинска. И въпреки, че всичко изглежда като уж снимано с любителска камера (което го прави още по истинско), трябва да ви споделя че съм изключително впечатлен от монтажа. Определено е хвърлено чудовищно количество труд, за да изглеждат нещата по-начина по който изглеждат! 🙂 И въпреки, че горе споменах The Blair Witch Project, не си правете илюзии… това тук е един продукт пипнат до съвършенство, с истинско внимание към детайлите, а не колежанска курсова работа (въпреки че и тя е отлична) 😉

Знам, че мисълта ми е леко разпиляна, ама това е защото ми се спи… Всъщност това което искам да кажа е, че филма си заслужава и е препоръчително да се гледа на кино. Знаете има филми, които са си ок за пред PC-то, има и такива който трябва да се гледат на кино. Е този е от вторите, просто ако си го гледате в къщи ще изпуснете част от амосферата, а това е важно…BTW от доста време не съм бил на прожекция в която седалките да се „разтресат“ от звука, долби диджитал му е майката 😉

Режисьорът Мат Рийвс, подхвърли (на премиерата, и в последвали интервюта), че е много възможно ако филма се приеме добре от публиката в бъдеще да видим продължение/я. И понеже филма определено се справя успешно – само от премиерният си ден (18 януари, 2008), имаме скромните $16,930,000 (в USA и Канада, общо 3,411 кина). А за първият си Weekend успя да събере – $41,000,000, което го прави най-успешният филм за месец януари (евър), в световен мажаб са над $56 милиона, мисля че трябва да се готвим за Cloverfield 2. Аз лично нямам нищо против 🙂

BTW обърнете внимание че филма реално няма саудтрак (изключая една единствена песен, по време на финалните надписи), което в днешно време се случва изключително рядко 😉

Още веднъж – гледайте го на кино, заслужава си!

PS: Само не разбрах дали „Nokia“ и „Mountain Dew„се явяват като официални или не официални спонсори на филма 😉

Преди малко ми пратиха една интересна статистика за филмите носещи името „Rambo“. Фърлете едно око (кликнете на картинката за да видите по-голямо изображение):

😀
Чичови Сталоун мачка 🙂 а филма вече е в кината, така че другата седмица мога да си го причиня, за да напиша едно ревю 😀

Днес попаднах на полският сайт на McDonald’s – http://mcdonalds.pl/ и мога само да ви кажа, че съм ужасно впечатлен! Е те така се прави флашовски сайт. Остро препоръчвам да фърлите едно оченце, нищо, че най-вероятно не говорите езика (и аз не го владея), 🙂 защото сайта е изключително кадърно направен и заслужава да се види. Браво на студиото стояща зад това (endorfine), и определено браво на McDonalds’s, че са се навили на нещо което според моето скромно мнение не е баш в традиционният им стил 🙂 и определено радва.

Тия дни ми беше малко натоварено (два изпита, работата си е работа…) и нямаше много време да се пишат постове 🙂 И за да компенсирам, реших да ви представя една „простотия“ от ученическите ми години 🙂 Просто попаднах на това есе, докато си подреждах разни филета по харда вчера, и само като си спомних за какво иде реч, започнах да се хиля като тиквеняк 😀 (дано и на вас да ви е смешно) 🙂

Първо малко пред история. Въпросното „произведение“ е писано някъде през 2001 години, и е силно повлияно от произведението на Шекспир – Хамлет (изключително любима ми трагедия BTW). До тук всичко хубаво, обаче въпросното беше оценено със слаб 2 заради израза „странна птица“ и репликата, че почти всички са лекичко цинични. 😀 Не можем да не споменем и „неприличният език“ разбира се 🙂

Та ето, го направо въпросното произведение, в цялата му прелест:

Заданието:
Трите основни тълкувателни посоки на образа на Хамлет:
• Хамлет – безволев човек на теорията и размисълът;
• Хамлет – циничен и недоверчив човек;
• Хамлет – меланхолик (наблюдаващ и анализиращ);
• ? (монолозите на Хамлет).

Есето:
Какъв е Хамлет?
Безволев човек – не съм съгласен, циничен – малко, недоверчив – о, да, меланхоличен – не може да се каже. И в крайна сметка какъв е той (нашият герой)?
Той наистина е сложна личност, за него не-може да се даде точен образ, защото той е комбинация от всичко, но и всъщност не е нищо от тях.
Та да започнем отначало.
Според мен Хамлет е: толкова безволев колкото рибите могат да ходят. Ако някои има друго мнение нека да се аргументира с оригинален текст и веднага ще сменя твърдението си;
Циничен – циничен е, но в границите на позволеното. За да се аргументирам, нека заедно да прочетем част от разговора на Хамлет с Офелия във Втора сцена:
ХАМЛЕТ
Госпожице, мога ли да легна между коленете ви?
ОФЕЛИЯ
Не, господарю!
ХАМЛЕТ
Исках да кажа: да облегна глава на тях.
ОФЕЛИЯ
Да, господарю.
ХАМЛЕТ
Помислихте, че ви искам нещо лошо?
ОФЕЛИЯ
Нищо не мисля, господарю.
ХАМЛЕТ
Макар, че съвсем не е лошо да легнеш между моминските крачета.

Предполагам, че тези, които са чели текста знаят, че Хамлет открито признава, че е възхитен от прекрасната Офелия и тук виждаме един: “Циничен опит за старовремешен флирт” (казано на културен език), или както бих се изразил аз – странен опит за свалка. В текста има още няколко такива изпълнения от страна на Хамлет, но няма да ги чета сега.
Сега за меланхолията. Той меланхолик ли е? Но какво всъщност означава меланхолик. В тълковният речник е написано следното:
1. Мед. Душевна болест, която се характеризира с потиснато настроение, отпуснатост и слабоволие;
2. Униние, тъга, печал, липса на бодрост и веселост.
От всичко това Хамлет е може би само печален и тъжен, а всичко друго изобщо не-му подхожда, така, че аз приемам, че той не е меланхолик. Е, да наистина той казва:

“Лукавият умее да приема
примамлив лик и може би използва
това, че съм нездрав и меланхолен”

Но не казваме ли и ние често реплики от типа: Аз съм луд и ненормален, но луди ли сме всъщност? Но стига толкоз, времето тече а друга тема имам да разказвам:
А, именно недоверчив ли е Хамлет. Ще ви изложа някой факти а вие искам да решите:
При Хамлет се явява призрак, разменят си лист и половина речи и нашият герой разбира че неговият баща е бил убит. Решава да отмъсти, но все пак в него се е промъкнала една капка съмнение и той казва по адрес на чичо си:
“Ще бръкна в раната му – ако трепне, ще знам какво да правя! Не е чудно духът да е от пъкълът изпратен.”
От това изказване аз стигам до две основни теории:
1. По онова време доста често са се появявали призраци и за това не е можело да им се вярва много (дори ако твърдят, че са покойният ти баща и са били убити от чичо ти, което пък потвърждава твоите подозрения) или:
2. Хамлет е доста недоверчив.
Аз лично залагам на второто, а вие?
И след всичко това пак стигаме до въпроса, какъв е Хамлет?
Заключението ми е, че той е: Недоверчивец с леки цинични наклонности т.е сложен персонаж, или както бихме казали ние тийнейджърите: Странна птица. Но да помислим не сме ли всички ние странни птици и не сме ли повечето недоверчиви и лекичко цинични.
Май отговорът в случая е да, тогава? Тогава мога да кажа, че Хамлет е просто един обикновен човек като всички нас поставен в нестандартна (аз предпочитам израза: кофти) ситуация.

–––
Култово 🙂 Ся си го четох пак, и си спомних (отново) ужасената физиономия на преподавателката си по Български език, всеки път когато се „докосваше“ до творчеството ми.
Ех от малък знаех как да дразня хората 😀

PS: Ужаса не идваше от чудовищният ми правопис, които успях да запазя и до днес….

Помните ли Dead Fred. Да, става въпрос именно за „Умерено зловещата“ ми поставка за химикалки, за която ви разказвах преди време. Челите поста ми, знаят че силно се зарибих по „братовчеда“ на Fred – Splat Stan и обявих че усилено си търся от къде да го закупя (при положение че в БГ го няма).

В крайна сметка, на 14.01.2008 търсенето приключи с посещение до ebay.com и поръчване на въпросния „умрел роднина“ на Фред. До тук хубаво, но най-хубавото е че днес в офиса пристигна това:

Цената която трябваше да платя за цялото това удоволствие беше $22.35 USD, като тук трябва да изкажа огромни благодарности на шефа, че „рискува кредитната си карта“, като ми поръча поставка за чаши по-интернет 😀

Реално погледнато, Splat Stan беше доставен до офиса ни, срещу скромната сума от 30 лева, докато Dead Fred ми струваше 26 (с доставка до офиса). Единствената разлика е, че за Dead Fred чаках един ден, а за Splat Stan – 2 седмици 😀 но чакането определено си заслужаваше 😉