Още преди да си закупя iPod Touch-а знаех, че ще го издраскам 🙂 Просто огледалното гръбче, на второто поколение (2G) iPod-и е толкова хубаво и огледално, че се драска само като го погледне човек.

За двата месеца през който го имам, успях да го докарам до ето това състояние:

Но имайте предвид, че положението не е крайно зловещо, защото полагах неимоверни усилия за неговото опазване – носих го в самостоятелен джоб, далеч от всякакви предмети. А почти всеки път, преди да го сложа на бюрото му постилах кърпичка 🙂 И въпреки това, още преди да си го купя знаех, че ще ми трябва калъфче. Проблема с повечето калъфи обаче е, че са:
а) крайно грозни;
б) пречат на интеракцията с дисплея, и ограничават работната площ.
При положение, че на iPod Touch-а се работи основно с пръсчета всичко което закрива или пречи на дисплея по някакъв начин е недопустимо… И точно когато реших, че никога няма да си намеря нищо подходящо, попаднах на кейсовете на SwitchEasy и най-вече на един определен – NeoTouch™!

Няма да ви лъжа… всичко беше любов от пръв поглед. От там нататък нещата са ясни: поръчка -> малко премеждия -> пратката е при мен.

За премеждията ще ви разкажа малко по към края, а сега за самата пратка 😉

Цялото нещо идва доста стегнато и добре опаковано, без въобще да си личи колко неща има наблъскани вътре.

Всъщност целият комплект съдържа това:

1 ) Модифициран „Universal dock adapter“. От SwitchEasy правилно са пресметнали, че добавката на кейс променя размерите на дивайса ви, и той няма да се побере в стандартният адаптър който имате (умно);
2 ) Картонче, с което да изчагъртате въздушните балони при нанасяне на скриин протекторите (6);
3 ) Поставка на която да си сложите iPod-а ако решите да гледате видео 🙂 или да го ползвате като часовник (примерно) 😉

4 ) 3,5 милиметров удължител който да си оставите наръчкан в устройството, в случай че се намирате в неблагоприятни условия и не искате да се праши 😉
5 ) Малка пластинка, която да поставите в power жака, за да не влизат нежелани елементи докато го разнасяте насам натам;

6 ) Два броя, антистатична мембранка която да си залепите на стъклото. Между другото, мембраната е направена крайно интелигентно. Първо отлепяте единият слой и я залепяте върху стъклото. После с помощта на елемент номер 2 изчагъртвате де що има останали въздушни балони, и след това отлепяте горният слой. По този начин, накрая на дисплея остава чисто нова, супер тънка мембранкая която да предпазва стъклото от надраскване;
7 ) Кърпичка с която да си почистите айпода хубаво преди да почнете да окомплектовате;
8 ) Много кофти съм ги наредил на тази снимка 😀 никаква последователност няма. Това е клипсата, с която цялото нещо се защипва (точно преди да стане безсмъртно) 🙂
9 ) Основната част от протектора – Neo H-Frame. Благодарение, на тази и горната част, SwitchEasy са постигнали 7 точково затваряне което (според сайта им) прави този кейс най-ударо устойчивият на пазара (лично аз нямам намерение да го проверявам) 🙂 Съвсем между другото рамката е изработена от „Lexan polycarbonate„.
10 ) Ултра тънко силиконово калъфче (2 броя) което да уплътни и подсигури системата.

Крайният резултата?

Както можете да видите на снимките (2-рата) силиконовата мембрата има специално изработени издутини за копчетата, което в крайна сметка ги прави доста удобни за натискане.
В общи линии кейса е направен със сериозна доза здрава мисъл, и наистина е пипнат където и както трябва.
Държа да отбележа, че сега iPod-а е доста по-удобен за държане (не се хлъзка) и гейминга е още по приятен и забавен 😉

Минусите:
Най-големият минус безспорно е размера. Както сигурно знаете второто поколение iPod Touch e доста тъничък, и съответно изглежда много смуут 🙂 Добавянето на хард кейс сериозно променя параметрите и крайният размер е горе долу еднакъв с този на първото поколение iPhone-и (хубавото е че пак изглежда много добре) 😉

Другият недостатък, е че макар и малко кейса все пак се захваща за горната част на iPod-а което няма да си кривя душата не ме кефи. Не че пречи, ама друго си е да си плъзнеш пръста по дисплея със замах, от край до край 😉 Тъй като обаче, не мога да измисля нищо по интелигентно за захващането, спирам да мрънкам 🙂

Последният минус, е че сега не ми се вижда гравюрата на гърба на айпода:

Каквото и да си говорим обаче, това е цената на безсмъртието 🙂 това и още 30 евро за кейса и 5 за доставката 🙂 Тук е време да разкажа и за спомената в началото драма. Щаб квартирата на www.switcheasy-europe.com се помещава в Хамбург, Германия, като пратката се праща с обикновена поща без да се предоставя тракинг код. До сега съм си поръчвал доста неща през интернет, но признавам си това беше първото пристигащо от Германия. Може би се досещате на къде бия… SwitchEasy изпратиха кейса на 12 януари 2009. На 5 февруари, се свързах с тях и любезно им обясних, че все още не съм получил нищо 🙂

За щастие, отатък отговориха светкавично, увериха ме че са изпратили пратката на 12 и си признаха, че нямат много голям опит с доставките към България. След това ме помолиха да изчакаме до понеделник, и ме увериха че ако тогава пакета не е пристигнала, ще изпратят нов или ще ми възтановят парите под някаква форма.
Аз като един съвестен гражданин, който знае какво е състоянието на пощите в нашата държава (въпреки че и Германците май не са много по-добре) предложих, ако изпратят пратката с малко по-сигурен метод (който поне може да предостави тракинг информация) да покрия пътните разходи.
В крайна сметка се разбрахме да си поделим парите за доставка с UPS \доста е соленичко с тях ще знаете\, пратката беше изпратена на 16 февруари късно вечерата, и днес още с началото на работният ден (абсолютно по разписание) получих описаният по-горе кейс. Тъй като нямам никакъв опит с Германските пощенски служби, не знам кой е виновен за затриването, но е факт че това е първата пратка която не си получавам 🙂 Т.е ако решите да поръчвате имайте едно наум 😉 За сметка на това SwitchEasy са изключително коректни търговци, и не бих се поколебал да пазарувам отново от тях 😉

А кейса рулира… 😉

Ако имате желание, можете да гласувате за този материал тук. 10х