Празник е. Лампички, елхи, подаръци, ПОЧИВНИ ДНИ, дядо мразовци, дядо Коледовци, рождество Христово, коледа… Доста често хората празнуват без да знаят какво празнуват всъщност 🙂 Аз лично съм човек които обича детайлите, и гледа да внимава какво говори. Точно за това „Коледа“ е една думичка която много ме дразни. ЩОТО СЕГА НЕ Е „коледа“ а „Рождество Христово“ 🙂 Та ето че сега в навечерието на бъдни вечер, отново се присетих за това и след кратко разравяне, из архивите, намерих една много приятна статия написана от п-р Тони Еленков, специално за електронното списание на „Freedom Generation“ преди няколко години. И понеже я намерих, реших да я споделя с вас (точно да разберете що се ядносвам на „коледата“) 🙂

Приятно четене 😉 и весели празници де!

Кой е Дядо Коледа?
Santa Claus в САЩ, Pere Noel във Франция, Sinter Klaas в Холандия, Papa Noel в Испания, Дед Мороз и Свети Андрей в Русия… Дядо Коледа – добрият старец, който раздава подаръци на послушните деца. Кой е той всъщност?

Общоприето е схващането, че първообразът на този странник е всъщност историческа личност – Свети Никола Мираликийски, роден през 270 година от новата ера в Патара – Ликия, Мала Азия (днешна Турция). Още като младеж той наследява голямо богатство от починалия си баща и раздава всичко на децата и бедните си съграждани. Източноправославната религиозна традиция го почита като покровител на мореплавателите.

Според една притча по време на силна морска буря светецът спасил с молитви моряците на кораба, с който пътувал към Божи гроб. Скоро след това Никола става епископ в град Мира (днес гр. Демре, Турция), а през 325 година взема участие в Никейския събор, където „разобличава еретика Арий“. Свети Никола умира на 6-ти декември 345 година. Паметта му се почита и до днес от Християнската църква именно на тази дата.

В началото на XVII век Холандски преселници в Северна Америка основават колония – Ню Амстерда (днес Ню Йорк). Те привнасят холандската традиция при честването на празника, и така от англоезичното Свети Николас и холандското Синтер
Клаас се получава днешното Санта Клаус – Дядо Коледа в англоезичния свят.

На 23-ти декември 1823 г. в нюйоркски вестник „Sentinel“ е публикувана поемата „А visit from St. Nicholas“ от Клемент Мур, в
която авторът разказва за идването на Свети Никола сред хората и добрините, които той върши. От този момент нататък тази притча започва да се експлоатира от множество автори.

През 1860 г. американският илюстратор и карикатурист Томас Наст създава добре познатия днес образ на Свети Николас – белобрад старец, облечен в червени дрехи, и носещ чувал пълен с подаръци, измайсторен от джуджетата в „базата“ му на Северния полюс.

Oт 1931 г. насам концернът Coca Cola ползва образа на добрия старец в рекламната си кампания. Днес в рекламните клипове Дядо Коледа кара тирове с Coca Cola.

До тук се видя, че житието на Свети Никола е доста популярно днес, та макар и силно изопачено през вековете. Но не стана ясно дали имаме право да отъждествим образа на този светец с днешния Дядо Коледа и каква е връзката, ако изобщо има такава, между Свети Николас и Рождество Христово?

Ще се опитаме да дадем отговор на този въпрос, ползвайки древни източници, българската митология и писанията на
старите наши възрожденци.

Честването на коледа започва около 2000 г. преди Христа в Месопотамия, откъдето преминава в Персия и Вавилон.
Коледата в Месопотамия се провежда малко преди Нова година, продължава 12 дни и е била посветена на техния главен
идол, наречен бог Мардук. Жителите на Месопотамия вярват, че през този период Мардук се бори със силите на злото. Чрез пиршествата и жертвоприношенията те смятат, че му помагат. От там са останали ритуалното изгаряне на вечнозелени растения, размяната на подаръци, празничните шествия.

Персия и Вавилон заимстват много неща от коледата на Месопотамия – в края на годината и те провеждат подобен карнавал. В Персия вярват, че преди идването на новата година доброто и злото се смесват и затова ритуално слугите и господарите разменят местата си. На 25 декември е празнуван рожденият ден на персийския бог на слънцето Митра.

Но най-голяма помпозност коледата придобива в римската империя, където този празник се нарича сатурналия. Той се
провежда от 17 до 24 декември в чест на техния бог Сатурн. По време на празника има пищна вакханалия с шумни улични
маскаради и размяна на подаръци. Именно сатурналията става причина католическата църква да въведе езическите ритуали, наречени „коледа“ сред последователите на Исус.

Както признава дори Католическа енциклопедия, през първите векове християните не са празнували нищо подобно на
коледа. Нито Ириней, нито Тертулиан или който да е от ранните християнски писатели не споменава подобно нещо. Обаче фестивалът сатурналия е толкова обичан от езичниците, че ръководството на католическата църква решава да го „опитоми“. През 350 г. католическият епископ на Рим Юлий I заповядва този фестивал да се чества „в чест на Божия
Син“.

По този начин вавилонските ритуали, наречени „коледа“, навлизат трайно в живота на католическата църква, сред
вярващи хора от други общества и в обществото като цяло. Нека споменем и друг един интересен факт. Датата 24-ти
декември е канонизирана за рождена дата на Исус Христос от папа Телесфор, който е бил с тракийски произход. Дотогава
Рождество Христово се е чествало в различни дни от годината, както днес се празнува Великден.

Другото важно нещо, което трябва да се отбележи, е фактът, че астрономически погледнато 22-ри декември е денят на зимното слънцестоене. От този момент денят започва да „расте“, сиреч тогава се „ражда“. Първите дни след тази дата са носители на особен сакрален заряд за народите от предхристиянската епоха. За тях на 24-ти декември се е раждала
Новата година.

Това е и българската Бъдни вечер. Нека обърнем внимание на факта, че Коледа в българската митология е богът, който следи за морала на човеците. За разлика от западните чествания на Рождество Христово, при които връзката между Свети Николас и Исус Христос е неясна, в българската митология между Коледа Бога и млада Бога, тя е очевидна! Интригуваща е историята, написана от един български възрожденец – йеромонах Спиридон Габровски:

„След Бладилий настана крал на име Колад… И когато се роди първият негов син – Болг, накара целия народ по всичката негова земя да тържествува и празнува в месец декември 24-ти ден, и като се гощаваха, пееха: Болг се роди Коладе, тази вечер Коладе! Даже до днес съществува този празник у българите. И кръстиха се българите, обаче този древен езически обичай не забравиха… Болг завоюва Тракия, Македония, Далмация, даже до Бяло море и до Рим… И от тогава илирийците
се нарекоха болгари, а не както някои смятат, че болгарите са дошли от река Волга“.

Спиридон Габровски ни дава и датата на царуването на Коледа – 763 пр.н.е. Тук връзката между Коледа и Рождество Христово привидно също липсва , тъй като Коледа е живял осем века преди Исус. Но съществува връзката
Коледа – Младенец /Млада Бога/. Нека си припомним, че всъщност християнският празник започва да се отбелязва на 24-ти
декември едва през II век, и че това е станало по времето на папа Телесфор, който, както вече споменах, е тракиец по произход. Тогава ние бихме могли да предположим, че християнската традиция се е „присадила“ върху едни по-стари вярвания, които всъщност са съставяли древната религията на народите, населяващи Балканския полуостров в предхристиянската епоха. Фактически днешните Коледни празници са отзвук от честванията по случай раждането на обожествения Коледов син Болг (или Бог) – Млада Бога, в VIII в. пр. н. е.

Имайки предвид времето, в което се е родил Болг според българските възрожденски историци, интересна подробност е актът, че именно в 758 г.пр.н.е. (т. е. няколко години преди раждането на Младенеца Болг) пророк Исая предрича раждането на Библейския Младенец.

И така, нека обобщим: образът на добрия старец Свети Николас (Дядо Коледа) е синтез от древните предхристиянски религиозни вярвания на народите населяващи Близкия Изток и Балканите, и „присадения“ върху тях исторически образ на Никола Мираликийски, впоследствие канонизиран за светец от Християнската църква.

Съставил с материали от интернет:
п-р Тони Еленков