Ето историята на един „забавен“ и дъъъълъг ден от моя живот 🙂 Бях в София за Нова Година и вчера (03.01) ше си хващам влакчето София-Добрич, с Прикачване в Повеляново, да се прибирам. Бях с брат ми и двама приятели, които ни изпращаха. Влакът тръгваше 13:15. Излязохме малко по-късно от колкото трябваше (бяхме в Люлин) и замалко да си изпуснем влака. На Лъвов мост си хванахме трамвай за две спирки и решихме да не си дупчим билети, съответно контролата ни хвана и се наложи да си платим по 7 лв; Съответно не можахме да си вземем нищо за ядене и пиене (а не бяхме закусвали нищо), понеже оставаха 7 мин до тръгването на влака 🙂 Както и да е. Успяхме да се качим на влака и си мислим с брат ми, че всичко е приключило и ся ше си пътуваме спокойно до Добрич. Обаче още в началото имаше страшно много хора във влака. Бяхме на единия край на вагона, а на другия бяха нашите запазени места. И в продължение на около 3 часа не можахме да стигнем до там и стояхме прави (все още ме болят раменете от раницата). След т’ва си пробихме (буквално), път до купето, и точно викам да изчакаме до следващата спирка, за да слязат хората (и без това ми беше неудобно да ги бутам) и видях две свободни места в съседно купе. Настанихме си се и… незнам колко време беше, но може би 2-3 часа пътувахме спокойно. Между другото попаднахме на готина компания и беше забавно. След това на няколко пъти спирахме насред бялата пустош за около половин час. Малко след това се застояхме на някаква забутана гара цели 3 часа! Не знам как не откачих! Хубаво, че едното момче, което беше в купето с нас имаше лаптоп, та пусна един филм и гледахме, докато не му падна батерията 😀 Прикачването ни беше към 9 (вечерта) без нещо, обаче по това време ние все още си стояхме и нямаше признаци да мръднем скоро 🙂 В крайна сметка разбрахме за какво е цялата тая дандания. Оказа се, че влака ни не е достатъчно мощен за да изкачи някакъв байр по това време (беше си яко заснежено, до колене имаше сняг). И чакахме някакъв локомотив да изтегли друг влак, след това да се върне за нас и да ни изтегли през тоя байр. Вече закъснението на влака ни стана към 6 часа 🙂 И понеже хората, които трябваше да се прикачаме на Повеляново за Добрич, се оказа, че сме прецакани, защото нямало как другия влак да ни изчака. Кондуктура ни каза да слезем на гара Шумен (към 1:30 през нощта става това!!!) и да чакаме някакъв друг влак в 3:30. Слязохме (беше супер студено на гарата. Забравих да спомена, че поне през цялото време във влаковете беше топличко), чакахме…., и разбира се тоя влак имаше 45 мин закъснение :). Което е особено забавно, при условие, че накрая пръстите на краката ми ме боляха ужасно много от студ! Ма нищо. Качихме си се. В Шумен имаше една ужасна виелица! Ама наистина ужасна. А тоя влак трябваше да пристигне към 6:00 сутринта…. Слязохме на гара Добрич в 8:15! С това станаха 19 часа път, ако правилно съм ги смятала, че все още не мога да се осъзная напълно….. И за връх на всичко, се оказа, че влака в Повеляново, на който трябваше да се качим, ни е чакал през цялото време! С други думи ни прецакаха. С около 3-4 часа по-късно се прибрахме.
Не знам дали има смисъл да споменавам :), че в Добрич си беше яко заснежено и почти нямаше таксита.
А, забравих да кажа. Нали споменах, че не си бяхме взели нищо за ядене и пиене. Само докато чакахме в Шумен, една жена, също за Добрич, ни даде малко баничка и ябълки, с което си убихме глада за малко 🙂 За което много й благодаря! Там нищо не работеше по това време на денонощието……
Та така. Сега ми е весело, но определено не беше така докато пътувахме. А с хората от купето се майтапехме как ше си сложим в рамка билетите от това пътуване 😀
Обаче БДЖто все повече и повече започва да ми „харесва“. Да, верно, че положението при другите видове транспорт е тежко и да, радвам се, че въобще пристигнахме, а не останахме в някое село. Обаче все пак мисля, че е доста странно да увиснем на сред нищото, защото влака не може да „изкачи един байр“, а да не говорим, че ако във влаковете е топло, то гарите ни са по-подходящи за (както ги описва Stranger) снимките на филм по играта S.T.A.L.K.E.R.: Shadow of Chernobyl.