Тия дни ми беше малко натоварено (два изпита, работата си е работа…) и нямаше много време да се пишат постове 🙂 И за да компенсирам, реших да ви представя една „простотия“ от ученическите ми години 🙂 Просто попаднах на това есе, докато си подреждах разни филета по харда вчера, и само като си спомних за какво иде реч, започнах да се хиля като тиквеняк 😀 (дано и на вас да ви е смешно) 🙂

Първо малко пред история. Въпросното „произведение“ е писано някъде през 2001 години, и е силно повлияно от произведението на Шекспир – Хамлет (изключително любима ми трагедия BTW). До тук всичко хубаво, обаче въпросното беше оценено със слаб 2 заради израза „странна птица“ и репликата, че почти всички са лекичко цинични. 😀 Не можем да не споменем и „неприличният език“ разбира се 🙂

Та ето, го направо въпросното произведение, в цялата му прелест:

Заданието:
Трите основни тълкувателни посоки на образа на Хамлет:
• Хамлет – безволев човек на теорията и размисълът;
• Хамлет – циничен и недоверчив човек;
• Хамлет – меланхолик (наблюдаващ и анализиращ);
• ? (монолозите на Хамлет).

Есето:
Какъв е Хамлет?
Безволев човек – не съм съгласен, циничен – малко, недоверчив – о, да, меланхоличен – не може да се каже. И в крайна сметка какъв е той (нашият герой)?
Той наистина е сложна личност, за него не-може да се даде точен образ, защото той е комбинация от всичко, но и всъщност не е нищо от тях.
Та да започнем отначало.
Според мен Хамлет е: толкова безволев колкото рибите могат да ходят. Ако някои има друго мнение нека да се аргументира с оригинален текст и веднага ще сменя твърдението си;
Циничен – циничен е, но в границите на позволеното. За да се аргументирам, нека заедно да прочетем част от разговора на Хамлет с Офелия във Втора сцена:
ХАМЛЕТ
Госпожице, мога ли да легна между коленете ви?
ОФЕЛИЯ
Не, господарю!
ХАМЛЕТ
Исках да кажа: да облегна глава на тях.
ОФЕЛИЯ
Да, господарю.
ХАМЛЕТ
Помислихте, че ви искам нещо лошо?
ОФЕЛИЯ
Нищо не мисля, господарю.
ХАМЛЕТ
Макар, че съвсем не е лошо да легнеш между моминските крачета.

Предполагам, че тези, които са чели текста знаят, че Хамлет открито признава, че е възхитен от прекрасната Офелия и тук виждаме един: “Циничен опит за старовремешен флирт” (казано на културен език), или както бих се изразил аз – странен опит за свалка. В текста има още няколко такива изпълнения от страна на Хамлет, но няма да ги чета сега.
Сега за меланхолията. Той меланхолик ли е? Но какво всъщност означава меланхолик. В тълковният речник е написано следното:
1. Мед. Душевна болест, която се характеризира с потиснато настроение, отпуснатост и слабоволие;
2. Униние, тъга, печал, липса на бодрост и веселост.
От всичко това Хамлет е може би само печален и тъжен, а всичко друго изобщо не-му подхожда, така, че аз приемам, че той не е меланхолик. Е, да наистина той казва:

“Лукавият умее да приема
примамлив лик и може би използва
това, че съм нездрав и меланхолен”

Но не казваме ли и ние често реплики от типа: Аз съм луд и ненормален, но луди ли сме всъщност? Но стига толкоз, времето тече а друга тема имам да разказвам:
А, именно недоверчив ли е Хамлет. Ще ви изложа някой факти а вие искам да решите:
При Хамлет се явява призрак, разменят си лист и половина речи и нашият герой разбира че неговият баща е бил убит. Решава да отмъсти, но все пак в него се е промъкнала една капка съмнение и той казва по адрес на чичо си:
“Ще бръкна в раната му – ако трепне, ще знам какво да правя! Не е чудно духът да е от пъкълът изпратен.”
От това изказване аз стигам до две основни теории:
1. По онова време доста често са се появявали призраци и за това не е можело да им се вярва много (дори ако твърдят, че са покойният ти баща и са били убити от чичо ти, което пък потвърждава твоите подозрения) или:
2. Хамлет е доста недоверчив.
Аз лично залагам на второто, а вие?
И след всичко това пак стигаме до въпроса, какъв е Хамлет?
Заключението ми е, че той е: Недоверчивец с леки цинични наклонности т.е сложен персонаж, или както бихме казали ние тийнейджърите: Странна птица. Но да помислим не сме ли всички ние странни птици и не сме ли повечето недоверчиви и лекичко цинични.
Май отговорът в случая е да, тогава? Тогава мога да кажа, че Хамлет е просто един обикновен човек като всички нас поставен в нестандартна (аз предпочитам израза: кофти) ситуация.

–––
Култово 🙂 Ся си го четох пак, и си спомних (отново) ужасената физиономия на преподавателката си по Български език, всеки път когато се „докосваше“ до творчеството ми.
Ех от малък знаех как да дразня хората 😀

PS: Ужаса не идваше от чудовищният ми правопис, които успях да запазя и до днес….