6,28 сутринта – Нещо гръмна. Много важно. Да си гърми.

6.40 сутринта – Пак се гърми. Аман бе, човек не може да си поспи!

7.00 сутринта – Гърми и не спира. Досадно. Къде ми е закона, че да си почета докато ми правят прическата и да си подбера тоалета.

7,30 сутринта – Фризьорката ми е притеснена нещо. Били гръмнали 2000 тона… нещо си там. Дреме ми, нали в моя си закон не го пише.

7.40 сутринта – Сергей ми звънна. Нещо му съборило кафето. Пита, знам ли нещо. От къде да знам пък аз. Не знам, естествено.. И фризьорката нищо не знае. Пита ме мене. Лигла.

8.00 сутринта – Някакъв военен ми звъни, Обяснявам му, че съм на фризьор и да не ме безпокои. А, нац. щаба бил. Не го знам тоя. Абе, проверих си в закона. Никъде не пише какво да правя. Пише, какво да не правя. Уу… тези обувки не съм си ги носила още.

8.15 сутринта – Сергей настоява да ида да видя защо му подскача кафето още. Да иде и да си види сам. Каза му го, ама го мързяло. Да ида аз, той бил шефа и се нуждаел от очи и уши. Добре де, тръгвам. И Ахмед нещо любопитства, ама и той зает. Е, все аз ли да ходя!?!!?

9.15 сутринта – Отидох, видях, скъсах си чорапогащника. Нещо гори, нещо гърми, не е бедствие, не е авария. Не е природна катастрофа. Не е в моя ресор. В моя закон си пише много ясно, Бедствие е земетресение от 10 по Рихтер нагоре, паднал астероид, всемирен потоп и все такива неща. Бойко! Ти си виновен! Да ти го кажа в очите.Аз да не съм министър на всичко? Що ме разкарвате по никое време? И си скъсах чорапогащника и не можах да видя къде ще почивам през лятото. Досадници такива. Помолих Ахмед да ми прати актуалния списък на нашите фирми, които да се заемат с почистването.

11.00 преди обед – Пресконференции, досадно. Гладна съм…

23.00 преди полунощ – Сергей настоява да ходя по телевизиите и да обяснявам какво пише в закона ми. Неграмотници! Да си го прочетат сами! Какво има да обяснявам. Още ме е яд за чорапогащника!

Източник – сутрешната спам листа 🙂
Автор неизвестен (моля ви някой ако разбере кой е автора да го постне)