Тъй като версията на Mirror’s Edge за Xbox360 и PS3 вече е факт, а аз нямам нито едното, нито другото „кашонче“, моят добър приятел Kainy удари едно Xbox-ко рамо 😀
Следват малко от неподредените мисли на въпросното високо нещо (Kainy) по-тема (с малко добавена стойност от мен) 😉

–

Честно казано, нямах никакви по-специални очаквания към играта. Знаех, че ще е нещо нови и най-вероятно интересно, като единствено факта, че зад проекта стои името ЕА ми пречеше да се доверя на „хорските приказки“.

На трейлърите и геймплей филмчетата, всичко изглежда доста странно и естествено различно от това, което сме виждали досега, ама… Когато пуснах играта обаче, мигновено осъзнах колко са били прави хората.

Идеята на играта е доста оригинална и уникална, т.е. е нещо, което не сме виждали и играли досега. Да естествено е веднага да си кажем: „Хм, що па да е ново… малко ли сме се кълчили по разни тесни пространства с Принца на Персия и мис Лара Крофт?“ (бел. на Strangera – да не забравяме и Assassin’s Creed). Но повярвайте ми, разликата е огромна!

Може би преди много време, когато някой от вас е гледал филма „Ямакаши“, и когато „фрии ръна“ (вече по известен като parkour) не беше така популярен, си е представял, колко весело ще е да подскача по балконите на хората или от сграда на сграда. Факт е, че спорта набра популярност доста бързо, завладя Франция а след това и целият свят… Че даже и България 🙂 Може би знаете (а ако не знаете сега ще ви светна), че през октомври Делян Димитров (Дидо) спечели първо място на световното състезание по паркур, състояло се в Германия…

Така де, спорта набира популярност… но колкото и да е як, има стари хора като нас с Stranger-a който никога няма да заподскачат по покривите… освен ако не държат джойстик в ръка 😀 За щастие тук идват EA Dice и Mirror’s Edge, който ни предоставят невероятната възможност да поподскачаме наляво надясно без грижи (и опасност да ни карат в Пирогов).

Естествено поставянето на един толкова freestyle спорт в рамките на една игра е близо до невъзможно, но въпреки това от ЕА Dice са успели да направят… невъзможното.

Въпреки, на пръв поглед, пошлия свят, възможностите за акробатични комбинации са 10-ки на всеки 10 метра. Играта се играе основно с 2 бутона (скачане и приплъзване), но един задобрял играч, може спокойно да се възползва от всичките 4 и весело да подскача по най-приятния и свободен възможен начин. Разбира се, ако единственото което правим през цялата игра е а подскачаме и разнасяме пакети, щеше да е малко скучно. Истинската веселба идва, когато отвсякъде прииждат „сините“ (и само Левски и само ЛЕВСКИ) и най-настървено стрелят по пъргавата ни героиня. Тогава вече всичко се променя! Изведнъж най-важно става чувството за ориентация и неуспоримия нюх на закоравелия геймър.
Това е така, тъй като играта въпреки, че предлага разни основни наставления, за това на къде да поемете, успява и без особен усиля да заблуди играча.
Това се случва най-често, когато сте решили да се движите по собствен маршрут и естествено, когато са ви погнали. Бързото ориентиране е от огромна важност тъй като в противен случай се наказва… е ясно е как. Само ще вмъкна, че хората са помислили и за тези мили душички, които не могат да се ориентират достатъчно бързо на къде да ходят и са сложили бутонче, което много удобно насочва вниманието на героинята ни към желаната дестинация.

Нормално е обаче да се чудим, какво става ако срещнем някой противник, докато бягаме устремено към спасението. От ЕА са се постарали „акробатичните ви умения“ да са остро намалени ако сте с оръжие в ръка, така че не си мислете, че ще подскачате свободно и ще мятката куршуми от патлака в „Матричен“ стил. Все пак, за да е по-интересно, е добавена опцията за обезоръжаване и след това за калпаво използване на придобитото оръжие. В интерес на истината обезоръжаването си е изкуство и предизвикателство едновременно, като за да е по-лесно за някои играчи, е добавена опция за забавяне на времето, защото ако се провалите с първия си опит при първите 2 трудности ще имате право само на още 1, но при 3-тата трудност, директно захапвате приклада.

И тъй като вече изписах цял роман по играта, ще обобщя нещата и май направо трябваше горе да напише да четете от тук :).

Като изпълнение откъм геймплей, иновативност и оригиналност, играта е страхотна и е направена много добре. Няма ужасни бъгове, няма неудобни моменти, няма (засега) невъзможни ситуации. Всички е балансирано и ако се заиграете, ще може да минавате всяка част от играта от първия път.

Графично играта също е на ниво. Вярно е, че когато сте отвън, детайлите са прекалено малко и общо взето има 20-тина елемнта, който се повтарят непрекъснато, само с променена форма и големина, но това се налага, най-малкото защото иначе ще ни трябва бая мощничка машина да го пуснем (а и вие с тия кашони). Щом обаче се влезе в сграда, нещата се променят, и всичко става далеч по детайлно, интериорът е по-разнообразен и паниката е по-голяма като е тясно 🙂

Музиката нещо не ме предразполага, както предполага ситуацията, но все пак става.

Като трудност играта е изключително лесна, като самата трудност променя единствено и само силата на противниците. Както споменах при повишаване на трудността, забавянето при препятствията се наказва по-тежко.

И най-накрая, Mirror’s Edge определено ще ви накара да се напрегнете малко, да се постресирате и понапънете при преминаването през нивата и ще ви занимава дълго време с нещо интересно и ново.

–
PC версията през януари 😦

Ако имате желание, можете да гласувате за този материал тук. 10х