Снощи гледах дългоочакваният нов български филм – Мисия Лондон. Признавам, че очакванията ми (особено след страхотните трейлъри) бяха доста високи. Все пак, говорим за наистина комерсиален (в най-добрия смисъл на думата) БГ филм, който на всичкото отгоре е и комедия.
Оправдаха ли се очакванията ми? Четете по-долу 😉
Първото нещо, което ми направи впечатление, е че в петък вечер имаше изненадващо много хора, отишли да гледат филма. Дали защото до сега имаше доста сериозна киноманска суша, или защото (надявам се, че е това) филма е български, зала 10 (една от големите зали в Кино Арена Запад) се ПРЪСКАШЕ по шевовете. Групичката, която бях организирал този път, беше сравнително голяма – 13 човека, и когато SPY отиде да вземе билети (около 16:30) се оказа, че има места само от 5-ти ред надолу (за прожекцията в 21:00). Съответно групичката ни седя леко в дясно на 4-5 ред. Пак повтарям – такова нещо, аз в Кино Арена, не съм виждал от ужасно много време. А не е като да не ходя редовно на кино 😉
Веднага след като актьорите във филма започнаха да говорят на български обаче, ми стана ясно, че въпреки всичко и този филм не се е отърсил от синдрома на театъра. Какво имам предвид? Повечето БГ актьори (изключение правят тези, които вече имат известен опит в киното и телевизията + още един, двама) не играят като за кино – а като за театър. Причината за това е проста – никой в БГ не учи какво трябва да правят пред камера :*( Резултата, е че масово участниците във филма говорят БАВНО, ЯСНО и изразително, и внимателно се изчакват, когато водят диалог 😦 #НАТФИЗ #FAIL
Въпреки това, искрено се надявам, че с хора като Димитър Митовски (и всички виновни за филма) от нашата мила родина ще започнат да излизат повече големи продукции и актьорите ни ще се научат как се прави кино (по трудния начин). Юлиан Вергов, например, мачка с актьорска игра и определено не отстъпва на чуждестранните си колеги (опита си казва думата). 😉
Но стига съм се правил на критичен… ЗАЩОТО ФИЛМА Е ПРОСТО СТРАХОТЕН. Не помня кога за последно съм се смял толкова много с какъвто и да е филм. Наистина не знам как оцелях в продължение на 104 минути непрестанен смях. Не съм чел романа на Алек Попов (по който е правен филма), така че не знам кой е отговорен за цялата тази гениалност, но важното е, че почти всеки (освен гадните тролове) ще намери нещо забавно във филма – дали ще да е заради нравствената поука от това какво се случва, когато малки комплексирани човечета се сдобият с огромна власт:
Дали ще е заради мижавият чиновник, който просто „оцелява“:
Или пък заради типичният „дебеловрат“ „анцунг“-нест тип:
„Преуспелият“ БГ актьор, клюкарката, откаченият „творец“… а защо не и простия готвач:
Филма е пълен с толкова много типично балкански субекти, че няма как да не се хилите като тикви, ако не на всичките, то поне на повечето от тях 😉 А най-якото е, че противно на очакванията на някои хора, хумора във филма не е просташки, а по-скоро интелигентен (с леки уговорки) и най-вече – добре изпипан и на място. 😉
Историята пък, е достатъчно интересна и развлекателна, и без проблем ще поддържа интереса ви до края.
Визуално филма също изглежда чудесно и нито за миг (освен, когато това не е умишлено търсен ефект) няма да си кажете: „Уф, пак евтина БГ продукция“ (да не говорим, че тя не е никак евтина за БГ стандартите). Ненад Бороевич (оператор) също заслужава позитивна оценка, и макар това, което виждате да не е „революционно“, няма нищо, което да не изглежда чудесно. Естествено има още какво да се иска, но все трябва да се започне от някъде. 😉
Саундтрака на „Мисия Лондон“ също ме изненада повече от приятно и аз лично смятам да се сдобия с въпросният при първа възможност. Лентата започна и завършва с типично „Оуд скул БГ парчета“, но иначе през повечето време върви приятна музика на „кралска“ тематика ;), която лично за мен се връзва отлично с цялостното усещане от филма.
За актьорската игра казах в началото – синдрома на театъра е повече от очевиден 😦 и ясно си личи кои актьори вече имат опит в киното (и тв продукциите) и кой не. Извода е, че е време в НАТФИЗ да почнат да правят нещо смислено по темата! Въпреки това всичко останало е достатъчно увлекателно, за да се отърсите от въпросното неприятно усещане до степен, че да не ви прави толкова силно впечатление. 😉
Не мога да спекулирам дали филма ще има успех зад граница, най-вече защото всичко в него е много тясно свързано с народопсихологията ни, и не мисля че ще говори много на хората извън нашите географски ширини. Въпреки това с чиста съвест го препоръчвам на всеки един българин, който обича да се забавлява. Лентата на Митовски е чудесна и заслужава финансовата ви подкрепа. Не знам за вас, но аз искам да гледам още такива неща правени в България. Така че не се мотайте, а МАРШ към най-близкото кино. И после веднага марш към IMDB \клик\, където да ударите по един хубав позитивен глас! Относно моята оценка – 9/10 с чиста съвест. 😉
Найс, а?
Ако имате желание можете да гласувате за този материал в svejo.net (клик)
Stranger's Weblog 
Станислав Иванов
26 април, 2010 at 11:21
Малко некоректно е да се сравняват „Аватар“ и „Мисия Лондон“ ! Или „Троя“ и „Мисия Лондон“. Разликата е в светлинни години, в пъти повече в полза на „Аватар“, както в технологично отношение, така и в замисъл, монтаж, операторска работа, актьорско присъствие и режисура. Нещо повече,някои хора си мислят, че е успех нещо, което все пак се е гледало на български екран. Но тук, продуцентите на „Мисия Лондон“ не отчитат факта, или просто не искат да го признаят официално, че „Аватар“, „Троя“ или който и да било от филмите, които споменават по-горе, имат многократно по-голяма посещаемост в световен мащаб и многократно по-големи приходи за един уикенд, или за цялото си разпространение, отколкото нашия „Мисия Лондон“. Не е коректно да се пише и да се сравняват „Аватар“ или „Троя“ с „Мисия Лондон“. Жалки са приходите от 300 000 лева за един уикенд, сравнени с милионите в долари, направени за един уикенд от „Аватар“.
ОТНОВО ЗАПОЧВАМЕ ДА ИЗБИВАМЕ БЪЛГАРСКИ КОМПЛЕКСИ СЪС СРАВНЕНИЕТО „МИСИЯ ЛОНДОН“ – „АВАТАР“ ИЛИ „ТРОЯ“. Нека да сравняваме „Мисия Лондон“ по-скромно, с някой български филм от последното десетилетие например! „Аватар“ и „Троя“ са много „голяма лъжица“ за екипа реализирал „Мисия Лондон“. По-полека го давайте!
Нашият филм „Мисия Лондон“ е поредният български тесногръден опит да се направи нещо. Не отричам, че има сръчно заснети епизоди и че екипа е положил доста труд и усилие. Но оправдано ли е това усилие, след като отново се задълбаваме в една съмнително смешна и най-вече тясно – българска история, която би развълнувала и то под въпрос, само някои от нас – българите. Нещо което би било смешно само на нас българите. Така не се прави филм за световния пазар. Освен това продуцентите на филма са хвърлили сумати пари в реклама за българския пазар. Толкова много реклама, че чак става досадно. Логично е тази масирана реклама, PR и толкова много спонсори и медийни партньори да вкарат зрителите в залите веднага след премиерата. Но много скоро аз прогнозирам, че зрителите на „Мисия Лондон“ ще намалеят драстично. Ще намалеят драстично, защото филма е малко по-добър от посредствен. Но пак си остава посредствен. Защото положителните нагласи от романа на Алек Попов са едно, рекламата също събужда зрителския интерес, но филма не представлява нищо повече от поредната, сравнително сръчно скроена, но дребна българска история, която определено няма да развълнува много хора, особено извън България. Хората по света се интересуват от филми, засягащи теми, които са или по космополитни, или по-близки до техния манталитет, обичаи, до техния свят, а не от разни нашенски тъпотии. Освен това хората по света харесват оригинално заснети и талантливо режисирани филми, нещо ново, нещо по-различно, а не разни филми със съмнителни художествени качества. В „Мисия Лондон“ няма нищо оригинално, нищо ново, нищо различно от това, което досега сме гледали – все едно сме го гледали този филм някога преди, ама в друг вариант. Говоря и за визията,и за режисурата, и за актьорската игра, монтажа и операторската работа. Някои хора пишат – „професионално е направен филма“… Ама хора, в България има много професионалисти и режисьори и оператори и музиканти и много още. Но това не е достатъчно за да направиш добър филм! Трябва и талант, трябват и много други неща, които в „Мисия Лондон“ липсват. А трябва и повече професионализъм. „Мисия Лондон“ все пак доказа, че многото пари, вложени във филм имат значение, но това е също много недостатъчно за да се направи наистина добър български филм.
Хубаво би било, продуцентите на филма и режисьора Митовски да не парадират толкова с този „успех“ на „Мисия Лондон“ в България и да не се тупат толкова в гърдите, защото излишното самочувствие и позьорството, както и излишния шум около филма, ще им изиграят неприятна шега. По-скромно – по-хубаво! Ясно е, че всичко е PR и реклама, ама по-скромно, за да не се получи обратния ефект от рекламата. Скромен е и самият филм „Мисия Лондон“. Според мен не е успех, а поредната посредствена „боза“, но този път опакована в много реклама и направена с доста пари.
Нека творците и продуцентите на този филм да не ми се сърдят, това е все пак едно лично мнение, но споделено и от много мои приятели и познати!
ХаресвамХаресвам
Strangera
26 април, 2010 at 15:00
Толкова много хейт… Тъжно направо. Може би тази новина не ти харесва (по неясна за мен причина) но по БГ кината, Мисия Лондон мачка и Аватар, и Троя и квото се сетиш. И в това няма нищо лошо. Просто хората харесват филма. Наистина не мисля, че е сериозно да обясняваш как аватар имал успех в световен машаб, а Мисия Лондон нямало да го постигне. Трябва ли? И как да стане? Въобще вярваш ли че чуждоезичен филм може да направи това което направи Аватар? Все едно някой да дойде да ми обяснява, как блога ми не бил успешен 😀 понеже никой не искал да го чете извън БГ.
Говориш за реклама която била твърде много? А на Аватар рекламата в САЩ малко ли му беше? Да не говорим колко пари са отишли за направата на Аватар (и за рекламата му) и колко за Мисията. В света 300 000 може и да са малко, тук обаче са много и е смешно да го отричаме. Искаш да сравняваш с Български филми – еми сравнявай, колко от тях са имали такъв касов успех по кината в БГ? И естествено, че е успех факта че БГ филм е ГЛЕДАН по кината в БГ!!! Направо не мога да повярвам, че има нужда да си обясняваме такива неща 😀
И хайде пак старата песен с „реклама“ и PR-а… Ай моля ви се. Искате да ми кажете, че аз и 12-те човека с който бях на кино, искрено се забавляваха в продължение на 104 минути заради „реклама“ и PR, или има шанс филма наистина да ни е харесал?
Наистина не разбирам, защо толкова много народ се реди да плюе по филма на почивки. Комплекс, тесногръдие, завист? Истината е някъде там, и най-вероятно е доста тъжна 😦
ХаресвамХаресвам
achkar
27 април, 2010 at 22:28
Абе той блога ти и в БГ никой не го чете, кво ми се правиш ;P
ХаресвамХаресвам
Strangera
27 април, 2010 at 22:42
А представяш ли си да се оплаквах, че не го четат и навън? Мисия Лондон поне в БГ го гледат 😀
ХаресвамХаресвам
achkar
30 април, 2010 at 1:38
Нищо особено
ХаресвамХаресвам
Robertino Popov
7 юли, 2011 at 18:37
Ernestina v,prosto ne znam za6o prodalgava6 da se snima6 v takiva idiotski filmi .P.S/ M/u drugoto pi6e ti bivsh tvoi saochenik -Robertino,ako e za pari moga i da te razbera,no da giveesh s toja izrod ,vig tova nemoga da go razbera.P.S.Mislja che te poznavam dosta dobre -mojat mail e -robertincho@gmail.com
ХаресвамХаресвам
Strangera
7 юли, 2011 at 21:40
Ъммм what?!
ХаресвамХаресвам