Нанананнананан БАТМААААААН!

Пффф. За мен Batman Begins беше странен филм. Така и не можах да го приема като нещо повече от „увертюра“ на това което предстой да се случи. После излезе The Dark Knight – силен филм, който обаче някак си успя да ми остави горчив привкус. Филм който (поне според мен) беше спасен от Хийт Леджър, и филм на който все пак дадох 8.5/10 въпреки многото неща които не ми харесаха.

И така, ето ни отново, 4 години по късно. Урока от последната прожекция е научен, и този път сме в единствената (за съжаление) IMAX залата в България. Предстои едно 161 минутно приключение. 🙂

Не се притеснявайте, няма да разказвам нищо за сюжета на филма, и „ревюто ми“ (което започва сега) няма да продължи още дълго… Просто горната увертюра беше нужна, за да знаете, че макар да съм голям фен на Батман като персонаж, за мен лентите на Кристофър Нолан не са чак толкова добри, колкото хайпа и доста критици ги описват.

И така – The Dark Knight Rises? ФИЛМА Е ЕПИЧЕН, гледайте го! 🙂 И да, ревюто спокойно може да свърши тук, но все пак ето малко пояснения, които няма нужда да четете… Просто ходете да го гледате. 😀

Лентата на Нолан отново е пълна с неща които не ми допадат, но този път плюсовете и епичноста са много, ама много повече от всичко останало.
Какво не ми хареса?

– Крисчън Бейл в ролята на Батман. 😀 Крисчан Бейл е страхотен актьор. За три филма обаче така и не можах да харесам начина по който играе Батман. Бейл се справя повече от чудесно в ролята на Брус Уейн, но нахлузи ли костюма на Прилепа, нещата стават някак… не толкова COOL. За това обаче, вината по скоро не е на Бейл, а на Нолан който определено има някакъв фетиш към трудно говорещи персонажи. Отне ми точно 3 филма за да разбера какво не харесвам в този Батмън, и мисля че разковничето е точно тук (и от части в дизайна на костюма). Просто всеки път когато Батман проговори имам чувството, че Бейл ще издъхне (или ще скъса гласна струна), а тъпанчетата ми искат всичко да свърши максимално бързо;
– Гласа на Бейн – и ако хриптенията на прилепа не бяха достатъчни, в този „епизод“ на сцената излиза и Бейн който има не по-малки проблеми с гласните струни. Най-лошото в случая е, че за разлика от Батман, чийто реплики се изчерпват с „I AM THE BATMAN“, Бейн изнася цели рецитали, което ненужно измъчва зрителите. Иначе Том Харди изиграва чудесно един Нолан-ски, реалистичен Бейн;
– Филма беше твърде кратък – въпреки, че 161 минути не е никак малко време 🙂 мисля, че The Dark Knight Rises спокойно можеше да понесе още 30-тина минути с допълнителни сцени. На моменти си личи как Нолан е минавал „със секирата“ за да се вмести в някакви „допустими“ времеви рамки, и съответно някой персонажи седят недовършено и недоразвито на екрана;
– Батман не е главно действащо лице във филма. Както и в „The Dark Knight“ главното действащо лице в този филм не е прилепа, а Готам Сити. За разлика от предишния филм обаче, тук Батман е избутан още по надолу, и на моменти имах неприятното чувство, че той е просто второстепенен персонаж в тази история… Да това е творческата посока на Нолан, и това е неговото виждане за нещата, но какво да направя като фена в мен иска да гледа повече екшън с Батман в центъра на събитията. 😀

Какво ми хареса?

– Ан Хатауей – НАЙ-НАКРАЯ поредицата се сдоби със смислен женски персонаж… и то какъв. Както съм казвал преди, Кейти Холмс (от първия филм) изглеждаше твърде малка и седеше някак детско и недостоверно, а Маги Гиленхал (която я замести във втория) просто не беше на място в Черният рицар. Хатауей обаче се вписва чудесно в обстановката, и прави много готина рола, като да… и аз съм от хората които ще се особено щастливи, ако я видят в самостоятелен филм развиващ се в Готам Сити;
– Джоузеф Гордън-Левит;

– Майкъл Кейн;
– Аудиото – като изключим хриптенията на Бейн и Батман, останалата част от аудиото във филма е чудесна. Въздействащ саундтрак, рязка смяна между „дандания“ и… тишина. Супер добро;
– Мащабноста и епичноста – размаха на Нолан е невероятен и за мен беше истинско удоволствие да наблюдавам докъде ще стигне в финалната част от първата му Готамска история;
– Малките неща – макар Нолан да създаде един много по реалистичен и „възможен“ Батман, той все пак остава верен на оригиналния материал, и феновете ще могат да забележат малките детайли и множество намеквания към комиксите което радва много.

Разбира се, има още много неща които могат да се кажат за лентата, но ми се струва излишно така че направо едно много позитивно 9/10, и ако имате възможност ходете в IMAX-а. 😉

PS: Мислех да напиша някакви лоши неща за Александра филмс (разпространителя на филма за БГ), ама подозирам, че няма много смисъл…