Помните ли „Плодчетата“? Да Ве, онова детско с ананаса, банана, кактуса и момиченцето (Роли, Пак, Трънчо и Кумба)? В моите детски години това филмче беше едно от най-интересните неща ЕВЪР. Преди години обаче направих грешката да си пусна един от епизодите и откровено си признавам, че бях на ръба да се нарежа от тъпотия. За щастие, успях бързо да забравя за него, без да си причина някаква сериозна вреда, и така… до днес. Днес… паметния 23 февруари 2016-та, когато чувството се завърна с пълна сила. Но не заради Трънчо, а заради финалния епизод от 10-ти сезон на Досиетата Х…

Не крия, че когато FOX обявиха, че ще „възкресяват“ сериала бях доста превъзбуда от новината. Все пак в съзнанието ми имаше само светли спомени за старите епизоди (както и за плодчетата)… и не, правя се че не си спомням филмите. Освен това, наскоро FOX бяха се справили доста адекватно с възкресяването на 24 (който явно планират да погребат отново, но това е друга тема). Пък и Дейвид Духовни си е Дейвид Духовни, а в последните години, покрай разни други роли Джилиън Андерсън доста ми се издигна в очите – абе въобще, потенциала за нещо чудесно беше наличен.

Уви, не мисля че очакванията ми можеха да са по далече от реалността. Ще го кажа в прав текст – десети сезон на Досиетата Х беше разхвърлян, не свързан, не логичен, безсмислен, безидеен и объркващ. Най-впечатляващото обаче беше в това, че с финалния си епизод, цялото нещото успя да кулминира в едно от най-тъпите неща което съм гледал по „телевизора“… а хората които ме познават знаят, че гледам бая сериали… и част от тях са МНОГО тъпи.

Реално 6-тия епизод (My Struggle II) e нагледна демонстрация за това какво се получава ако се опиташ да натъпчеш съдържанието на цял да речем 24-епизоден сезон в 43 минути. Като ефекта се подсилва от това, че въпросното съдържание изначално не е особено интересно. My Struggle II e просто една ръшната амалгама от разхвърляни идеи и недовършени концепции която успя да събуди в мен само гняв, който може би щях да задържа в себе си, ако не беше и „невероятния“ cliff-hanger накрая на епизода…

Рейджа настрана – за мен този сезон имаше точно 2 смислени епизода (даже един и половина):
Първия (My Struggle) който въпреки всичките си проблеми беше ок заради носталгията и удоволствието от това отново да видиш любимите си персонажи и третия (Mulder and Scully Meet the Were-Monster) в който нещата са се развили така (това е сюжет само в моята фантазия):

Darin Morgan (сценарист и режисьор на епизода): Ок, мога отново да работя по Досиетата, така че просто ще се забавлявам. Ще направя епизод който е тотален fanservice, ще го напълня с Easter Eggs и всички много ще се забавляваме докато го правим/гледаме.

Не съм сигурен, че концепцията е била точно такава, но за мен въпросния епизод беше точно това и това е причината да го харесвам толкова много. Даже ако някой ме пита дали да гледа 10 сезон, най-вероятно ще му кажа просто да гледа 3-ти епизод и да забрави, че сезон въобще се е случвал.

Знаете ли кое е най-тъжното обаче – по всичко личи, че ще има и 11-ти сезон (The X-Files will ‘almost without a doubt’ return, says creator Chris Carter) и това ме разстройва. Разстройва ме, защото след всичките ми фантазии за това колко як можеше да бъде този сезон, получих само много смях (от третия епизод) и тотален дизастър от всичко останало.

Лично за мен, единствения шанс да проявя минимален интерес към последващи сезони е, ако FOX се закълнат, че Chris Carter няма да има общо с тях. Това обаче звучи малко вероятно… както и аз намирам за доста малко вероятно да се завърна към сериала.

С други думи, оставям Ви с песента от Плодчетата и отивам да изтрия спомените си за 5 от 6-те епизода от 10-ти сезон…

PS: Ако по някаква причина сезон 10 Ви е харесал – не се притеснявайте да го споделите в коментарите, няма да Ви съдя… много. 😀