KONG IS KING!

През уикенда ходих да гледам „Конг: Островът на черепа“ и набързо искам да Ви споделя впечатленията си от филма.

Преди това обаче, ако някой е пропуснал и за да съм сигурен, че сме на една и съща страница – през 2014-та Legendary Entertainment стартираха филмова вселена наречена „MonsterVerse„. Първият филм в тази вселена беше Godzilla (2014), но Kong: Skull Island е филмът, който дава „легитимност“ на въпросната и хвърля повече яснота върху това какво ни очаква. Иначе, като имена и дати, за сега обявените бъдещи MonsterVerse филми са Godzilla: King of the Monsters (22 март, 2019-та) и Godzilla vs. Kong (29 май, 2020).

Така или иначе, за MonsterVerse със сигурност ще си говорим в бъдеще, но за сега ще насоча погледите Ви към Конг.

Конг е зрелищен, забавен и приятно неангажиращ. Конг е пищен IMAX спектакъл. КОНГ Е СУПЕР! Стига разбира се, като мен да смятате, че е забавно два часа да гледате как маймуна, с длан голяма колкото танк, размазва хеликоптери и се налага с други гигантски чудовища. 😀

От това, което видях, авторите на Конг определено са се поучили от грешките на Godzilla. Аз (както писах и през 2014-та) продължавам да твърдя, че най-голямата драма на въпросния филм беше сюжетната линия на лейтенант Ford Brody, която само размиваше сюжета с излишни драматизми, и че Godzilla щеше да е къде-къде по-добър филм, ако 30 минути влажни погледи бяха заменени от 30 минути повече разрушения. Щото не знам за вас, ама аз гледам кайджу филми, заради това и това, а не заради разни псевдо любовни истории и семейни драми.

Не че в Конг няма малко мелодраматизъм, но той е много, много по-малко и между другото. И това е оусъм.

Готиното е, че Конг е много „self-aware“ филм и съответно авторите му не са изпитали необходимостта да ни „подгряват“ или тийзват за това, което ще се случи на екрана. Какво имам предвид? Още в първите минути главата на гигантската горила гордо ще изпълни целия ви екран сякаш за да заяви – ние знаем защо сте дошли, няма нужда да се занимаваме с глупости, давайте да действаме.

Сега, някой може да каже, че в желанието си да ни покажат „йекшъна“ сценаристите малко са поизбягали от момента, в който все пак развиват някакви персонажи. 😀 И това наистина е така – истината е, че до края на филма едва ли ще Ви „запука“ за някой от хората, защото ролите им са доста… базови, първосигнални и еми праволинейни. Лично за мен изключение прави само Hank Marlow (Джон Райли), за който всъщност ми пукаше. Може би защото е изненадващо забавен и приятен за гледане. 😉

Preston Packard (Самюел Л. Джаксън) най-ясно показва какво имам предвид, защото персонажа му е толкова… очевиден, че е почти болезнено. НО, аз лично смятам, че в конкретния случай това не е драма. Даже напротив. В крайна сметка, защо да обясняваш и развиваш нещо което е толкова ясно, а и ние сме тук заради маймуната! 😀

Но, ако мога да се върна на мисълта си от по-горе – отишли сме да гледаме гигантска маймуна която раздава шамари, няма нужда да си губим времето с „човешки“ глупости. 😛 В този ред на мисли, както и се очакваше, Конг: Островът на черепа бяга от класическата „Кинг Конг“ история, която като цяло се върти около връзката между хората и горилата. Тук фокусът е върху конфликт, породен от това, че хората си мислят, че „владеят всичко“ и си позволяват да нахлуят в територията на Конг, държейки се като господари. Обаче както Bill Randa (Джон Гудман) ясно заявява в един хубав момент:

This planet doesn’t belong to us…

Резултатът е грандиозен. Подобно на Godzilla (2014), Kонг ОЧЕВАДНО е правен за IMAX и отново, като първия MonsterVerse филм, визуално (и аудио btw) нещата са перфектни. Всички екшън сцени във филма звучат и изглеждат повече от чудесно.

За разлика от ГОДЖИРА, където действието се развиваше в „наши дни“, основната част от действието в Конг се развива през 1973 г., но авторите са успели да създадат достатъчно зрелище с „няколко хеликоптера“ и солидно количество палми. Разбира се, имаме и много прилично количество чудовища срещу чудовища, но няма да навлизам в детайли, за да не спойлвам.

Чисто визуално филмът е съставен от няколко различни елемента. От една страна имаме някакво много интересно ретро усещане. Може би заради годината, в която се развива действието, може би заради очевадното вдъхновение от филмите свързани с Виетнамската война (голяма част от филма е „Apocalypse Now“, ама с фърлена в микса маймуна), 😀 може би заради саундтрака… или може би заради всичко това взето заедно.

От друга страна пък имаме много специфични сцени едва ли не като извадени като от аниме.

Резултатът е, че по едно време докато гледах филма си казах „абе вече не правят филмите толкова яки“. 😀 Странно е, и е много яко (или поне на мен много ми допадна), и за това в огромна степен е виновен Джордън Вогт-Робъртс. Признавам си, че преди Kонг нямах идея кой е този човек, но след филма изчетох няколко негови интервюта и човека определено има свежи идеи (и очевидно е мега нърд), и по всичко изглежда, че именно той е виновен за това да видим такава версия на Конг, а не поредния преразказ на старите ленти. BTW Благодарение на него, Skull Crawler-ите до някъде са вдъхновени от покемона Cubone. 😀

Но – това е мини ревю, така че ще се ориентирам към приключване. 😀

След финалните надписи има сцена, която тийзва какво можем да очакваме в бъдеще (за да избегнем излишни спойлери – ?; ?? и ???). Ако концепцията за MonsterVerse Ви харесва, определено изчакайте въпросната. 😉

И те така. Ако и вие като мен имате подобна представа за филмово забавление – IMAX, ВЕДНАГА! Аз с нетърпение очаквам да видя как ще се развият нещата в бъдеще. 🙂

PS: