Както предполагам сте разбрали, преди време Universal обявиха създаването на нова филмова вселена (Dark Universe), eксплоатираща класическите 1920 – 1950 филмови чудовища на студиото.

Дебютният филм от тази нова и вълнуваща вселена е The Mummy / Мумията, който имах възможността да гледам преди няколко дни. За съжаление обаче, не нося твърде добри новини. Аз си признавам, че отидох да гледам филма с доста високи очаквания. Смисъл, ясно ми е че Universal трудно ще докарат това, което беше оригиналният Iron Man филм (най-добрия пример как се започва филмова вселена), но все пак очаквах нещо доста впечатляващо. Вместо това обаче получих… един посредствен филм.

Но стига общи приказки, да поговорим директно за самия филм.

Част от диалозите са малоумни. Не мога да си кривя душата, но някои от диалозите и „смешките“, които си разменят персонажите са като писани от 12 годишни. Малко след началото на филма например, виждаме Nick Morton (Том Круз) и Chris Vail (Джейк Джонсън), които се намират някъде из Ирак и водят малоумен разговор. Въпросният е толкова несериозен, че още там, в самото начало на филма, си зададох въпроса – „Абе, тия двамата (и особено Chris Vail) как са оцелели до сега?“.

Следват още няколко сцени, които само засилват мистерията как въпросният персонаж не е умрял, падайки от леглото примерно. Въобще, Vail, който уж трябва да добавя някакъв хумор към ситуацията, ми беше АДСКИ дразнещ през целия филм. Говорейки за смешките и 12 годишните – уважаеми сценаристи, колко пъти мислите че е забавно да вкарате „dick jokes“ в един уж сериозен филм? Наистина ли смятате, че е разумно да прекъснем разглеждането на гробница, за да може Том Круз и Jenny Halsey (Анабел Уолис) да проведат разговор (за трети път) за това колко точно е продължил половият акт между персонажите им? SRSLY?! И това при положение, че филмът е PG-13, т.е. в залата няма 12 годишни, които да Ви се засмеят на смешките.

Признавам, че филмът има и добри попадения. Има една сцена например, в която Том Круз за пръв път се бие с нещо, което за по-лесно ще наричам зомби. Та особено якото там е, че понеже въпросните зомбита са мъртви от някакво време и всичко им се е разложило, почти всеки удар на Круз минава през тях, т.е. нашият човек удря зомбито в главата и ръката му излиза от другата страна. Рита го в гърдите и крака му засяда в разлагащото се тяло. Знам, че така написано нещото не звучи забавно – ама всъщност беше доста фън. 😀

Визуално филмът е „Hit-and-miss“ – на моменти Мумията (филмът) изглежда доста добре, а на други места лентата си е откровена и неподправена безвкусица. Да ме прощава господин Алекс Кърцман, ама кадърът, в който Ahmanet (София Бутела) уж прерязва гърлото на новородено и се опръсква с кръФ, е просто слаб, което нямаше да е фатално, ако господин Кърцман не беше решил да ни го покаже повече от веднъж.

Всъщност е леко фрапантно, че за 1 час и 50 минути има множество сцени, които ще Ви бъдат показани повече от веднъж. То не бяха спомени и флашбеци, не беше чудо. Малко все едно гледате специализиран филм за хора с увредена краткосрочна памет. Не се шегувам. Като отидете да гледате филма, бройте повтарящите се сцени. Има един откриващ кадър с палещ се огън например, който съм почти сигурен, че беше показан ПОНЕ 3 пъти.

Както казах обаче, има и добри кадри. Няма да спойлвам кои са, ще си ги видите в киното. 😉

Филмът не е страшен – не че съм очаквал някакъв „чудовищен“ хорър, ама нали говорим за филмова вселена с чудовища де… поне малко тръпки да ме побият? Мисля, че целия филм има сумарно една или макс 2 сцени, които може да минат за страшни, което е леко разочароващо. Просто имах нужда от повече от това:

И по-малко тъпи флашбеци.

Ок неща – Знам, че се отплеснах на тема критика, ама не всичко е чак толкова зле. София Бутела например, е доста найс (но е факт, че нейната роля не е особено сложна), а Dr. Henry Jekyll (Ръсел Кроу) и покъртителното му спокойствие, са изключителни.

Също така, филмът периодично вкарва някакво доста смислено внимание към детайлите – татуировките по тялото на Ahmanet например, всъщност били истински текстове от Египетската книга на мъртвите. Има и една яка подводна сцена, в която едно зомби се опитва да хване Том Круз, но тъй като е облечено в ризница, потъва заради тежестта и т.н. Малки неща, които не са особено важни за развитието на сюжета или нещо друго, но създават впечатлението, че някой е седнал и е помислил.

Dark Universe – в перспектива си мисля, че един от проблемите на филма всъщност е във факта, че Universal твърде упорито се опитва да ни продаде въпросната филмова вселена. Dr. Jekyll например, ще дръпне множество монолози, за да ни разясни ситуацията.

Не че това е лошо, просто не мога да спра да си мисля за това колко различно можеха да се развият нещата, ако Universal не смятаха, че зрителите са малоумни и ни бяха оставили сами да стигнем до дадени изводи. И дали нещата нямаше да се развият по друг начин, ако вместо филмът да започва с Dark Universe лого, не беше завършил с него? Представяте ли си ситуация, в която не знаехме, че Universal правят филмова вселена? И в края на филмът, след като патакламата е свършила, на екрана просто да се появи:

Хъм? Уви, явно в Universal са били твърде убедени, че един от начините да ни „продадат“ филма е да ни обяснят, че е част от филмова вселена. Може и да греша разбира се, и филмът да смаже в бокс офиса… по-скоро обаче съм склонен да залагам на… катастрофа.

Не ме разбирайте погрешно, въпреки всичката храна, която сипах, Мумията не е лош филм… просто не е и особено добър. Което може би щеше да е напълно ок, ако върху плещите му не тежеше концепцията за старта на цяла филмова вселена. Без значение как се представи Мумията обаче, е ясно, че ни очакват още доста Dark Universe филми. Просто от този филм зависи дали нещата ще се случват по лесния или по трудния начин. Съдейки по това, което видях в кино салона – явно ще е второто. 😉

PS: Филма няма пост-кредит сцена.