Пиша тези редове, понеже повечето от Вас познаваха „Котка“ по един или друг начин, а и защото искам да кажа едно дигитално – сбогом.

Котка беше истинска… котка. Любопитна, хитра, своенравна, твърдоглава, нагла, грациозна, гальовна, мъркаща…

И да, казват, че котките имат по 9 живота, но истината е, че въпросните рано или късно се изчерпват… предполагам важното е, да си ги живял пълноценно – да си бутал чупливи предмети от лавиците, да си бъркал в купите в които не трябва да се бърка, да си препикавал обувки на стопаните точно преди важна среща и най-вече – винаги да си готов да се гушкаш и мъркаш когато някой седне на дивана.

За 10 години, Котко изпълни всичко това… и много повече, и със сигурност ще ни липсва изключително много. Важното е, винаги да си я спомняме с усмивка.

И не, не знам къде отиват котките след края (за кучетата е ясно), но съм сигурен, че където и да е, Котко ще си намери плотове за катерене, и неща за бутане.

Сбогом звяр. Липсваш ни.

PS: Рано сутринта, на 20 ноември, Котко ни напусна. Причината, болезнено тривиална – рак. Като цяло, от известно време се подготвяхме за този момент, но всички в къщи се надявахме, че има… повече време.