Архив на категория: Филми

Винаги съм харесвал Will Smith (фен съм му още, от както играеше Свежият Принц от Бел Еър, които съм гледал по Втора програма). Смятам че освен че е доста забавен, играе изключително добре и почти всички филми в който е участвал са в най-лошият случай – доста добри. Когато изгледах първият трейлър на I Am Legend:

нещото ми се стори доста интересно поради няколко причини:
1. Will Smith;
2. Много добре изглеждаш пост апокалиптичен New York;
3. Зомбита!
4. От трейлъра струеше куулнес 🙂

Малко бях притеснен, обаче защото действието изглеждаше някак мудно и не особено интересно (тук още говорим за впечатленията ми от трейлъра);

Малко известен факт е, че филма е правен по книгата „I Am Legend“ на Richard Matheson, публикувана за пръв път през 1954 година. От тогава до сега има няколко опита да се направи филм по нея. Първият е The Last Man on Earth (1964 година). След това идва The Omega Man (1971 година), и излезлият директно на видео (за щастие) I Am Omega (на 18 ноември 2007 г.).
Warner Bros. Pictures притежават правата върху книгата от 1970г насам. Споменатият горе The Omega Man е първият им опит да направят филм по-нея. Следващият опит (останал в историята като неосъществен понеже надхвърлил бюджета) е бил режисиран от Ridley Scott, а главната роля е бил поверена на (забележете!) Arnold Schwarzenegger (е това е щяло да бъде луд филм) 🙂 След това през 2002, Michael Bay се заема с филма (в главната роля вече е Will Smith), но двамцата зарязват нещата за да правят Bad Boys II (2003). 😀

В крайна сметка избора за режисьор пада върху Guillermo del Toro, който обаче ги отсвирва за да си снима Hellboy II: The Golden Army, който ще имаме съмнителното удоволствие да наблюдаваме някъде през лятото. В крайна сметка режисьор на филма е Francis Lawrence, като от неговите „продукти“ си заслужава да споменем единствено Constantine (2005) а почти всичко друго което е снимал човечеца са видеото на Britney Spears и Jennifer Lopez. Абе няква абсолютна психарщина!

След тая луда предистория стигаме до I Am Legend (2007), който ме остави с повече от смесени чувства. Защо ли? По добре просто да изброявам 🙂

(+)
1. Пост апокалиптичният New York изглежда повече от добре. Всичко е реализирано перфектно и изглежда ужасно достоверно;
2. Will Smith играе отлично (както винаги). Персонажа му Robert Neville си е почти като „истински“. Правещ едно и също нещо всеки ден, постепенно губейки надежда и полудявайки бавно;
3. Всичко в филма е страшно поглъщащо и завладяващо. Стоиш и гледаш ежедневието на Robert Neville и ти е супер интересно. Почти чувстваш че започваш да полудяваш с него 🙂 Аве страхотна атмосфера, която не се среща много често в днешните филми;
4. Звука е смазващ (както саудтрака, така и аудио ефектите).

(-)
1. Незнам дали съм се разглезил прекомерно много, ама CG анимацията в тоя филм не изглеждаше особено добре. Реално погледнато тя си е много добра, ама все пак като си гледал Transformers примерно и знаеш че нещата могат да са на съвсем друго ниво (при положение че тоя филм воообще не е струвал малко). Просто бях шокиран колко куцо изглеждат сърничките с който Neville се гони още в началото. Дори вълците в The Day After Tomorrow (2004) са с пъти по-добре „нарисувани“. Да разглезил съм се, ама CG-то куца. ТОЧКА;
2. Някой от случките са чудовищно предсказуеми, което е просто тъпо;
3. (истинският минус) Историята и начина по-който се разви (споко няма да спойлвам).. Спирам да изброявам и почвам да редя: 😀
Както казах атмосферата е чудесна. Действието се развива постепенно и завладяващо. Има плавна прогресия и нагнетяване на атмосферата, и в последните минути (не съм ги засичал колко са) се случва нещо като в кавара на една доста известна българска песен (ще ви запея): „Момчето, което говори с морето на някакъв странен език… ХА ГО ЗГАЗИ КОЛА“. Това което се опитвам да кажа е че както действието си се развива постепенно и е супер интересно, и ти лъха че филма ще е трилогия, те така изведнъж всичко свършва за има няма 15 минути оставяйки те с чувство на недовършеност и горчив вкус. Феновете на сериала „Heroes“ би трябвало да знаят за какво става въпрос – просто се сетете как се почувствахте когато втория сезон вместо да има 23 епизода свърши директно след 11тия…
Имам чувството че авторите са снимали, снимали и изведнъж са се усетили че трябва да приключват филма и са скалъпили края по-бързата процедура. Да не говорим че поне за мен, края няма никаква логика, но наистина не искам да спойлвам за това няма да се впускам в дебати по-тази тема. Не знам на какво се дължи всичко това. Дали на некомпетентност от страна на сценаристите – Mark Protosevich и Akiva Goldsman или на нещо друго, това за мен ще остане мистерия. Факт е че Mark Protosevich не може да се похвали с особено добри филми (освен ако не намирате сценария на Poseidon за впечатляващ) 😦 но Akiva Goldsman е написал няколко доста добри, така че мистерията наистина остава пълна.

Както и да е, въпросът е че е доста трудно да дадеш оценка на такъв продукт. Защото филма е гениален почти до самият край, а там (в края) седи едно голямо, грозно… омазване и безсмислие което да ви остави безмълвен и да изтрие хубавите спомени. За това моят личен съвет е – гледайте филма, с ясното съзнание че ви чака наистина тъп финал. Може би така ще успеете максимално да се насладите на хубавите неща, защото такива определено има!

I Am not Legend (yet). Поредното псевдо ревю на Stranger-а 🙂

PS: На http://iamlegend.warnerbros.com/ (официалният сайт на филма) има няколко изключително добри конспет арта, под формата на wallpapers 😉

ВНИМАНИЕ! Част от коментарите по-долу съдържат спойлери за филма…

Има нещо в трейлърът на този филм, което ми прошепва, че това ще бъде нещо страшно забавно 🙂

А ако се чудите, каква е далаверата около филма – на фестивала в Кан през 2006-та получава номинация за Златна палма, тръгнал е по-кината в нормалните държави на 9 ноември 2007 (7 декемри 2007 в UK) [няма грешка в датите] и освен шантавият каст има доста забавен саундтрак:
01 Pixies – Wave of Mutilation (UK Surf Version) – 03:02
02 Bertha Tillman – Oh My Angel – 02:22
03 Black Rebel Motorcycle Club – Howl (Extended Version) – 06:12
04 Moby – Look Back In – 02:16
05 Waylon Jennings – Me and Bobby McGee – 04:41
06 Moby – Chord Sounds – 07:27
07 Roger Webb – Lucky Me – 03:17
08 Moby – 3 Steps – 04:46
09 Big Head Todd And The Monsters – Broken Hearted Savior – 05:12
10 Abbey Mcbride/clarkent/sarah Michelle Gellar?- *Teen Ho – 03:15
11 Moby – Tiny Elephants – 03:59
12 Elbow – Forget Myself – 05:25
13 Rebekah Del Rio And The Section Quartet – The Star Spang – 02:13
14 Janes Addiction – Three Days (Live) – 11:48
15 Moby – Memory Gospel – 06:57

Остава да разберем кога ще го пуснат и в Булгаристан (ако не по-кината, то поне по-торентите) 😀

Първо започвам с една бърза интродукция що е това „Grindhouse“-ъ (идва от боклукчивата кино “култура” – ужаси и трилъри, с лошо качество и съдържание, излъчвани в така наречените Grindhouse кина в Щатите) на Тарантино и Родригес. Ако вече сте запознати прескочете първия абзац 🙂
Цялата идея е следната – плащате за един филм, а получавате класическа „B-movie“ продукция. В САЩ това би означавало следното. Отивате на кино, купувате си един билет, гледате „Planet Terror“, след което директно ви пускат „Death Proof“. Ако живеете в БГ обаче няма как да ви се е случило подобно нещо, защото тук плащате за да гледате „Death Proof“ и около 2 седмици по-късно отивате пак на кино, и пак плащате за да гледате „Planet Terror“. (Ок признавам, че имаше и няколко кина в София, който позволиха на феновете да гледат двата филма един след друг както си трябва, но предвид факта колко време трябваше да изчакат зрителите за да се случи това…) Точно за това, аз предвидливо изчаках да излязат свестни ДВД рипове и на двата филма и си спретнах една „кино вечер“.
Просто нямаше как да пропусна филмите при полужение че Родригес (Robert Rodriguez) има наистина ВПЕЧАТЛЯВАЩО портфолио. Все пак ако по някаква причина не можете да се сетите за какво иде реч, ще ви опресня паметта със едно заглавие от типа на Sin City (a.k.a Frank Miller’s Sin City) да речем. От другата страна пък е Тарантино (Quentin Tarantino) който поне за мен е гении на филмовото изкуство. Отговорно заявявам че Pulp Fiction (Криминале) е един от любимите ми филми (филма заслужено е под номер 5 в imdb btw). Reservoir Dogs (Глутница кучета) пък – номер 64 в imdb, Kill Bill: Vol. 1 (номер 111 в imdb) и Kill Bill: Vol. 2 (номер 156 в imdb) (Убий Бил 1 и 2) определено са много, ама наистина много добри филми. И въпреки че Тарантино е толкова любим за мен режисьор трябва да призная че от Sin City насам не съм гледал нищо смислено, което да е свързано с неговото име. То не че има много такива неща, но Hostel например беше едно от първите ми големи разочарования. Единствената причина да не пропусна това заглавие (обявявайки го за поредния безсмислено тъп хорър от новата генерация) беше факта че Куентин Тарантино е „executive producer“. Съответно виждайки първият трейлър аз бях накаран да повярвам че Hostel ще бъде един смазващ хорър. Истината обаче се оказа друга – Hostel беше „поредния безсмислено тъп хорър от новата генерация“. Като безсмислено тъп е най-нежният начин да изразя възмущението си от тази боза (по основателни причини все още не съм гледал Hostel: Part II). Все пак, фенът в мен си чакаше истинският „следващ филм на Тарантино“ и когато чух (и видях) първият трейлър на Grindhouse:

очичките ми засияха. Казах си: „Ей най-накрая!“ Какво си мисля след като изгледах филмите ли? Мисля си – егати прецакването. Признавам си, че си пуснах филмите на обратно (първо „Death Proof“ и после „Planet Terror“), подведен от факта, че по-някаква причина в наща родна държавица ги излъчиха така по-кината (май), но това е друга тема… Тъ, наколко думи за филмите в реда в който ги гледах:

„Death Proof“ – чесно казано бях изумен. Ужасно мудно развитие на действието и безсмислено дълги диалози… Не че не съм свикнал, ама за разлика от „Reservoir Dogs“ това тука си беше откровено дразнещо. Единственият плюс май е постоянно фокусиране на камерата върху задните части на актрисите Чесно ви казвам, ако зад това заглавие не стоеше името Quentin Tarantino, най-вероятно щях да го спра на доста ранен етап и да си намеря нещо по-забавно за правене. Като се замисля във филма има 3 добри момента – Една нечовешки брутално и професионално реализирана катастрофа, споменатите по-горе актриси и няколкото намигания към феновете. Нищо повече. Седях и си мислех – наистина ли Тарантино е забравил как се правят филми?!

Веднага след това си пуснах „Planet Terror“ – зомби историята на Родригес. В момента в който „лентата прескочи“ (забавен трик наистина) аз осъзнах нещо. Осъзнах, че двамцата просто си правят гавра с нас и въобще не им дреме, щото хората пак ще отидат да им гледат бозата. Просто си представих Тарантино и Родригес, забавлявайки се неистово, докато си снимат цялата тая простотия. Снимат младежите и подхилквайки се, си разговарят – „ах как искам да видя физиономиите на всички зрители който успяхме да прецакаме с тия два филма“.
Просто филма от един момент нататък стана наистина безумен – да имаше добри моменти, но надделяваше чувството „здраво се прецакаха, да го гледам това“.

Сега обаче, един ден по-късно аз осъзнавам нещо. Тарантино и Родригес ни обещаха „Grindhouse“ и ни дадоха точно това. Дадоха ни един истински B-movie и нищо повече. И точно там е проблема. Защото аз очаквах от тях нещо много повече. Да знам че няма как да получа второ „Криминале“ но, все пак… И виждам, че немога да се сърдя на тея двамата изперколясляци, за загубените три часа. Просто защото те ми дадоха това което обещаха, а аз сам си изградих някакви свръх очаквания въз основа собствените си фанатични мечти и желания и съм се самоизлъгал. Това е факт, факт и че това не ми помага да премахна горчивият вкус, останал върху вътрешните ми възприятия след сблъсъкът с този ужас 🙂

И сега ще кажа това което никога не съм си мислел че мога да изрека за филм на Тарантино – ако още не сте гледали филма „Grindhouse“, по-добре не го правете. Стойте далече от него. Ако все пак решите да си го пуснете, направете го с ясното съзнание че си пускате истински „B movie“, и накрая може и да се окаже че сте се забавлявали. И въпреки че съм чудовищно голям фен на Тарантино, точно като в онази реклама на Кока кола лайт, аз смело заявявам че този филм е просто черен квадрат (и в него няма нищо повече, освен черен квадрат). Крайна оценка:
Planet Terror – среден 3-;
Death Proof – среден 3+;
Обща оценка за Grindhouse-а – среден!

PS: Заглавията на филмите бяха преведени толкова малоумно на български – Death Proof (Бибрутално 1: Разходка Смърт) и Planеt Terror (Бибрутално 2: Планета Страх), че чак човек може да си помисли че е имало конкурс под наслов „да измислим най-тъпото заглавие“