Крайно тежки бяха последните няколко дни за мен. Едвам изкарах… ЦЕЛИ 3 дена без интернет. Няма такъв ужас просто. Даже си теглих субтитри през GSM, и дори мислих да пускам пост в блога от мобилния телефон но в крайна сметка ме домързя. Ма така е който забравя да си плаща нета…
Но мисълта ми беше друга, да темата дали интернета (и компютрите като цяло) водят до пристрастяване е дискутирана, дъфкана и мелена толкова много пъти че направо няма к’во да коментираме 🙂 Само дето т’ва не пречи да ми беше терсене че съм без нет… Аз какво да правя в нас? Да чета книги (е то не остана нищо за четене вече – смисъл че скоро не е излизала нова книжка на Т. Пратчет в БГ); да гледам телевизия – да бе да.. В общи линии и
..тоя пост не отива на никъде, нещо взех да му губя връзката. Я да карам направо:
Казвам се Мартин Тонев и съм пристрастен към интернета…
Като се замисля обаче клуба на анонимните пристрастени към нет хора не може да ми помогне особено, щото не смятам че това е нещо лошо. Щото ако беше нещо лошо, това би означавало и че да си говоря с приятели е нещо лошо… Ама това май ще си го мисля някой друг път че имам да наваксвам…
PS: http://www.demonoid.com/ не работи, е как да не му е кофти на човек?
Stranger's Weblog 