В четвъртък, се разходих до Пловдив, за да хвърля едно око на Принтком ’09.
Експото, не беше нищо особено, но пък за сметка на това пътуването бe изпълнено с забавни моменти и интересни кадри…
Следва една кратка история в три части и няколко картинки.
Част 1: Пекан и изпекан…
Ние в София си имаме леб и млЕко. В Пловдив си имат пекан и изпекан 😉
Част 2: Рекламирай тук…
» Продължи нататък »
Днес (по-скоро вчера) заедно с група приятели, се разходихме до Перник за да хвърлим едно око на Международният фестивал на маскарадните игри „Сурва“.
Повече информация за наистина дългата и интересна история на фестивала можете да намерите на официалният сайт (www.surva.org) а сега, смятам да ви покажа някой от снимките който strangerka-та направи.
» Продължи нататък »
Фу, прибрах се!
То не е лошо да пътува човек, ама Добрич много далеко 😦
Най-интересното от пътуването насам? Нищо повече от една симпатична табелка на тир:
Кликнете на картинката за оригиналното изображение.
😀
Та не знам за вас, аз тоя знак си го превеждам като: „Пази съ, ша са счупи!“
А и още нещо: В Търново карат като ненормални! Вярно, че софиянци изпреварват като абсолютни дебили на магистралата, обаче това в Търново си беше абсолютна лудница. Ако има хора от Търново който четат това – сериозно го казвам, карате като ненормални!
И за да е тотално безсмислен поста (той не, че сега е много смислен) и за да запазя черният хумор към безумието по пътищата, ви поздравявам с едно клипче от играта GTAIV на пътнотранспортна тематика (моля хората против насилието в игрите да не гледат):
Vodpod videos no longer available.
И докато аз намирам този тип неща за забавни в компютърните игри, МОЛЯ ВИ, НАВЪН КАРАЙТЕ ВНИМАТЕЛНО, защото както всички знаем в реалният живот няма save game!
Аве т’ва абитуриентските балове са луда работа ве! (не помня дали съм го казвал скоро) 🙂
Как протече вчерашният ден? Оххх…
Събуди ме кокошо глъч от съседната стая… Не ве бъзикам се, просто група жени си разговаряха 😛 (тук strangerka-та изявява бурно несъгласие с трактовката).
След това оттатък в продължение на няколко часа четири часа, в другата стая се човъркаше коса, нокти и още купища неща който не разбирам (и за това гледах да стоя далеч) 😀
Евалата на Поли и сестрите и, аз лично бих полудял още след 10тата минута 😛
Последваха стандартните уааа, ййииии и т.н. след което се насочихме към училището на strangerka-та – ХЕГЕ, ХЕГЕ, ХЕГЕ! 😀
Където имаше още 123456789 и т.н. А от там към градският площад… аз понеже нямам достатъчно снимки от собственият си бал, се бях издокарал (е и кавалер бях все пак), но безспорно strangerka-та беше неотразима *in love*
След това влязохме в някакъв ресторант, за чието име мога да попитам но ме мързи…
Естествено ако не мрънкам няма да съм аз, така че почвам:
мрънкам от тук надолу, така че клик 🙂
Айде пак на път… Ма аз какво съм виновен, че Strangerka-та има бал утре 😦
Т’ва с тия балове е НЕНОРМАЛНА работа. То не са рокли, бижута, прически, гримове, суета на суетите… дано не полудея скоро 😀
Снощи 8 часа път, и след това около 10 минути тих ужас докато Strangerka-та собственоръчно не ме закара до тях 😀 Не ве шегувам се, добре си кара момичето. Ама тихият ужас си го има винаги. Все пак жена да те вози… хич не е лесно.
Само едно не можах да разбера, ЗАЩО, питам ЗАЩО трябваше да го правят на 22 тоя бал и ся заради него ще изпусна световната премиера на Индиана Джоунс и кралството на кристалния череп … Мъкааааа 😉
И те така, тука в Добрич е….. ЖЕГААААА! И строителство де 😀
За един клуб, един клас и едни къси гащи…
Понеже събота беше:
1) работен ден;
2) имах изпит сутринта;
3) имахме среща на випуска;
4) беше нечовешка жега;
5) всички отговори са верни.
Реших да се движа – „дебилно елегантен“. За гледащите неясно дефинирам (със снимка):
Естествено под дебилно елегантен имам предвид себе си (на младежа до мене нищо му няма).
Изпита и работата протекоха в рамките на нормалното, така че аз (дебилно и елегантно) се насочих към мястото на срещата – „при кмета“*
*Това е мястото където вече четири поредни години, випуск 2004 на 151 НСОУППИ „София“ (профил АСУ) празнува завършването си 😀
„лирично отклонение“ Много се радвам, че се видях с хора с който не се бях виждал толкова дълго, и много съжалявам, че има още много с който не се видяхме за поредна година 😦
Надявам се до година да сме повече 😉
обичам ви ве ей 😀 „/лирично отклонение“
Та след като ни омръзна да се снимаме и да ламуцаме =) решихме, че е време да „ударим“ клубовете.
Поради липсата на резервация се насочихме към „EXIT“ (и кулминацията на тази история) 🙂
Пристигнахме на мястото и няколко човека влязоха да проверят има ли места. След като намериха, започнахме да се точим през фейс контрола. Дойде и моят ред, сравнително якият бабайт на вратата ме погледна и заяви:
„С къси гащи не може“
0_o
Сега… принципно нямам нищо против фейс контрол ама:
1) не бях с някакви „гащета“, а със съвсем прилични „къси гащи“ (до под колената); 😀
2) не бях пиян, смърдящ на алкохол или неприлично и неадекватно изглеждащ; 😉
3) имах вратовръзка 😀
4) Всички горни са верни.
Естествено култовият довод за вратовръзката не помогна особено. За щастие след като 5-6 човека от класа заявиха, че „щом той не влиза и ние няма“, и две изключително красиви девойки 😛 започнаха да мрънкат на охраната (+ един съученик май се опита да ги подкупи) ме пуснаха с обещание да не слизам на дансинга (ние така или иначе се бяхме ориентирали на вторият етаж).
Но в общи линии, съм леко изненадан… Не знаех, че „Exit“ е станало толкова „престижно“ заведение.
Та да знаете с къси гащи не може (ама с къси поли можело)… Тотална дискриминация. Само да не се наложи лятото да слагаме и грейки 😉
Ох тука на морето ни е много лошо…
Просто при пет звезди, закрит басейн и феноменална сауна е много тежко… Не знам просто.
Мъка, мъкааа 😀
В общи линии тука на морето си прекарваме страхотно 😛
„Човекът е човек, когато е на път…“
Странно защо, винаги когато ми се налага да ставам около 5:30 сутринта за да пътувам за някъде, горният израз винаги ми е крайно неприятен и не ясен.
За щастие поне, след като хорицата от водоснабдяване човъркаха до блока до към 2 часа, сутринта имаше течаща вода, та се обръснах преди да съм почнал да си връзвам брадата на плитки 😀
Без да искам да ви дразня много, съобщавам, че след малко потегляме към Несебър, на един тийм билдинг който се очертава повече от интересен. 🙂
До като ме няма ви препоръчвам да се оглеждате за демото на Grid, за което вече говорим твърде много пъти и най-вероятно ще излезе днес или утре.
Също така може да се приготвите психически, защото като се върна смятам да спретна едно симпатично ревю за Iron Man (играта), което повярвайте ми няма да бъде никак позитивно.
Друго интересно за сега няма, като изключим, че на някакъв чичко който се размина с нас на светофара му падна задната броня и ауспуха така че още съм в шок 🙂
А на мен приятно пътуване, и весело изкарване 😀
Онзи ден, както почти всеки ден отиваме на обяд в тъй любимото ни заведение Frame 
Bar & Dinner (Бар и Ресторант „Фрейм“) и забелязваме някаква странна и изключителна промяна. След кратко вглеждане открихме, че в заведението са сложили… ЗАКАЧАЛКИ!
Може да ви звучи несериозно, но това беше един просълзяващо радостен момента. Един колега (пожелал анонимност) заяви:
Това е най-щастливият миг в живота ми, от както глобал-ко ми оправиха iPhone-а. Все пак на глобал-ко им отне само месец и половина, а на фрейм едва 2 години!
На всичкото отгоре явно са сменили доставчика на интернет защото Wi-Fi то беше по-бързо от всякога 🙂
Иначе отделно от петъчните глупости, Фрейм-а е едно много приятно заведение 😉
Адаша е щастлив!
„Тоя блог не е от трушия“, е мъдрата мисъл която родих на тийм билдингчето ни вчера… 🙂 Та така, време е за един пътепис…
петък:
09:15 – половината път до Ябланица (където се проведе тийм билдингът ни) е изминат. По-известно, като стигнах от Сухата река, до OMV-то на „Опълченска“ и „Симеон“ 🙂 Окомплектовахме се и потеглихме. Е, малко се наложи да се забавим, но трябваше да изчакаме да минат 30 минути преди да тръгнем от бензиностанцията 😀
10:45 – Ябланица. Ама не тая с халвата, а тая до Своге =)
Отседнахме в Ловен Дом Тихов Дол. Мисля, че коментарът е излишен, вижте снимките:
Продължихме с леко обучение, обяд, обучение, което безспорно беше полезно и интересно за всички (и обядът, и обучението).
От там започна още по-веселата част. Трудно е да се опише цялото преживяване, затова ще карам само на флашбеци 😀 с леки акценти (няма степен на важност):
– Момчи и Иво осъзнаха, че от бързане да вземат стая с голям балкон, са се наръчкали в младоженския апартамент a.k.a. „розовата стая“. На тях явно им хареса 😀
– Ядохме…. много 🙂
– Някои пихме (малко и безалкохолни) 🙂 други… пиха 🙂
– Минахме през различни музикални стилове…. От племенника на Валя Балканска, който е просто мастър с гайдата:
до някои по-актуални БГ/чуждестраннски музикални поп изпълнения:
– Просто интересен факт: понеже по телевизора вървеше нещо с „планета“ горе в ъгъла, забелязах, че върху новия албум на „Ивана“, името на въпросната е изписано с един шрифт, който съвсем „леко“ напомня на корпоративния шрифт на NIVEA… 😀
– Разбира се, това далеч не е всичко, но колегите не ми пратиха снимки, защото знаят къде ще се появят, а аз с мобилния не се справям много добре при ограничена видимост 🙂
На сутринта някои бяха свежи, а други ги „цепеше“ главата 🙂
Разбира се, чистият въздух и тишината ни дойдоха малко в повече, и следобяд пристигнахме обратно в София, за да си дишаме качествен мръсен въздух и те така 🙂
А изводът е класически – с готини хора винаги е готино 🙂 , а този пост е почти безсмислен, защото ми се спи ужасно много и не знам какво точно пиша…
 | Петър за БГ субтитри + Netflix = W… |
 | Daredevil за My new PC – Raptor Lake E… |
 | Аз за My new PC – Raptor Lake E… |
 | Strangera за My new PC – Raptor Lake E… |
 | Гаджето на Хърмаяни за My new PC – Raptor Lake E… |
Stranger's Weblog 