И нека историята да започне сега…
Vodpod videos no longer available. from www.gametrailers.com posted with vodpod
И нека историята да започне сега…
Vodpod videos no longer available. from www.gametrailers.com posted with vodpod
„Тоя блог не е от трушия“, е мъдрата мисъл която родих на тийм билдингчето ни вчера… 🙂 Та така, време е за един пътепис…
петък:
09:15 – половината път до Ябланица (където се проведе тийм билдингът ни) е изминат. По-известно, като стигнах от Сухата река, до OMV-то на „Опълченска“ и „Симеон“ 🙂 Окомплектовахме се и потеглихме. Е, малко се наложи да се забавим, но трябваше да изчакаме да минат 30 минути преди да тръгнем от бензиностанцията 😀
10:45 – Ябланица. Ама не тая с халвата, а тая до Своге =)
Отседнахме в Ловен Дом Тихов Дол. Мисля, че коментарът е излишен, вижте снимките:



Продължихме с леко обучение, обяд, обучение, което безспорно беше полезно и интересно за всички (и обядът, и обучението).

От там започна още по-веселата част. Трудно е да се опише цялото преживяване, затова ще карам само на флашбеци 😀 с леки акценти (няма степен на важност):
– Момчи и Иво осъзнаха, че от бързане да вземат стая с голям балкон, са се наръчкали в младоженския апартамент a.k.a. „розовата стая“. На тях явно им хареса 😀

– Някои пихме (малко и безалкохолни) 🙂 други… пиха 🙂



– Минахме през различни музикални стилове…. От племенника на Валя Балканска, който е просто мастър с гайдата:
до някои по-актуални БГ/чуждестраннски музикални поп изпълнения:
– Просто интересен факт: понеже по телевизора вървеше нещо с „планета“ горе в ъгъла, забелязах, че върху новия албум на „Ивана“, името на въпросната е изписано с един шрифт, който съвсем „леко“ напомня на корпоративния шрифт на NIVEA… 😀
– Разбира се, това далеч не е всичко, но колегите не ми пратиха снимки, защото знаят къде ще се появят, а аз с мобилния не се справям много добре при ограничена видимост 🙂
На сутринта някои бяха свежи, а други ги „цепеше“ главата 🙂


Разбира се, чистият въздух и тишината ни дойдоха малко в повече, и следобяд пристигнахме обратно в София, за да си дишаме качествен мръсен въздух и те така 🙂
А изводът е класически – с готини хора винаги е готино 🙂 , а този пост е почти безсмислен, защото ми се спи ужасно много и не знам какво точно пиша…
Знам, че от LOST S04 Ep04 не съм писал нищо по-темата, ама то нямаше какво толкоз да се пише 🙂 не че епизодите не бяха интересни, просто нямаха общо с моята статистика кой е умрял и кой е оцелял 🙂
Та така, ако не сте гледали епизода, по-добре не четете 😉
Последно оцелелите са обявили, че 8 човека са останали живи, след катастрофата на самолетчето. Шест от тях са живи, другите двама са умрели но още не е ясно при какви обстоятелства. За сега нещата изглеждат така:
Оцелели и живи =)
– Хърли;
– Джак;
– Кейт;
– Саид;
– Арън – “синът” на Кейт. (той май не се брой, ма за ся да седи) 🙂
– Сун
DEAD:
– ?
– ?
Останах с впечатлението, че доста хора не са разбрали че кадрите който ни показаха с Джин, бяха флашбеци, а тези със Сун – флашфоуърди. Тоест както видяхме и от надписа на надгробната плоча на края:

Джин не се е върнал от острова и зарязал Сун, ами въобще не се е връщал от острова. И следвайки пътя на моята си логика смятам, че е трябвало да остане на острова за да може Сун, да се върне и да роди бебето си. Ако може да се вярва на „русата докторка“, Сун трябва да се махне от острова до 3-4 седмици иначе ще умре заедно с бебето. И факта че бебето е ок, значи тя найстина се е мехнала (заедно с останалите 6/8) в период от до 4 седмици.
Ако някой не се беше досетил сега, някой (може би под ръководството на Бен?), наистина се е погрижил да изглежда, че всички пътници на борда на самолета са загинали при катастрофата. Смятам, че е възможно да е той, не само защото по-времето на случката е разполагал с подводница :), но ще видим по-нататък.
За мен рокадото с шпионина на Бен, беше най-добрият „шах с пешка“ 🙂 по-наш адрес в този епизод. Сега чакам да видя къде е Лоут.
Аве като цяло нещата се заплитат все повече и повече… но в този сезон наистина има движение и ми е доста по-интересно от миналият, който беше доста слаб.
Сега се прибирам от чукарите и видях това смазващо парче, като коментар в матРяла ми за това „Кой си бърка в носа по телевизора?!“ и наистина смятам че заклужава самостоятелен пост 🙂 дори и да съм n-тия на брой човек който го поства =)
Дами и господа: HOUSE REMIX RADIO EDIT OF “KEN LEE” by ZIGGYCOOL
Vodpod videos no longer available. from zazz.bg posted with vodpod
mp3-чка я има тук .
И задължително да фърлите едно око на КенЛийски речник и разговорник на модерната и международната поп-култура @osmivka.wordpress.com
Consider the cycle broken.
Поредната страхотна реклама на Audi. Изтъкана от онова тяхно специфично умение да се гаврят с конкурентите 😀
Vodpod videos no longer available. from youtube.com posted with vodpod
Advertising Agency: Venables, Bell & Partners, San Francisco, CA
Creative Directors: Paul Venables, Greg Bell
Associate Creative Director: Eric Liebhauser
Art Director: Brandon Sides
Sr. Copywriter: Crockett Jeffers
Agency Producer: Craig Allen
Editorial Company: Bug Editorial, NY, NY
Editor: Andre Betz
Sound Mix: Play Studios
Engineer: John Bolen
Sound Design: Human
Production Company: Epoch Films, Bicoastal
Director: Phil Morrison
DP: John Toll
Producer: Marc Marrie
Exec. Producers: Doug Halbert, Jerry Solomon
Източник: adsoftheworld.com
Толкова вярно =)
Източник: xkcd.com
В тоя ред на мисли нали знаете факта, че:
Начинаещият програмист смята че един kB е равен на 1000 байта, а напредналия смята че един километър е равен на 1024 метра.
Тотално забравих, че Steve Wiebe ще се пробва за световният рекорд по Donkey Kong… Ма така е, никой не ме
подсеща. 🙂
Та човека се пробва, ето и резултата:
1 опит – „Kill Screen“ при 929,800 точки;
2 опит – 579,300 точки.
Така че, рекорда за сега остава при Billy Mitchell (1,050,200) и второ място за Wiebe (1,049,100).
Какво е интересно да се спомене… Съдия е бил Walter Day, при първата си игра Steve губи първият си живот при 453,400 точки, а при втората на 326,000.
Според Twin Galaxies този „Kill Screen“ на
Wiebe влиза в Donkey Kong историята като 6-тия „Kill Screen“ направен по време на „игра на живо“. Така, че статистиката вече е 3 за Billy Mitchell и 3 за Steve Wiebe.
Walter Day докладва, че най-голяма трудност за Стиив е била огромнага тълпа, многото шум и късният час 🙂
Всички присъстващи на ивента са получили специална „лимитед едишън“ бутилка с лют сос от Billy Mitchell, с етикет „Steve Wiebe Attempts Donkey Kong World Record.“ (За протокола Били Мичъл се занимава с производството на люти сосове и притежава веригата от ресторанти „Rickey’s World Famous Restaurant“, а Стиив е учител по естествени науки) 🙂
Ако сте прочели това и гледате мега тъпо, гледайте това – The King of Kong: A Fistful of Quarters
А на Стийв – next time dude!
PS: Снимките са правени от General Bender и се надявам да не ме осъдят за тях 😀
Ако случайно сте пропуснали, вчера имаше голяма еуфория покрай Starcraft II. Причината за това, беше факта че в Южна Корея, Blizzard Entertainment представиха официално третата игрова раса в StarCraft II – Зергите. То не, че някой някога се е съмнявал че третата раса ще са Зерги 🙂 ма просто Близ, упорито отказваха да ни ги покажат (освен в разни битки с други раси)… Вчера обаче, въпросните си получиха подобаващото представяне. Ето ви и Zerg Reveal Trailer трейлъра, най-накрая с прилично качество и на английски 🙂 (те gamespot го пуснаха още сутринта, де)
Vodpod videos no longer available. from www.gametrailers.com posted with vodpod
Керигън (трябва да е Керигън) изглежда хъм… интересно, и силно впечатлени в трейлърчето прави факта че Зергите наистина се движат на орди… Или както казва хана в ония прослувут виц: „Много ве…“
Иначе от вчера на www.starcraft2.com, можете да намерите инфо за Hydralisk и Mutalisk
В тоя ред на мисли, някой някъде беше казал че „хидралиска презира враговете си, и от презрение ги плюе… а те толкова се депресират от презрението че се самоубиват“ 🙂 или нещо такова… ма не си спомням точно. Ако някой си спомня въпросната мисъл, моля ви съ пишете 🙂
Може да сте чели ревюто ми за I Am Legend, може и да не сте 🙂
Може да знаете, че филма има и алтернативен край, може и да не знаете 🙂 Аз лично разбрах преди малко, и реших да го споделя с вас.
За мен, този алтернативен финал на филма е доста по-смислен, от този който видяхме в кино версията и най-накрая даде отговор на въпроса ми – къде аджеба изчезна един от кадрите излъчен в трейлъра 😀
Длъжен съм да отбележа, че ако не сте гледали филма може би не е добра идея да гледате и финала пък бил той алтернативен 😀
Та така – I Am Legend – Alternative Ending:
EDIT (11.03.2008): Много цензора в тоя интернет, много нещо…. 😀 Ето го алтернативния финал пак, да видим колко ще изкара преди да го делнат 🙂
Vodpod videos no longer available. from www.metacafe.com posted with vodpod
Преди малко ми пратиха едно текстче по Skype-то, което ми се стори доста интересно и забавно. До колко е вярно и достовернно, преценете сами:
(авторът ми е не известен, смисъл че не го пише) 🙂
Защо разстоянието е 4 фута и 8,5 дюйма
На космическия кораб „Кенеди” са разположени два двигателя с ширина 5фута. Разбира се, конструкторите на кораба са искали да направят тези двигатели по- широки, но не са успели.
Защо?
Работата е там, че тези двигатели са се доставяли по жп линия която преминава през тесни тунели. Разстоянието между релсите е 4 фута и 8,5дюйма, затова конструкторите на двигателите са могли да ги направят широки само 5 фута.
Възниква резонния въпрос, защо разстоянието между релсите е 4 фута и 8,5дюйма? Откъде се взе тази цифра?
Оказва се, че жп линиите в Щатите е направена по прототип на английските железници. А в Англия са правили жп вагоните по същия принцип и размер като трамвайните. Съответно първите трамваи в Англия са се произвеждали по образ и подобие на каретите. А дължината на оста на каретата е …4 фута и 8,5дюйма.
Но защо?
Защото каретите са се произвеждали така, че осите им да попаднат в коловозите на английските пътища, за да се износват по- малко колелата. А разстоянието между коловозите е било, представете си, 4 фута и 8,5дюйма.
Ама защо?
Ами просто римляните са започнали строежа на пътища в Англия, оразмерявайки ги така, че да са подходящи за техните бойни колесници. А дължината на оста на стандартна римска бойна колесница е …правилно се досетихте- 4 фута и 8,5дюйма.
Накрая се добрахме до това откъде идва този размер във времето.
Но все пак, защо римляните са измислили да правят своите колесници с оси точно в тази дължина?
Ами защото в такава колесница обикновено са впрягали два коня. А 4 фута и 8,5дюйма – това е бил точния размер на два конски задника! Да се правят колесниците с по- дълги оси е било неудобно, понеже се е нарушавало равновесието на колесницата.
Следователно, ето това е отговора на първоначално зададения въпрос. Даже сега, когато човек лети в космоса, неговите най-висши технически достижения пряко зависят от размера на конския задник, измерен преди две хиляди години!