Tron!
Днес имах удоволствието да присъствам на предварителната прожекция на Tron: Legacy / TRON: Заветът и съм готов да споделям впечатления. 🙂 Както сигурно знаете, галапремиерата на филма е утре (15.12) а иначе филма „тръгва“ по кината от 17.12.
Не е тайна, че очаквах Tron с огромен интерес, и че съм почитател на оригинала, макар той да е излязъл, преди да се родя. 🙂 В общи лини с нетърпение очаквах, да видя потенциала на Tron вселената развита с помощта на днешните технологии. Още преди да започна искам да отбележа, че Tron: Legacy е от части продължение на оригиналния Tron от 1982, но може да бъде разглеждан и като „рестарт“. При всички случай обаче, е важно да знаете, че въобще не е задължително да сте гледали първия филм за да се насладите на този. Да може да има неща които ще ви се сторят малко странни, но като цяло Косински и компания са се постарали да направят филма „юзър френдли“ не зависимо колко големи са познанията ви за вселената на Tron.
Основата с която трябва да сте запознати: Главният протагонист в Tron: Legacy е 27 годишният Сам Флин (Гарет Хедлънд) които търсейки баща си (Джеф Бриджис), се озовава в един фантастичен компютърен свят, където е принуден да се бори с Clu (компютърно генериран млад Джеф Бриджис) – програма създадена от баща му.
Така. След като приключихме с уточняващите въпроси – shall we start?
Tron: Legacy е ВИЗУАЛНО и аудио ПИРШЕСТВО! Това което е постигнал Джоузеф Косински е наистина впечатляващо, а начина по който е използвал 3D технологията за целите на „илюзията си“ са достойни за уважение. Реално погледнато Косински е приложил един изключително стар трик, появил се за пръв път през 1939 г. във филма The Wizard of Oz. Там авторите използват преминаване от черно бяло към цвят (не точно но това горе долу е концепцията) за определени сцени от филма, с цел подсилване на внушението. Е Косински прави същото, но използвайки… 3D. Реално, първата „част“ от филма която се развива в нашият свят си е обикновено 2D направено да се гледа през 3D очила. И преди някой да е закрещял, че това вече сме го виждали в „Сблъсъка на титаните“ 😀 държа да отбележа, че това е напълно умишлено, и дори си има „предупредителен“ надпис в началото на филма. Когато Сам преминава в „мрежата“ обаче, нещата се променят ДРАСТИЧНО, и изведнъж всичко става 3D. И да, черно неоновият свят на Tron наистина изглежда зашеметяващо. След това следват около 20-тина минути, в които филма буквални ви „поглъща“ и просто няма как да не останете впечатлени от покъртително добре режисираните сцени, летящите „смъртоносни фризбита“ 🙂 и цялостният куулнес и сексапилност която струи от този фантастичен свят.
След това, филма ни запознава с оригиналният Кевин Флин и нещата тръгват леко надолу, но за това ще говоря след малко.
» Продължи нататък »
Stranger's Weblog 