Днес (26 август 2008 г.) след 20 минутно чакане, в просънено състояние се качих в автобус номер 74 в посока последната спирка на бул. Тодор Каблешков.
Возя си се аз, и не толкова се любувам на новите автобуси, колкото се опитвам да оцелея атаките на разни баби и дядовци с бастуни, който по неясни за мен причини се придвижват от точка А, към точка Б точно когато и аз отивам на работа. 😀
Около спирките на „първа инвестиционна” банка и пазара Иван Вазов (за съжаление нямам точен спомен коя) се качи контрольор. В този момент въпреки съненото си състояние и неравната битка с възрастните хора (те са много повече, аз съм сам), до заспалият ми мозъка достигна мисълта, че май в процеса на оцеляване съм пропуснал да си дупча билетче.
Еми какво да се прави, случва се. Господин „контролният орган“ достигна до мен, и аз съвсем любезно и безропотно му подадох 10 лева (толкова е глобата за нередовен пътник в днешно време) 🙂 Въпросният почти буквално награби парите и започна да рови нещо из документите си (за да ми издаде там акт, билетче за нередовен пътник или каквото е там в момента предполагам).
В следващият момент обаче ме погледна и зададе доста странният въпрос „За къде пътувате?“ Аз инстинктивно отговорих „За последна спирка“ (самата истина). Следващата му реплика ме втрещи (цитирам): „Те там колегите ще ви дадът…“ и слезе от автобуса. » Нататък става още по-забавно, така че ви съветвам да продължите да четете 🙂 »


