Новият Джеймс Бонд (22-ри подред) ме остави със смесени чувства. Да във филма има достатъчно екшън, обаче… това достатъчно ли е, за да се направи хубав Джейм Бонд филм?

Джедая на Бонд поредицата!

Казино Роял (Quantum of Solace е директно продължение) също ме остави с подобни чувства, но там като, че ли имаше малко повече смисъл.

Както винаги, нещата започват динамично (с трошене на Астън Мартин), и след това идват най-дългите и отегчителни финални начални надписи в Бонд историята. За какво говоря!? Както знаете Alicia Keys и Jack White, записаха парчето Another Way to Die специално за Quantum of Solace (Спектър на утехата). В това принципно няма нищо лошо. Но да накараш публиката да го изслуша цялото още при началните надписи е леко… досадно. Въпросните пък, рисуваха леко психаделична картина, а чувството, че ги е правил някой нафиркан до козирката индивид бе повече от силно. Това което видях на екрана, (още преди филма да е започнал в истинският смисъл на думата) предизвика в мен (точно в този ред): Прозявка, WTF?, не разбиращ поглед и накрая тотално отегчение.

След това Бонд започва да търчи по-покриви 😀 в станалият типичен (!) за филма фрии рън стил. Да, има известно дежаву спрямо предишната част, но може би авторите бяха решили, че факта, че вместо в Африка (май там беше първият път) сега се преследват по покривите в Италия, е напълно достатъчно за да държи интереса на хората. От там, Бонд влиза в една битка която повече прилича на ниво от The Incredible Machine от колкото на екшън сцена. Всъщност причината поради която мрънкам, е че като изключим търчането по покривите, почти всички екшън моменти, са снимани по този толкова модерен напоследък начин, при който камерата е толкова зумната върху действието, че зрителя НЯМА НИКАКВА идея какво се случва на екрана, докато някой не падне убит.

За актьорската игра какво да кажа?
За щастие този път Даниел Крейг (който принципно е симпатичен актьро) не изглежда все едно вижда сценарият за пръв път, което след Казино Роял си е голям плюс;
Олга Куриленко пък, за разлика от последните два филм в който я гледах (Макс Пейн и Хитмън), не се съблича гола (което не знам дали е плюс или минус);
Матю Алмарик, има една от най-дразнещите физиономии евър:

И въпреки това, не смятам, че е подходящ за класен злодей, а помощникът му игран от Анатолий Таубман, е отчайвъщ опит да вкарат Гуфи във филма…

Един от малкото актьори който ми направи по-позитивно впечатление беше Джанкарло Джанини, но може просто да съм станал твърде взискателен. 😀

Най-големият проблем на филма обаче (поне за мен) беше тъпата (или поне тъпо разказаната) история… Съвсем между другото си мисля, че ако си бяха направили труда, вместо да ни измъчват с изключително дълги и безсмислени начални надписи, да ни преразкажат набързо какво се случи в Казино Роял, нямаше да реагирам чак толкова негативно. Не знам за вас, но тъй като аз съм гледал въпросният филм преди доста време, а този тук се пада директно продължение, на моменти правих „чудовищни напъни“ за да си спомня за какво иде реч. Не че липсата на информация е толкова фрустрираща, ама… така или иначе това в началото беше твърде дълго 😉

Та не, сценарият не е много впечатляващ (поне за мен), но както отбеляза Дон Йоан (който след филма най-позорно ме размаза на билярд), има някакво развитие и действието не се случва в най-типичният за Бонд поредицата начин. Т.е нещата не бяха – Бонд получава мисия, мисията се обърква, някоя мацка го предава, измъчват го, той ги прави на салата \в този ред\. Та хубаво е, че след 21 филма следващи тази последователност, най-накрая се отърсиха от нея 😉

Като казах жени – Бонд вече се е превърнал в истински джедай и само с един поглед (със сините си очи), кара жените да правят ВСИЧКО за него. Така както е тръгнал, скоро ще му дадат джедайски меч и ще почне да крещи „Let the force be with you“… Или поне да мести предмети със силата на мисълта 😉

BTW, в това издание на Бонд „сериала“ Джема Артетан и Олга Куриленко, си делят приза за НАЙ-КОФТИ женско облекло. То не бяха къси поли с висока талия, шлифери и рокли на.. рачета. Или висшата мода има нещо общо с облеклото на дамите в филма (което обяснява защо аз бях шокиран от чудовищната безвкусица), или тези който еса отговарял за костюмите са били… некадърници.

Чувството за хумор на авторите пък е малко повече от необходимото, и в резултат както изтъкна SPY: „Quantum of Solace прилича повече на епизод на СкубиДу“ от колкото на Бонд филм.

В интерес на истината, проблемът най-вероятно е, че очаквах доста от това заглавие… Заключението ми е, че в „Спектъра“ има екшън но не и смисъл, а гледането му на кино зависи от личното ви настроени 😀 Ако отидете с приятели, и очаквате да гледате „филм в който има неща който се взривяват“ сигурно ще останете доволни. Ако очаквате смислено и изпипано заглавие… по-добре пропуснете киното 😉

Финална оценка:

Ако се чудите как оценявам, и какво означават оценките – клик.

Ако имате желание, можете да гласувате за този материал тук. 10х