Най-накрая съм си в къщи пред компютъра 🙂 така че като изключим факта, че съм женен всичко е „почти“ по старо му 🙂
Тъй като на 17-ти изтече „ветото“ върху ревютата на новата лента на Куентин Тарантино – Гадни копилета / Inglourious Basterds се заемам с „тежката“ задача да ви разкажа, за един от най-добрите филми които гледах тази година. Да знам, че не е интересно като започвам директно с такива положителни изрази, но копилето Тарантино наистина успя да избие рибата!
И понеже говорим за Тарантино няма как да не започна с една кратка увертюра… Любовта ми към този гений на кино индустрията започна веднага след като гледах Криминале / Pulp Fiction. Ясно си спомням този момент, защото той бе повратен за изграждането на киноманската ми личност. 🙂 Тогава осъзнах, че живеем в матрицата 🙂 колко клиширани са повечето филми, и колко рядко се появяват произведения които разчупват границите на посредствеността и показват нагледно, що е то „twists and turns“… Абе к’во ви говоря глупости – Pulp Fiction ме впечатли, и то много. А след като гледах и предишният му култов филм – Глутница кучета / Reservoir Dogs твърдо се убедих, че макар не всички да го разбират, Тарантино е истински гений. А и реално погледнато факта, че Криминале е 5-тия филм в топ 100 на IMDb трябва да ви говори достатъчно (кучета-та са номер 70).
В последствие се изкефих доста на Kill Bill: Vol. 1 и бях леко разочарован от Kill Bill: Vol. 2… За съжаление обаче, Grindhouse успя да ме разочарова и то много. Точно за това, не бях много сигурен какво точно да очаквам от Гадните Копилета. Трейлърите изглеждаха интересно, но споменат от Grindhouse все още беше там… Точно за това, бях особено щастлив от факта, че на 4 август ми се отдаде възможност от първа ръка да вкуся „ястието“ на Т, доста преди официалната премиера. Е по-долу следват крайните впечатления от блюдото…
Както сигурно вече знаете от многобройните трейлъри, историята е горе долу следната…
» Продължи нататък »