Имаше навремето една хитове песен на „Квартални Братя“ която се казваше „У-А“. Е в нея се пееше:
Хубавото ми колелце вече го няма,
няма го вече, много далече,
понеже влязох във РУМ-а…
Та и аз това си пея днес, и с тъга си спомням за хубавото ми колелце.
Но да започнем малко по от рано. Днес (4.10.2014) трябваше да отида до SEC в Paradise Center. Понеже времето навън ми се стори доста приятно, реших като за последно (ха-ха) да отида с колелото. Пристигнах до мола около 14:10 и прилежно си заключих превозното средство на стойката за колела пред централния вход. На стойката имаше още 2 колела. Около 16:00 излязох от мола и с прискърбие установих, че колелата на стойката продължават да са 3, но моето за съжаление не е сред тях. Погледах стойката с празен поглед, а тя ми отвърна с метално спокойствие и привкус на отегчение.
Върнах се в мола и съобщиха на първия срещнат охранител тъжната новина. Той около 10 пъти ме попита къде е било колелото, а аз около 10 пъти му обясних, че е било закачено на СТОЙКАТА ЗА КОЛЕЛА, КОЯТО ТЕ СА МОНТИРАЛИ ПРЕД ВХОДА НА МОЛА. Младежа използва служебния си телефон за да се свърже с кораба майка намиращ се някъде във вътрешността на Парадайс МОЛ и заедно излязохме за да огледаме „местопрестъплението“. Огледа ни установи това което аз самостоятелно бях „открил“ малко по рано – колелото се беше изпарило, като на местопрестъплението нямаше дори следи от закопчалката. По интересното в случая беше, че разговора между охраната и „кораба майка“ продължи в посока, че камерата му хващала само главата… Все пак, младежа каза да изчакаме хората с камерите да проверят и помоли да се върнем в мола, защото той трябвало да седи на определено място. Докато чакахме, дойде втори човек от охраната, на който също около 10 пъти обясних къде е било колелото, а той със съчувствие каза, че „Оф, напоследък много ги крадат тия колела ве д**а“. Все пак ме успокой, че ще съдействат с записи от камерите (ако има). Нещата станаха още по интересни, когато двамата охранителни обсъдиха факта, че скоро са преместили стойките за колелата на ново място, където камерите не ги хващали особено добре (ДОСТА ЛОГИЧНО). След малко, втория охранител продължи по задачи а ние се заехме да чакаме. Малко по късно, се появи 3-ти охранител, който информира първия, че излиза в почивка, и въобще не беше заинтересован от факта, че има липсващо колело.
Още няколко минути по късно, „кораба майка“ се обади, и информира че около 15:00 младеж с бяла тениска е паркирал колелото си на стойката, след това се е върнал и си е тръгнал с него. После пак се е върнал… и после пак си е тръгнал. Задружно стигнахме до извода, че това не съм аз (ПОНЕЖЕ СЪМ ОБЛЕЧЕН СЪС СИВА ТЕНИСКА) и понеже колелото ми го няма… И НЕ СЪМ СИ ИДВАЛ И ТРЪГВАЛ И Т.Н. Също така няколко пъти повторих, че аз съм пристигнал на мястото ПО-РАНО. След това младежа любезно ме информира, че няма какво повече да направи и е най-добре да отида и да кажа за кражбата на информацията.
Отидох на информацията в Paradise Center, където ме посрещна девойка, която беше по отегчена и от металната стойка пред мола. Обясних, че са ми откраднали колелото и са ми казали да се обърна към нея. Отново, около 10 пъти преговорихме къде е било колелото (ВСЕ ЕДНО МОЛА ВИ ИМА 100 ВХОДА ЕГАТИ). Тя проведе кратък и крайно отегчителен за нея разговор и ми каза да остава телефон на който евентуално ще ми се обадят ако намерят нещо на камерите. Аз продиктувах телефона си и две имена и впечатлен от това колко са кооперативни и загрижени за случката звъннах на 112.
Диспечерката там беше много любезна (за разлика от хората в мола) и ми обясни, че трябва да отида да съобщя за кражбата в 4-то районно. Посъветва ме преди това да мина през вкъщи и да си взема каквито документи имам + снимки на колелото, които да приложа с молбата. Така и направих. Изненадващо за мен, хората в 4-то районно отново (за втори път ми се налага да пиша неща там, и отново съм супер изненадан от отношението) бяха наистина любезни и кооперативни. Изслушаха ме внимателно, обясниха ми процедурата и дори ми се извиниха, че ще трябва два пъти да попълвам въпросния документ които се подава при кражба. Предвид факта в какви условия работят тези хора, и с какви неща им се налага да се занимават наистина съм впечатлен от начина по който се държаха и колко бяха любезни. Човека ми обясни, да не се притеснявам за това че не съм успял да взема кадри от камерите и че те ще си ги изискат по служебен път. Дадоха ми и телефон на който да се обадя в понеделник за да си поискам входящ номер и контакти на екипа отговарящ за случая и т.н.
BTW колелото изглежда така:
Модела му е TREK 3700, а серийния код WTU015C1729D. Ако случайно го видите в продавалник, да кажете. 😀
Честно казано не съм особено оптимистичен за намирането му, но поне ми се струва, че полицаите ще направят каквото зависи от тях… за разлика от хората от Paradise които не бяха много заинтересовани от случката. Която между другото явно не е изключение, а една от многото такива случки. Което само повдига резонния въпрос – защо тогава стойките за колела, съвсем наскоро са били преместени на място на което камерите нямат добра видимост?! Въобще отношението на мола остави в мен доста по неприятен привкус от колкото самия факт, че някой ми открадна колелото.
И така. Мислех си, че вече сме във времена в които песента на „Квартални-те Братя“ не е актуална, но уви – явно съм грешал. Здраве да е. Ще приключа поста с музика:
» Продължи нататък »
Stranger's Weblog 