RSS

Архив по месеци: октомври 2007

Soldier of Fortune: Pay Back

ВНИМАНИЕ! В ТАЗИ СТАТИЯ ПИШЕ ЗА ИГРИ СЪДЪРЖАЩИ ТИТАНИЧНО КОЛИЧЕСТВО КРЪФФФ, И МНОГО ВИСОКИ ФОРМИ НА НАСИЛИЕ! ЧЕТЕТЕ НА СОБСТВЕНА ОТГОВОРНОСТ :p

Снощи попаднах на ето тази новина която в кратце гласи че на 13-ти ноември 2007, ще видим продължение на „Soldier of Fortune“ поредицата (за игри става въпрос, ако някой не зацепва още). Това ме остави със смесени чувства… Но за да ме разберете по-ясно ще започна отначало 😉

29 февруари, 2000 година – „Soldier of Fortune“ разтърси геймърската общност 🙂
1. Невиждано до тогава форми на насилие в игра. Разбирайте – фърчащи кости, ръце, крака, мозък и т.н.
2. Перфектна графика (за времето си);
SoF
3. Много престрелки;
4. Страхотно режисирани филмчета в играта;
John Mullins from SoF
5. Интересна история, достойна за шпионски филм 🙂
6. Интересен главен персонаж – John Mullins;
7. Невероятно зарибяващ мултиплейър!
Играта беше разработена от „Raven Software“ и издадена от „Activision“.

В един момент след дълго чакане, бяхме зарадвани с новината – ЩЕ ИМА „Soldier of Fortune 2“
Започнаха гръмките обещания – още по детайлно и брутално изглеждаща графика, в която ще можете да видите и най-малките частички от костта на човека който туко що сте гръмнали. Ако гледате тъпо – Това си е запазена марка на SoF, и за ваше успокоение игрите имат „parent control“ за да може да се избира нивото на „gore“ (кръв, насилие) в играта. Обещаха ни освен сингъл плейър кампанията да имаме рандом генератор на мисии (който ще бъде ревулиционен), и още една камара екстри.

20 май, 2002 – на бял свят се появи „Soldier of Fortune II: Double Helix“, и повечето истински фенове бяха „леееееееееко“ разочаровани.
Защо ли?
1. Ужасно объркана и безсмислена история, която сравнена с тази от първата част си беше доста куца. John Mullins (главния герой в играта) си беше там, ама всичко друго…
2. Супер безсмислен стелт елемент вкарана (едва ли не насила) в играта;
3. Безумно скучни нива;
4. Рандом генератора на мисии, беше абсолютен провал и директно може да бъде обявен за остро безсмислен;
5. СМАЗВАЩО, ОГРОМНО, НАПРАВО ЧУДОВИЩНО КОЛИЧЕСТВО БЪГОВЕ! Просто съм изумен че играта не спечели титлата най-бъгъв шутър на всички времена. И въпреки че, по-долу съм изброил няколко плюса, тази точка просто взима всички тези плюсове и ги прегазва като танк, поцинкована кофа.

Плюсовете:
1. Подобрен изкуствен интелект на враговете (в сравнение с първата част), ама не много. И това при условие че не броим тоталните безумия който се проявяваха в „рандом генератора“;
2. Играта наистина беше доста „по кървава от първата част“, и въпроси от типа „оо това до разпаления мозък, очна ябълка ли е“ не бяха рядкост 🙂 МУахахха %) В играта спокойно можеше да извадиш ножа да речем и да играеш на морски шах върху гърба на някой труп O_o
3. Доста разрушима среда (за игра от онова време) – Разбирай, трошащи се прозорци, фърчащи отломки и т.н.

И въпреки че гейм изданията дадоха на играта сравнително високи оценки Soldier of Fortune II: Double Helix Video Review доста хора останаха разочаровани. От една страна, ако не си играл оригинала може и да си кажеш WOW, и то най-вече заради наистина невижданите нива на насилие. Но много от истинските феновете знаещи какво е SoF, ясно осъзнаваха какво можеше, и трябваше да бъде играта. И бяха разочаровани, че не получиха това което им се полагаше.

Точно за това, приех новината за „Soldier of Fortune: Payback“ със смесени чувства. От една страна искам достойно продължение, на оригинала. Искам отново да изживея всичкото онова забавление от първата игра. Но от друга страна, над мечтите ми стой черния гарвън на „Raven Software“, готов да ми изкълве очичките 🙂 и напомнящ ми че те успяха да създадат шедьовъра, но и успяха тотално да опропастят втората част. А мисълта, че може още веднъж да се изгаврят със трупа на John Mullins, никак не ме кефи. Все пак, въпреки лошото ми предчувствие се надявам John да се завърне такъв какъвто трябва да бъде – Сипещ дъжд от куршуми върху лошите терористи.

За сега не се знае много, за продължението.
Знаем че ще се казва „Soldier of Fortune: Pay Back“, и трябва да излезе на 13 ноември тази година.
Имаме и два скриин шота, на който да се любуваме:
Pay Back shot 1Pay Back shot 2

Имаме и надеждата за едно достойно продължение.
Е остава да изчакаме до 13 ноемри, и ще видим 🙂

PS: Ако има повече инфо, ще ъпдейтвам своевременно.

EDIT:
HD трейлър на играта. Само дето не видях, запазената марка на поредицата (кофите с кръфф). Затова от сега бързам да кажа, че ако са махнали тоя фийчър, и при положение че играта излиза през ноември заедно с Call of Duty 4, шансовете им за оцеляване на пазара са нищожни 🙂

EDIT2:
Като видях това:
Vodpod videos no longer available.
и камък ми падна от сърцето. Все пак играта ще бъде достатъчно кървава, остава да се надяваме че няма да опропастят нещо друго 😉

 
1 коментар

Публикувано от на 8 октомври, 2007 в Превю, Games, Soldier of Fortune

 

Петъчен спам 4…

Eто че пак е време за петъчния спам… в събота 🙂 Така се получава, не съм виновен аз 🙂 Просто в петък винаги забравям да пусна линковете към забавните неща на който съм се натъкнал през седмицата… Но стига приказки, директно към филмчетата 😉

1. Как се забавляват полицайте a.k.a Mustang Shelby rullz 🙂

2. Някакъв нечовешки стол:

Лудница просто! АЗ в първия момент не можах да повярвам, че е истинско.

3. Незнам колко от вас си спомнят, но преди година (ако не се лъжа), Dove започнаха така наречената „Кампания, за истинска красота по-целия свят“ http://www.campaignforrealbeauty.com/
Първото филмче което те изкараха по-този повод, беше наистина смазващо и се казваше „Evolution of Beauty“ (Еволюция на красотата), и ако не сте го гледали или искате да си го припомните, можете да го видите тук:

Съвсем наскоро, Dove пуснаха и следващото филмче наречено „Onslaught“ (яростна атака). Eто го и него:

носещо смазващото послание: „Говорете с дъщеря си, преди модната индустрия да го направи“. Незнам за вас, но мен определено ме накара да се замисля.

Еми това беше петъчният спам в събота =) Надявам се да ви е било интересно.

 
3 коментара

Публикувано от на 6 октомври, 2007 в Реклама, СПАМ, Funny Stuff

 

Етикети: , , , ,

Grindhouse a.k.a изпецкал ли е Куентин Тарантино

Grindhouse a.k.a изпецкал ли е Куентин Тарантино
Първо започвам с една бърза интродукция що е това „Grindhouse“-ъ (идва от боклукчивата кино “култура” – ужаси и трилъри, с лошо качество и съдържание, излъчвани в така наречените Grindhouse кина в Щатите) на Тарантино и Родригес. Ако вече сте запознати прескочете първия абзац 🙂
Цялата идея е следната – плащате за един филм, а получавате класическа „B-movie“ продукция. В САЩ това би означавало следното. Отивате на кино, купувате си един билет, гледате „Planet Terror“, след което директно ви пускат „Death Proof“. Ако живеете в БГ обаче няма как да ви се е случило подобно нещо, защото тук плащате за да гледате „Death Proof“ и около 2 седмици по-късно отивате пак на кино, и пак плащате за да гледате „Planet Terror“. (Ок признавам, че имаше и няколко кина в София, който позволиха на феновете да гледат двата филма един след друг както си трябва, но предвид факта колко време трябваше да изчакат зрителите за да се случи това…) Точно за това, аз предвидливо изчаках да излязат свестни ДВД рипове и на двата филма и си спретнах една „кино вечер“.
Просто нямаше как да пропусна филмите при полужение че Родригес (Robert Rodriguez) има наистина ВПЕЧАТЛЯВАЩО портфолио. Все пак ако по някаква причина не можете да се сетите за какво иде реч, ще ви опресня паметта със едно заглавие от типа на Sin City (a.k.a Frank Miller’s Sin City) да речем. От другата страна пък е Тарантино (Quentin Tarantino) който поне за мен е гении на филмовото изкуство. Отговорно заявявам че Pulp Fiction (Криминале) е един от любимите ми филми (филма заслужено е под номер 5 в imdb btw). Reservoir Dogs (Глутница кучета) пък – номер 64 в imdb, Kill Bill: Vol. 1 (номер 111 в imdb) и Kill Bill: Vol. 2 (номер 156 в imdb) (Убий Бил 1 и 2) определено са много, ама наистина много добри филми. И въпреки че Тарантино е толкова любим за мен режисьор трябва да призная че от Sin City насам не съм гледал нищо смислено, което да е свързано с неговото име. То не че има много такива неща, но Hostel например беше едно от първите ми големи разочарования. Единствената причина да не пропусна това заглавие (обявявайки го за поредния безсмислено тъп хорър от новата генерация) беше факта че Куентин Тарантино е „executive producer“. Съответно виждайки първият трейлър аз бях накаран да повярвам че Hostel ще бъде един смазващ хорър. Истината обаче се оказа друга – Hostel беше „поредния безсмислено тъп хорър от новата генерация“. Като безсмислено тъп е най-нежният начин да изразя възмущението си от тази боза (по основателни причини все още не съм гледал Hostel: Part II). Все пак, фенът в мен си чакаше истинският „следващ филм на Тарантино“ и когато чух (и видях) първият трейлър на Grindhouse:

очичките ми засияха. Казах си: „Ей най-накрая!“ Какво си мисля след като изгледах филмите ли? Мисля си – егати прецакването. Признавам си, че си пуснах филмите на обратно (първо „Death Proof“ и после „Planet Terror“), подведен от факта, че по-някаква причина в наща родна държавица ги излъчиха така по-кината (май), но това е друга тема… Тъ, наколко думи за филмите в реда в който ги гледах:

„Death Proof“
– чесно казано бях изумен. Ужасно мудно развитие на действието и безсмислено дълги диалози… Не че не съм свикнал, ама за разлика от „Reservoir Dogs“ това тука си беше откровено дразнещо. Единственият плюс май е постоянно фокусиране на камерата върху задните части на актрисите O_o Чесно ви казвам, ако зад това заглавие не стоеше името Quentin Tarantino, най-вероятно щях да го спра на доста ранен етап и да си намеря нещо по-забавно за правене. Като се замисля във филма има 3 добри момента – Една нечовешки брутално и професионално реализирана катастрофа, споменатите по-горе актриси и няколкото намигания към феновете. Нищо повече. Седях и си мислех – наистина ли Тарантино е забравил как се правят филми?!

Веднага след това си пуснах „Planet Terror“ – зомби историята на Родригес. В момента в който „лентата прескочи“ (забавен трик наистина) аз осъзнах нещо. Осъзнах, че двамцата просто си правят гавра с нас и въобще не им дреме, щото хората пак ще отидат да им гледат бозата. Просто си представих Тарантино и Родригес, забавлявайки се неистово, докато си снимат цялата тая простотия. Снимат младежите и подхилквайки се, си разговарят – „ах как искам да видя физиономиите на всички зрители който успяхме да прецакаме с тия два филма“.
Просто филма от един момент нататък стана наистина безумен – да имаше добри моменти, но надделяваше чувството „здраво се прецакаха, да го гледам това“.

Сега обаче, един ден по-късно аз осъзнавам нещо. Тарантино и Родригес ни обещаха „Grindhouse“ и ни дадоха точно това. Дадоха ни един истински B-movie и нищо повече. И точно там е проблема. Защото аз очаквах от тях нещо много повече. Да знам че няма как да получа второ „Криминале“ но, все пак… И виждам, че немога да се сърдя на тея двамата изперколясляци, за загубените три часа. Просто защото те ми дадоха това което обещаха, а аз сам си изградих някакви свръх очаквания въз основа собствените си фанатични мечти и желания и съм се самоизлъгал. Това е факт, факт и че това не ми помага да премахна горчивият вкус, останал върху вътрешните ми възприятия след сблъсъкът с този ужас 🙂

И сега ще кажа това което никога не съм си мислел че мога да изрека за филм на Тарантино – ако още не сте гледали филма „Grindhouse“, по-добре не го правете. Стойте далече от него. Ако все пак решите да си го пуснете, направете го с ясното съзнание че си пускате истински „B movie“, и накрая може и да се окаже че сте се забавлявали. И въпреки че съм чудовищно голям фен на Тарантино, точно като в онази реклама на Кока кола лайт, аз смело заявявам че този филм е просто черен квадрат (и в него няма нищо повече, освен черен квадрат). Крайна оценка:
Planet Terror – среден 3-;
Death Proof – среден 3+;
Обща оценка за Grindhouse-а – среден!

Grindhouse poster

PS: Заглавията на филмите бяха преведени толкова малоумно на български – Death Proof (Бибрутално 1: Разходка Смърт) и Planеt Terror (Бибрутално 2: Планета Страх), че чак човек може да си помисли че е имало конкурс под наслов „да измислим най-тъпото заглавие“

 
9 коментара

Публикувано от на 6 октомври, 2007 в Ревю, Филми

 

Resident Evil: Extinction маже, нас ни отсвирват…

Resident Evil: Extinction излезе в щатите на 21 септември и размаза бокс офис класациите, малко по късно това се случи и в Русия. А на нас българчетата, ни казаха – много ви здраве, ма ша чакате до 19 октомври 2007.
Ми възмутен съм (както винаги). Просто не ми е ясно защо трябва да изчакам ЕДИН! месец за да мога да гледам филма като хората.

И после що хората гледали филмите по Интернет а не ходили на кино – еми щото това е цял месец ве, шушляци с шушляци. Една бърза вметка – аз филми с качество различно от DVDRip и нагоре не гледам, така че или DVDRip (който няма да е скоро) или на кино!
BTW тука се сещам за филма Crash (Сблъсъци) който ако не беше взел Оскар, надали щеше да види бял свят в България, заради гениалната политика на някой организации. Ма стига за малоумщините в наща държава (все ще се оправим някой ден), щото като се замисля положението преди години беше доста по-зле (има надеждааааааа). Дайте да си полафим за фенщината ми към филма 😀

Първият Residen Evil ми допадна много (не само заради игрите, който в оригинал се казват Biohazard btw), ами просто защото супер много се кефя на филми със зомбита. Тука вметвам че един от най-смешните филми който съм гледал се казва Shaun of the Dead и е романтична комедия със зомбита 🙂 но това е друга тема. Все пак ако не сте го гледали и искате наистина качествена пародия, ей ви трейлъра:

Моя личен съвет – намерете си филма и се забавлявайте 😉

Тъ филмите със зомбита ме кефят, а сървайвъл хорърите са един от любимите ми жанрове игри (купих си джойстик за да изиграя Biohazard 4 а.k.a* Residen Evil 4 на PC-то си, все пак). На всичкото отгоре Milla Jovovich рулира (дори като се снима в малоумия от типа Ultraviolet). Тъ (ей не мога да се съсредоточа ве), първия филми беше перфектен (поне според мен). Имаше идеалната сървайвъл хорър атмосфера, и нужния куулнест така че след краят му останах остро ентусиазиран за следващата част.

Resident Evil: Apocalypse беше стъпка в грешната посока. Твърде много екшън, вместо сървайвъл хорър. Все пак филма имаше добри моменти (фен съм к’во да правя), и ако преглътна факта че не беше страшен би получил четири и половина от мен (по шестобалната). Краят на филма както се досещате (ако сте го гледали де) достатъчно красноречиво показа, че ще има още – съответно като излезе първия тиизър

заплясках доволно с ръце, а след като се появи и първия трейлър

започнах да мучЪ доволно. И така докато не разбрах, че ще трябва да изчакам около месец повече за да мога да гледам филма. Или по просто казано „Welcome to Bulgaria“. Просто не виждам логиката. Да беше някъФ неизвестен филм, разбирам. Да беше няква евтина продукция, пак разбирам. Обаче тука имаме трета част, на сравнително успешна поредица, около която се вдига достатъчно шум и въпреки това – един месец! И не е щото неможе, защото лично съм присъствал на премиерите на филми който се излъчват в един и същ ден със световната, а е защото… и аз незнам защо. И не е само тоя филм. Скоро очаквайте да се размрънкам за Shoot ‘Em Up примерно 🙂

Така – мисля че мрънках достатъчно и мога да се заема с други полезни дейности. А като излезе филма по-кината, ако все още има някой който не го е изгледал, обещавам да се пробвам с едно ревю 🙂

*a.k.a – „also known as“ (също известен като)

PS: Ако случайно сте пропуснали сухите факти за филма ето ги и тях:
Resident Evil: Extinction a.k.a Resident Evil 3
Жанър: Action / Horror / Sci-Fi / Thriller
Студио: Sony Classics
Режисьор: Расселл Малкахи
Сценарист: Пау В.С. Андерсън
Участват: Гари Хюдсън, Ашанти, Спенсър Бреслин, Майк Епс, Йен Глен, Али Лартър, Одед Фер, Мила Иовович
Световна премиера: 21 септември 2007
Премиера в БГ: 19 октомври 2007
Официална страница: http://www.sonypictures.com/movies/residentevilextinction/

Extinction poster

 
8 коментара

Публикувано от на 3 октомври, 2007 в Превю, Филми, Resident Evil

 

Етикети: , , , , , , , , , ,

Мъжете и техните играчки (RC* джаджи)

Незнам що ма RC управляемите джаджи винаги са ме радвали много. Сигурно щото като дете така и не ми купиха 😀
Всъщност всичко започна (отново) когато преди време при едно посещение в Гърция си закупих ей тоя дзвер:
Free Image Hosting at www.ImageShack.us

След това с един ненормалник, който съвсем случайно ми е най-добър приятел решихме да минем към нещо по „летящо“ и си закупихме хеликоптер… Неговата съдба обаче
Free Image Hosting at www.ImageShack.us
не беше особено „летяща“. След този неуспешен стигнахме до извода, че ще оставим летящите rc играчки настрана, просто почупения чопър по-горе, не ни предоставя нужният контрол (за 75 лева толкова), а тия който наистина могат да бъдат управлявани като хората струват – мама татко и аз…

След тези ми ти истории за момент позабравих тази мания (но редовно си джиткам с micro машината из офиса), докато вчера (в неделя по-точно) не бях на гости на едни приятел който наскоро си е взел хамър с дистанционно 🙂
Ето и бързия преразказ на случката от снощи:

След като успяхме да счупим едно стъкло обаче (не питайте), осъзнах че телефона ми струва около 11 пъти повече от количката, и идеята да си го връзвам за бронята и да го блъскам по-стените не е много добра. Това обаче ми напомни че последния път като карахме колела с Spy, открихме, че вече сме много стари и трябва да си намерим по-тихи занимания… като състезания с колички с дистанционно в парка 🙂

Както се досещате сега усилено проучвам пазара на RC колите в БГ, така че ако имате идеи къде има прилични неща моля ви пишете.

А защо все още се занимавам с такива неща – ми кефи мъ ве. Вас ей тия работи:

не ви ли радват? =)

*Remote control

 
3 коментара

Публикувано от на 2 октомври, 2007 в RC