Снощи след филма казах, че няма да пиша ревю… Цяла нощ сънувах филма… написах ревю.

Да, гледах „Одисеята“ на Нолан. Да, и аз като всеки уважаващ себе си човек в интернет смятам за нужно да споделя мнение.

Две важни уточнения.

Едно – не, не си спомням почти нищо от оригиналните текстове на Омир. Може и да съм ги чел в училище, но има реален шанс точно тогава да съм бил болен и да съм отсъствал (примерно). Всъщност си спомням една-единствена сцена, която естествено е променена във филма (понеже Нолан не харесва CGI), така че това, което съм учил, не ми помогна особено.

Две – нямам абсолютно никакъв проблем с това, че някой от актьорите е чернокож, друг преди е бил жена, а сега не е, и т.н. Докато си играят ролите адекватно, нямам никакви проблеми с изборите на Нолан. И честно казано, не разбирам голяма част от критиките. Това не е исторически филм. Това е творческа интерпретация на творчески преразказ на някакво прастаро фентъзи, така че докато нещата работят, нямам драма с „липсата на реализъм“ или „историческата точност“.

След всичките тези словоизлияния… филмът е absolute cinema.

Три часа, в които бях пренесен в един митичен свят. Три часа, в които страдах, радвах се и плаках заедно с героите. История за посттравматичния стрес, самообвинението, чувството за вина и изкуплението, маскирана като пътуване към дома.

Да, приключението е невероятно епично. Да, гледайте го на IMAX. Ако нямате IMAX, отидете до най-близкия в съседен град. Ако нямате такава възможност, гледайте го на най-големия екран, който можете да си позволите. Заслужава си всяка минута.

Визуално „Одисеята“ е фантастична. Музиката е скандално добра, а цялостната атмосфера е толкова наситена, че би могла да се разреже с ксифос. Имаше моменти, в които едва седях на стола от напрежението, надвиснало над мен като дамоклев меч (See what I did there).

Мат Деймън (особено той), Ан Хатауей, Том Холанд и Робърт Патинсън са страхотни. Склонен съм да поспоря единствено за избора на Зендея, която напоследък демонстрира доста ограничен актьорски диапазон. Не е нещо, което да ми извади очите или да ме дразни прекомерно, но определено ми направи впечатление.

Лентата, разбира се, не е перфектна, но лично за мен недостатъците ѝ са пренебрежими. Единственото, което ми липсваше, е малко повече контекст. Разбирам, че Нолан е трябвало да избира и реже, за да събере всичко в три часа, но… who the fuck are лестригони-те и защо нападат Одисей и компания? (Да, филмът дава причина, но все пак.) Коя е Калипсо? Не казвам, че повече контекст непременно щеше да направи филма по-добър. Казвам само, че въпреки наличието на някакви обяснения, ми се искаше да видя… малко повече.

Това което е важно е, че overall, филмът е епохално филмово събитие. Canon event, ако взаимстваме терминологията на Spider-Verse, което неизбежно ще остави своя отпечатък върху филмовата история.

В свят, в който все по-често излизам от киното с репликата „ми… става“, „Одисеята“ ми напомни, че гледането на филми в киното би трябвало да е събитие. И не, не знам дали това е любимият ми филм на Нолан, но знам, че за него ще се говори още много дълго.