Снощи след филма казах, че няма да пиша ревю… Цяла нощ сънувах филма… написах ревю.
Да, гледах „Одисеята“ на Нолан. Да, и аз като всеки уважаващ себе си човек в интернет смятам за нужно да споделя мнение.
Две важни уточнения.
Едно – не, не си спомням почти нищо от оригиналните текстове на Омир. Може и да съм ги чел в училище, но има реален шанс точно тогава да съм бил болен и да съм отсъствал (примерно). Всъщност си спомням една-единствена сцена, която естествено е променена във филма (понеже Нолан не харесва CGI), така че това, което съм учил, не ми помогна особено.
Две – нямам абсолютно никакъв проблем с това, че някой от актьорите е чернокож, друг преди е бил жена, а сега не е, и т.н. Докато си играят ролите адекватно, нямам никакви проблеми с изборите на Нолан. И честно казано, не разбирам голяма част от критиките. Това не е исторически филм. Това е творческа интерпретация на творчески преразказ на някакво прастаро фентъзи, така че докато нещата работят, нямам драма с „липсата на реализъм“ или „историческата точност“.
След всичките тези словоизлияния… филмът е absolute cinema.
Read the rest of this entry »

