Днес ми се случи, много интересна случка. Любезен шофьор на такси на компанията „Такси С Експрес“ АД (по известни като 91280) се опита да ме пребие след като си платих сметката.

Денят ми започна сравнително нормално – успах се за работа. Изхвърчах от нас около 9 и малко (почвам в 9:30 но трябва да прекося почти цяла София). Живея в квартал Сухата река и близо до нас има стоянка за таксита. Ще ви излъжа ако ви кажа че се успивам рядко, така че процедурата е ясна. Погледнах стоянката – такси за 1 евро и 91280. Метнах се на 912-ката (така или иначе за едното евро тръгна преди да пресека). Преди да скокна го попитах ще ме закара ли до „Тодор Каблешков“ 24 (винаги питам преди да се кача). Той каза да се качвам и аз се качих 🙂

Като наближихме гара Подуяне шофьора ме попита от къде искам да минем, аз отговорих че винаги минавам през кулата (доста често ползвам този маршрут), така че покрай Румънското посолство е ок. Пътувайки проведохме доста ниско интелигентен разговор в който максимално се опитах да не участвам, слушайки нещо по някакво радио което направо ми скъса нервите, а и дясната колона пращеше ужасно + нивото на звука беше „леко твърде много“. Въпреки това просто си мълчах и се возех. Кимах и се усмихвах… След района на София Ленд го помолих да продължи направо покрай Американското посолство защото завием ли в ляво се нахендряме на светофара на Хладилника където има кофти трафик. Пътя покрай Американското е малко по-дълъг но няма задръстване (а и наистина не исках да закъснявам за работа). Този маршрут ми го показа един друг таксиметърджия, и е много готин. Шофера не изрази никаква форма на несъгласие и мина от там.
На Луй и а ер (или както се пише тая улица) завихме в ляво защото от там се излиза на Тодор Каблешков 24 където работя аз.

Пристигнахме безаварийно, и сметката ми беше около 6,6 (колкото пъти съм пътувал по този маршрут винаги оставям 7 лева, понеже сметката е между 6,20 – 6,40). Подадох му две банкноти по 5 лева и му казах да си хване до 7. Шофера ме попита дали имам нещо против да ми даде 2 долара или да слезе да разваля. Аз любезно отговорих че няма какво да правя с доларите, та ако може да ми даде лева ще е най-добре и почнах да си ровя в портфейла за да събера 2 лева на стотинки.
Той ме погледна и каза: „Аре че няма време, кое време стана ще закъснея заради тебе…“ слезе от колата и влезе в магазина за битови стоки в сградата до нас. Аз застанах на входа за да го изчакам. Докато разваляше пари (тръгна да си купува нещо) започна да вика, как съм го прекарал по-задните улички за да ми „излезе тънко“. Бил съм господин тарикат и т.н. Имало си пътища и незнам си какво. Аз казах: „Има пътища, но има и задръствания“ с уравновесен тон но наистина почна да ми кипва от отношението му. Подхвърли ми рестото, аз си го прибрах и излязох от магазина. В този момент той подхвърли нещо обидно по-мой адрес. Не помня какво беше но наистина успя да ме ядоса. Върнах се на входа и казах: „Моля?!“. Отговора беше:“Не се прави на отворен че ще те пребия“. Мисля си че още веднъж казах „Моля?!“. Шофера се засили към мен (доста тлъст беше, а аз съм едва 55 кила) и ме ритна с коляно в слабините. Мисля си, че успях да блокирам удара с ръце защото не ме заболя особено, но пък за сметка на това усетих лявата му ръка която се стовари върху главата ми. Залитнах назад, той ме блъсна и аз се ударих в огратката която се намира там. След като се опита да ме удари пак аз извиках а той ме притисна към оградата. Аз го погледнах и съвсем откровено попитах: „Абе вие нормален ли сте?“ Не помня какво ми отговори но след малко ме блъсна назад и отиде да си събира слънчевите очила „за 20 лева“ (както каза той) който успя да си счупи докато ме удряше. Аз се отправих към офиса разтреперен. Погледнах номера на колата (СА 4588) и набрах 166 от мобилния. Незнам какво съм набрал, защото треперех доста силно, но не се свързах. Качих се в офиса, разказах на колегата който беше там и набрах 91280. Дигна ми някаква дама а аз и казах: „Добър ден, един ваш шофьор туко що се опита да ме пребие“. „Ама как така се е опитал да ви пребие“ беше отговорът отсреща, на което аз отговорих: „И на мен още не ми е много ясно“. Отговорът оттатък беше шокиращ: „Момент да ви прехвърля към колегите който се занимават с побойте“ О_о
Дигна ми някакъв мъж, той ми каза да се обадя на друг номер, от където ми дадоха друг номер О_о на който никой не ми вдигна. След няколко опита, просто набрах 166 и обясних за случилото се. Свързаха ме с четвърто районно, записаха номера и казаха до отида в удобно за мен време да напиша жалба. Понеже една колежка видя всичко (имаше няколко свидетеля) ми казаха да взема и нея. Шефа каза, че като се върне шофьора на фирмата ще ме метне до районното (имам много печен шеф btw 😛 ). Около 11:10 ми звъннаха от четвърто, че шофьора е задържан при тях и да дойда по най-бързия начин да го разпозная. Към 12 бяхме при тях. Падна малко чакане, и с колежката ни накараха да напишем молба и сведение (за нея само сведение). Пратиха и една патрулка да вземе показания от още някой понеже за бързото производство за дребно хулиганство трябвало 2-ма свидетели. По късно разбрах че продавачката в магазина се страхувала да даде показания, но едно друго момиче присъствало на случая и работещо наблизо е дала такива. Обясниха ни, че ако всичко е точно още следобед ще го осъдят по бързото производство. И ни пратиха да си ходим.

На излизане видяхме шофьора седящ на един стол вътре в районното. Като ме видя каза: „Не постъпваш коректно!“ и „За лъжесвидетелстване се наказва!“ Продължи с – „Т’ва ли ти е свидетелката, аз тая дама за пръв път я виждам“ на което отговорих с „Важното е че тя ви е видяла“. Разговора приключи с: „С тебе ще се разбереме там в квартала“. Нататък не го чух защото излязох от районното. Мислех си да попитам: „Това заплаха ли е?“ но така или иначе предположих че доста от присъстващите полицай го чуха….

Това е, and of story. До сега никога не съм имал проблеми с таксита, но от днес само „ОК“. Тъпото е че такива психопати са единични случай, но заради тях страдат всички шофьори на таксита.
Много си мислех днес, нормално ли е случващото се, още повече се чудих защо се опита да ме бие тоя човек. В един момент просто нещо му прищрака, което си е леко притеснително.

Искрено се надявам, че полицията ще си свърши съвестно работата, и признавам че бях искрено впечатлен от бързата им реакция. Благодаря и на всички колеги за оказаната подкрепа а също така на двете момичета който не се страхуваха от това да кажат истината за случилото се.

PS: Докато бяхме в районното, един господин ни почерпи с бонбони по случай раждането на първото му дете. Пожелавам му да му носи много радост, да слуша в къщи и да го нервира възможно най-малко 🙂