Добре бе братче, кой идиот измисли да се качваме на Витоша толкова рано с колелата… Да знам че съм аз ама все пак, пак съм възмутен от поредната ми брилянтна идея 🙂

Имам си аз един другар по байкърстване (Spy му е ника). Не бяхме карали от има няма половин година (от както си е взел кола не мож го накара се качи на колело), и с цел да не се разплуем съвсем решихме да направим едно кръкче по обиколната алея маршрута е доста приятен и не изисква много специална екипировка (е разбира се, поне си проверете спирачките преди да тръгнете). Ние нямаме нужната екипировка (а и сме стари вече) за да се претрепваме, а й още помня оная знаменателна простотия при която се пуснахме по ски писта „Лалето“ с колелата…

Но да се върнем на маршрута. Последния път като ходихме до там си беше истинско приключение (странички от 10 до 13). Сега видях че е било преди три години… Кога отлетя т’ва време ве. Тъ последния път все едно беше вчера, така че този път имахме много ясна представа къде отиваме. Отново решихме да тръгнем рано, рано за да избегнем туристите. Срещнахме се в 7 часа на хладилника, ама да ви кажа още като минавах през кулата усетих че съм загубил форма (ех старост не радост). Добре че не пуша иначе сигурно щях да си изкашлям дропчетата 🙂
Качихме се до село железница, и понеже много ясно си спомняме маршрута успяхме да се загубим още в началото, което ще рече че се наложи да катерим едни нечовешки чукари. После обаче си заслужаваше. Горе е тихо, спокойно и красиво. Единственото с което се сещам да го сравня е приятелката ми ама като се замисля не е много точно щото тя е спокойна и красива, но не и тиха 😀 Та горе е просто прекрасно. За нула време забравих че съм станал толкова рано и спрях да мрънкам. Планината просто ми действа супер релаксиращо. Беше голям кеф. Яд ме е само че нямах почти никаква батерия на телефона, защото вчера сестра ми успя да претовари мрежата в нас (не питайте) и нямаше ток по нощите, тоест не можах да си заредя телефона, тоест не можах да нащракам много снимки, а и не можах да си догледам „ФАРА“ снощи.

Все пак, като пристигнахме близо до драгалевския манастир решихме да кривнем малко офроуд и се фърлихме по една псевдо пътека. В момента в който се набихме в някакъв храсталак (с доста висока скорост), на ръба на някво дере открихме че това не е била толкова добра идея. Наложи се да направим някво ненормално спускане, което си беше пълна лудница пеша (пък ние бяхме и с колела).

В крайна сметка след някви нечовешки маневри и заобиколни маршрути излязохме на околовръстен път (решихме да се пуснем през ботаническата градина на БАН) и Spy откри че е успял да си пробие задната гума. За щастие издишаше доста бавно, така че се довлякохме до Shella наблизо, заредихме с въздух и седнахме да ядем в макдонълд 🙂
Докато нагъвахме Junk фууд, подочухме далечни шумове от озвучителна техника (професионално изкривяване) и аз стоплих че някъде наблизо се провежда Speed Fest 2007 Въпреки че и двамата не сме „маниаци“ на тема коли, нямаше как да пропуснем събитието. Платихме си таксата от по 5 лева на човек и налазихме 🙂

Вътре имаше доста приятни машини (жените няма да ги коментирам, щото и моята чете блога). Вярвайте ми, умрях си от мъка че нямам батерия на телефона. Все пак преди да умре тотално успях да нацъкам няколко доста прилични машинки.

А ей това е колата мечта за мен:

Продължаваме с малко тарикатщини:

И последните две преди да ми свърши батерията са на един прекрасен, Ягуар:

Това е една кола, от различен ъгъл, ако не сте се сетили още 😉

Откровено си признавам че от всичко което видях там колите докарани от авто къща „city car“ бяха най-впечатляващи. За незапознатите всички яки коли от NFS: Carbon бяха там 😀 Мерцедес макларан, порше GT, ламборджинита…. аве красота.

В крайна сметка се прибрах наистина скапан… Явно остарявам 🙂 Чудя се остана ли нещо по мене, което може да ме боли и не ме боли в момента.
Отивам да пия аспирин…