Незнам що ма RC управляемите джаджи винаги са ме радвали много. Сигурно щото като дете така и не ми купиха 😀
Всъщност всичко започна (отново) когато преди време при едно посещение в Гърция си закупих ей тоя дзвер:

След това с един ненормалник, който съвсем случайно ми е най-добър приятел решихме да минем към нещо по „летящо“ и си закупихме хеликоптер… Неговата съдба обаче

не беше особено „летяща“. След този неуспешен стигнахме до извода, че ще оставим летящите rc играчки настрана, просто почупения чопър по-горе, не ни предоставя нужният контрол (за 75 лева толкова), а тия който наистина могат да бъдат управлявани като хората струват – мама татко и аз…

След тези ми ти истории за момент позабравих тази мания (но редовно си джиткам с micro машината из офиса), докато вчера (в неделя по-точно) не бях на гости на едни приятел който наскоро си е взел хамър с дистанционно 🙂
Ето и бързия преразказ на случката от снощи:

След като успяхме да счупим едно стъкло обаче (не питайте), осъзнах че телефона ми струва около 11 пъти повече от количката, и идеята да си го връзвам за бронята и да го блъскам по-стените не е много добра. Това обаче ми напомни че последния път като карахме колела с Spy, открихме, че вече сме много стари и трябва да си намерим по-тихи занимания… като състезания с колички с дистанционно в парка 🙂

Както се досещате сега усилено проучвам пазара на RC колите в БГ, така че ако имате идеи къде има прилични неща моля ви пишете.

А защо все още се занимавам с такива неща – ми кефи мъ ве. Вас ей тия работи:

не ви ли радват? =)

*Remote control