…Определено семеен филм!

Историята накратко (ако сте много назад с матрЯла):
В краят на Лъвът, Вещицата и дрешникът, крале и кралиците на Нарния /Джорджи Хeнли, Скандар Кийнс, Уилям Моузли, Ана Попълуел/ се завърнаха в Англия. Една година по-късно, те отново биват призовани в магическият свят, но след завръщането си откриват, че по чудните земи са минали много повече от просто една година.
Телмарините (човешка раса, управлявана от злия крал Мираз) властват, а митичните говорещи животни са „почти“ изчезнали.
Vodpod videos no longer available.

Едно нещо няма да отрека – Принц Каспиян е една идея по-зрял от Лъвът, Вещицата и дрешникът. Филмът е малко по-мрачен и малко по-сериозен… Малко по-пораснал, така да го кажем 🙂
Този път баталните сцени са доста по-батални, и като се замисля в тоя филм бяха убити ужасяващо много хора и… говорещи животни. Но, спокойно! Това не е нито Властелина на пръстените, нито 300, и както казах още в началото лентата е семейно ориентирана, така че за 2 часа и половина ще видите само 2 капки кръв (буквално). Което си е добре, предвид факта, че една говореща мишка подскачаше насам, натам и режеше гръкляните на хората. Представям си 100тици ужасени дечица, ако в филма имаше кръФ 🙂

Та въпреки, че „Принц Каспиян“ е по-мрачен от „Лъвът, Вещицата и дрешникът“, той остава преди всичко приказка, с доста сериозни комедийни елементи (не се шегувам въобще). Периодично всеки един от персонажите (бил той добър или лош) вкарва по-някой мега свеж лаф, така че внимавайте да не се задавите с пуканки 🙂

Лека вметка защо смятам, че това е идеалният семеен филм. Когато пиша въпросното изречение, аз определено имам предвид, че цялото семейство трябва да отиде на кино (а не да пуснете дечицата в киносалона за 2 часа а вие да ходите да пиете кафе). Защото имайки предвид всичко написано по-горе, Хрониките на Нарния: Принц Каспиян, на моменти става много сериозен и трябва да има някой който да обясни на децата какво и защо се случва. Да им обясни, защо това е добро, а това лошо. Защо така може и така не може да се прави. Не очаквам всички четящи тези редове да ме разберат, а и много от вас може просто да ми се изсмеят, но аз с удоволствие бих гледал този филм с децата си (все още нямам обаче) 🙂

След като казах горните редове, е време да дам малко пространство и на критика в мен, който определено има какво да каже.
Първо актьорите – Четиримата ни познайници от първия филм отново играят чудесно,

за разлика от Бен Барнес (принц Каспиян).
Докато Моузли, Попълуел, Кийнс и Хeнли се справят като големи хора, без нито за миг да изглеждат твърде детско или несериозно, Барнес изглеждаше ужасно неориентиран и неадекватен през целият филм. Няма и помен от чудесната му игра в Звезден прах (Stardust), което е тъжно. На всичкото отгоре (отново за разлика от четиримата) акцента му беше ужасяващ. Да принципно Телмарините, би трябвало да са с Испански произход но това си беше мъка. И докато репликите на принца се понасяха някак си, то английския на Серджо Кастелито (Мираз) си беше истинско мъчение, а асоциацията с пиян руснак говорещ английски на моменти беше неизбежна. Просто на фона на перфектния „Бритиш инглиш“ =) „испанците“ звучаха страховито.

За сметка на това обаче, зад някой от говорещите животни стоят истински гении – лъвът Аслан (Liam Neeson), и кръвожадната мишка – Reepicheep (Eddie Izzard) например, са уникални. Както и в първата Нарния и тук има няколко изключително симпатични говорещи животни – споменатия кръвожаден мишок, язовеца и т.н. който винаги ще ви напомнят, че сте в един фантастичен приказен свят.

Другата сериозна забележка, е че на моменти филма става ужасно протяжен и досаден. Гледат се 5 минути, гледат се още 5 минути… На фона на цялата баталност има моменти който просто са твърде… бавни. С лошо око поглеждам, и на станалата задължителна любовна история (колкото и тънка и лека да беше тя).

Въпреки това, приказката е повече от чудесна, а изводите и заключенията който могат да се извлекът, повече от добри. Та, вземете децата и отидете на кино! 😉

PS: За тези който се чудят за хронологията на книгите на К. С. Луис, малко пояснения.
Луис пише книгите в следната последователност:
По ред на публикуване:
1. Лъвът, Вещицата и дрешникът (1950)
2. Принц Каспиан (1951)
3. Плаването на „Разсъмване“ (1952)
– тук историята трябва да завърши, но автора открива че има какво още да каже и продължава с:
4. Сребърният стол (1953)
5. Брий и неговото момче (1954)
6. Племенникът на Магьосника (1955)
7. Последната битка (1956)

По късно, Дъглас Грешам (доведеният син на Луис) предлага нова подредба, която следва хронологията а не датите на издаване:
1. Племенникът на Магьосника (1955)
2. Лъвът, Вещицата и дрешникът (1950)
3. Брий и неговото момче (1954)
4. Принц Каспиан (1951)
5. Плаването на „Разсъмване“ (1952)
6. Сребърният стол (1953)
7. Последната битка (1956)

Иначе какво точно ще филмират Дисни все още не ми е много ясно, но през 2010-та очакваме Хрониките на Нарния: Плаването на „Разсъмване“/The Chronicles of Narnia: The Voyage of the Dawn Treader. За сега се знае само историята на филма (ако сте чели книгата) 😀 и, че Андрю Адамсън няма да режисира третия филм, защото мисли да се отдаде на заслужена почивка 🙂 Какво ще направи Michael Apted на режисьорското столче, мога само да гадая…

А в Плаването на „Разсъмване“ има и дракони…. 😉