RSS

Ревю: Аватар

22 дек.

Най-накрая е време за ревюто ми на „Аватар“. Филмът, който трябва / трябваше да промени киното, и да преобърне представите ни за това що е то анимация, компютърно генерирани персонажи и моушън кепчър. Успя ли Джеймс Камерън да отговори на очакванията? Като гледам оценките на различни места – ДА. И все пак, време е малко да си разцъкам клавиатурата 😉

Ревюто този път се дели на две кратки части – визуална и невизуална част 🙂

Естествено, започвам с визията 😉

Най-новото отроче на Джеймс Камерън МАЧКА визуално! Едно е да четеш за това как хората в WETA Digital са „пропилели“ години в работа по това заглавие и да си тормозиш главата с термини като „виртуалната камера“ и един петабайт с цифрови данни от типа на храсти, животни и т.н., друго е да видиш това, което са направили „на живо“. Светът на „Пандора“ изглежда покъртително красиво, а героите – повече от правдоподобно. cinefish.bg писаха доста подробен материал за това как са правени различните неща във филма, така че няма да ви ги преразказвам.

Аз лично очаквах от филма разточително 3D, направено от типа на „технологично демо“. Това, което видях, беше нещо съвсем различно. Първото, което се набива на очи е фактът, че филмът наистина е правен за 3D. Нагледахме се на достатъчно продукции, „портнати“ в 3D, които, изключая едно две изскачащи неща, не са нищо интересно. В интерес на истината, дори бях изненадан от факта, че в „Аватар“ всъщност няма много неща, които да „изскачат“ от екрана и да летят към теб. Това, което е направил Камерън, е нещо съвсем различно. Вместо да набляга на самоцелни ефекти, „белобрадият старец“ е създал един реален дишащ свят, който просто те поглъща. Всичко в този филм е в 3D и точно това впечатлява. Просто защото след първите 15-тина минути ще забравите че сте отишли да гледате 3D филм и наистина ще влезете в него. Не че липсват изскачащи неща (аз лично „доджнах“ една газова гилза), просто си личи, че 3D-то е там, за да подкрепи историята и да ви помогне да се потопите в нея. Иначе още от едни капчици в самото начало на филма и една чудесна игра с фокус/дефокус ще ви стане ясно че ще гледате нещо различно. 😉

Декорите, флората, фауната, комбинацията от цветове… всичко в този филм е изключително красиво. Към това добавете и чудесни ъгли и кадриране… и хитът е на лице.

Откъм ефекти нещата също не са никак зле. Имаме изключително яки батални сцени, зрелищни експлозии и мнооооого яки междурасови битки 😛 Роботи, нави, животни… кеф на бучки, вервайте ми.

За всеобщото много положително впечатление особено много помагат и актьорите, „вкарани“ в кожата на Навитата (големите сини хора). Още от първия трейлър на филма бях обявил, че тия сините са много грозни. Забавното е, че в края на филма, обаче, „тия сините“ ми бяха изключително симпатични.

Използвайки „НЕМА-ТАКАВА-ТЕХНОЛОГИЯ“, Камерън и компания наистина са успели да вкарат истинска емоция в тези създания, което нямаше как да се случи без съответната доста сериозна игра от страна на актьорите, които са били „моушън кепчървани“. Любопитното е, че Навитата наистина изглеждат реални и в нито един момент не си личи, че са плод на компютърна анимация.

Освен навитата живите актьори също се справят повече от добре, като според мен Стивън Ланг (Полковник Майлс Куарич) заслужава сериозни адмирации, защото беше доста правдоподобен „бед асс“ въпреки слабите диалози, които му бяха дали 😉

И така стигам до невизуалната част. 🙂 Историята на филма ме изненада… приятно. Може би, защото не очаквах нищо от нея и в последствие с радост открих, че филмът има и смислена история, а не е само визия. Разбира се, въпросната не е най-доброто, което сте гледали и няма как да отрека, че на моменти имах дежа ву заради прекомерната пре-експлоатация на този тип сценарии, но в никакъв случай не мога да я нарека лоша. Във филма ще видите герои и случки, които ще ви раздвижат, колкото и познати да са. Ще има герои, на които да симпатизирате, и такива, които да мразите… силно. Аз дори си признавам, че в един момент от филма почти се разревах (!), ама не казвайте на никого. Официалното обяснение остава тежко 3D 😀

Сред малкото неща, които дразнят, е откровено слабият диалог на моменти. Филмите на Джеймс Камерън не са се славели с твърде добър такъв, така че, за добро или за лошо, „Аватар“ не прави изключения.

Другият е, че на моменти сценарият е доста предсказуем. И ВЪПРЕКИ ТОВА – филмът мачка! Независимо дали историята ще ви впечатли или не, не зависимо дали ще ви трогне или не, Аватар е толкова добър и интересен визуално и технически, че не зависимо дали това ви влече или не ТРЯБВА да го гледате на кино. А със сигурност има и хора които ще се трогнат от историята 😉

Моята оценка за филма е 9/10 и наистина ви съветвам да го гледате на кино.

Единственото жалко, е че нито Сам Уортингтън (Джейк Съли) нито Зоуи Салдана (Нейтири) имат шанс за Оскар, защото въпреки изключително добрата си игра, Академията надали ще падне толкова ниско, че да връчи Оскара на „нарисувани сини извънземни“ 😦 BTW слуховете са за 9 номинации за Оскар за Аватар 😉

И да, втора част със сигурност ще има, надявам се само да не я чакаме 15-тина години 😉

А, да, и на въпроса променя ли киното филма „Аватар“ отговорът според мен е твърдо ДА. Чисто технологично, Джеймс Камерън го направи отново 🙂

Ако имате желание, можете да ударите един глас за това ревю в Svejo.net. 10x

UPDATE \23.12.09 – 10:35\: Драмата с неграмотно написаната ми статия туко що приключи, след като другарката Коректорка отстрани голяма част от изключително грубите правописни грешки които бях допуснал в поста 😀
В този ред на мисли, първите 15-тина коментара под статията вече са не релевантни 😀 но сърце не ми даде да ги изтрия. 😀

 
32 коментара

Публикувано от на 22 декември, 2009 в Avatar, Ревю, Филми

 

Етикети: , , , , , , , , , , , , ,

32 отговора на “Ревю: Аватар

  1. Firefly

    25 декември, 2009 at 13:45

    Представи си пък, че историята беше адски оригинална и заплетена… тогава щеше да има още повече недоволни, които нямат достатъчно мозък за да разберат нещо изискващо малко мисъл…
    За толкова години разработка и изпипиване, мисля че Джеймс Камерън е успял да направи точно това, което е искал и резултатът е умопомрачително добър.

    Харесвам

     
    • stranger

      27 декември, 2009 at 16:06

      Нека не е адски оригинална и заплетена.. ма поне да не беше толкова клиширана 😛

      Харесвам

       
  2. Joro

    27 декември, 2009 at 0:09

    Аз го гледах вече 4 пъти (2 пъти на IMAX, 1 в Арена и 1 в Cinema City в Пловдив). Определено всеки трябва да му удари един IMAX, защото усещането е в пъти по-силно от това в останалите дигитални формати и то най-вече заради размера на екрана. Просто при всичко не-IMAX сякаш стоях отстрани, наблюдавайки нещата, които се случват, докато IMAX бях ВЪВ филма.
    Колкото до самия филм мога да кажа, че той е невероятен. След първото гледане си помислих, че историята издиша, че е прекалено дъвкано, че е предвидима, но няколко дена след това го гледах за втори път и се замислих над много неща и едва тогава започнах да оценявам лентата. Мисля че Камерън е вкарал една на пръв поглед елементарна идея – вредата на човека върху всичко, но в един уникален по рода си сюжет. Все пак ако действието се развиваше в джунглите на Амазонка едва ли някой би се трогнал. Не, той ни пренася в един невероятен свят, за който съм сигурен, че всеки жадува. Защото в този свят има всичко от което някой някога би имал нужда. В този свят няма безцелна жестокост, няма пари, няма нищо материално… има почит, има традиции… има ИСТИНСКА вяра. Освен това е място по-красиво от Рая, особено през нощта. И точно тогава идват булдозерите и изриват цялата красота. Неслучайно и Джейксъли (!) на няколко пъти казваше, че е време човек да се събуди.

    stranger, спокс и на мен ми се дореваваше на моменти и има защо. Макар филмът да бие повече към екшън всъщност за мен той изобщо не е такъв. Имах на разположение 4 пъти, в които се заслушвах в емоциите на зрителите в киното. Всичките пъти цялото кино се радваше в началото, смееше се на очевидно закачливите моменти (винаги на летящите пухчета, които Джейк блъскаше), но постепенно започвах да чувам „тц-тц“, подсмърчания и при изходите виждах девойки омазани в грим, бършейки очи.

    А между другото само аз ли се впечатлих от Нейтири? Да, навитата изглеждаха странно, но само тя имаше някаква много атрактивна визия. Да си призная нямах идея кой я „управлява“, но след 5 минути на екрана веднага познах Зоуи по усмивката. По принцип като жена не ми допада, но в този образ + изключителната й игра беше адски чаровна и привлекателна.

    Ама сега виждам, че скролчето на коментара едва се вижда, така че спирам, ‘щото коментара ще стане по-дълъг от ревюто на колегата ;). Аз писах едно подобие на ревю в блога ми след първото гледане, но както писах сега, едва след второто започнаха да ми се събират мислите в главата.

    Харесвам

     
  3. Иво

    27 декември, 2009 at 13:38

    Скъпи приятелю, не искам да те успокоявам, но е факт, че умните хора пишат с правописни грешки. Само схванатите мозъци се вглеждат в правилата и нормите. Мисълта е важна, а твоята ми харесва, докато я разбирам нямам проблем с писането. И без друго уникалният ни език е само за общуване с ужасно малък процент от хората в света. Буквоядите да се взират в правилата си – на кой норамелн човек му пука. Харевам мнението ти за филма – начетох се на глупави писания на скучни хора по другите блогове и торент сайтове. Забелязвате ли, че филма има сериозно послание отправено на унивекален език, достигащо да милиярди хора. Много уважавам това – той найстина направи нещо за духа на планетата. От Матрицата насам не е имало подобно нещо, нали..

    Харесвам

     
  4. Георги Минчев

    28 декември, 2009 at 13:14

    Иво, твърде посредствено мислене. Това, че родния език е за „общуване с ужасно малък процент от хората в света“, означава ли, че трябва да се изличи и всички да започнем да се „европеем“ на немски или др подобни неприятни езици?
    Умните хора пишат неграмотно до едно време. После никой не ги взема на сериозно. Факт е, че интелектът не се нуждае непременно от език за да се изрази, но когато си избрал да го сториш писмено…па постарай се. Аман вече от малограмотни дебили и извънстолична интелигенция.

    И като толкова те бъркат правила, норми, буквояди…стани хипи! За да предаваш велики универсални послания на световен език…за ужас на неграмотната мода…трябва да минеш и през своя собствен език.

    Поздравления на Жоро за коментара, а на Марто за хем грамотно (вече), хем приятно написаната статия. Ще пиша за Аватар след малко, когато приключа и в моя блог.

    Поздрави…полуграмотен.

    Харесвам

     
  5. Иво

    29 декември, 2009 at 15:52

    Остро влизане Жоро. Всички тези неща с дебилите и посредствени извънстолични неща… Не съм искал да засегна никого. Неволно съм докоснал тази толкова болезнена за някои тема. Надявам се да ме извините. Нека забравим за национализма, глобализацията и хипитата и да си говорим за кино 🙂

    Харесвам

     
  6. Георги Минчев

    29 декември, 2009 at 17:12

    За кино – туко що изпрах едно житие посветено на Аватар. Предполагам, че привечер или утре ще му добавя още улегнали впечатления.
    http://damusenevidi.blogspot.com/2009/12/blog-post_29.html

    За другото…Иво, просто ме смущава фактът, че натрапената неграмотност се превръща в начин за себеизразяване и дори гордост.

    Харесвам

     
  7. Иво

    30 декември, 2009 at 12:41

    Жоро, прочетох твоята статия за Аватар. Точно това исках да кажа, че има по-важни неща от правописа.

    Харесвам

     

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

 
%d блогъра харесват това: