Реклами
RSS

На път из „Европа“… с БДЖ

30 дек.

Здравейте, здравейте. Както сигурно се досещате вече съм си у дома, и започвам да наваксвам с поизостаналата блогърска активност (но умерено, празници все пак). Преди да започна да бръщолевя за игри, филми и т.н. смятам за необходимо да ви разкажа за една част от пътуването ми из България, и по точно частта свързана с Български Държавни Железници a.k.a БДЖ, и това колко „Европейско“ беше цялото преживяване 🙂

Както много от вас знаят, аз съм родом от София, а моята прекрасна съпруга – от Добрич. По случая решихме покрай Бъдни Вечер и Рождество да направим една „кратка“ разходка и да посетим родителите и.
Около две седмици преди 23, направихме кратка беседа с какво ще пътуваме. Тъй като и двамата предпочитаме да пътуваме нощем, а нощни автобуси до Добрич вече за съжаление няма, неохотно се съгласих да пътуваме с влак. Тъй като 23 беше работен ден, решихме да пътуваме на 23 срещу 24-ти, а за да ни е спокойно, жената отиде и взе билети от рано. Разбира се, си взехме запазени места.

Тъй като влака ни тръгваше в 21:25, прилежно пристигнахме на гарата (въпреки смазващият трафик около Джъмбо) около 20:45. Решихме да уплътним времето като почакаме в „Топлата чакалня“. За не запознатите обяснявам – тъй като Централна гара в София е едно меко казано ОГРОМНО хале със статуса на пещера, там отопление не се използва. За сметка на това обаче, ако сте достатъчно наблюдателни след като влезете през централният вход ще забележите, че в коридорчето в ляво има една стая с червен светещ надпис „Топла Чакалня“. С жената за пореден път забравихме да я снимаме, но нещото е толкова EPIC, че всеки път ме напушва „лек“ смях като се доближа. Та вътре в топлата чакалня, отоплението е основно факта, че има доста хора натъпкани в сравнително малка стайчкиа (ама може да има и парно де, не знам). Та въпросното нечовешко изобретение, което предполагам е налично във абсолютно всички централни гари на столиците на останалите Европейски градове е изключително забавно място на което винаги можете да попаднете на колоритни персонажи. Този път имахме „удоволствието“ в нея да има някакъв „мъртво пиян“ индивид който беше решил да предостави музикален съпровод и да отправи пожелания към всички…. „флюбени двойки“. Ето малка част, която успях да запиша с подръчни материали:

Ако по някаква причина не можете да си пуснете аудиото с плеъра по-горе, пробвайте на този линк – клик.

Около 21:05 решихме, че вече е време да се насочим към 13-ти коловоз, за началото на нашето приятно пътуване до Добрич. Още с приближаването към влака обаче, ми стана ясно че пътуването надали ще е особено приятно. За тази ми мисъл спомогна факта, че влака горе долу приличаше на нещо измъкнато от някоя дълбока индийска провинция:


Но една идея по неприветливо. 😀
Около злощастната композиция имаше отвратително много хора, а вагоните бяха доста хаотично разположени, и липсваха дори принципно неразбираемите индикации за номерата на вагоните. 😀 В крайна сметка някаква кондукторка която играеше ролята на „разпределител“ ни упъти към вагонът където би трябвало да са ни местата. С жена ми се качихме доста плахо, само за да открием, че вместо стандартните купета с които сме свикнал да пътуваме на разстояние по далечни от един час 😀 вагонът ни е от „открития тип“ т.е. открито пространство с места тип автобус, които обикновено се използват на кратки разстояния тип София-Банкя или Добрич-Варна да речем. Следващата изненада беше под формата на заключението, че от двете ни запазени места (43 и 45) едното е налично, а другото просто… липсва. На четворката където беше място номер 45 освен една плаха девойка която очевидно беше с запазено място, вече удобно се бяха настанили 2 ромки и един Джони Уоукър ром. По пътя на логиката стигнах до извода, че в такъв случай колкото и странно да е, място номер 43 трябва да се намира от другата страна на пътеката, но там имаше само 3 седалки тип допълнителни върху които не се забелязваха номера, а и въпросните вече бяха затрупани от сакове притежание на останалата част от Ромската фамилия. В крайна сметка, разумно предложих на жената да изчакаме кондукторката, за да разберем къде точно се очаква да седнем. Тук някъде е и момента в които реших да си водя прецизен „лог“ на пътуването (за да си запълвам времето). Поставих началото в 21:25 с надписа БДЖ, София – Добрич. 21:25. Във влака е фул макс с правостоящи, а на теория трябва да тръгнем СЕГА!
22:19 – Влакът тръгна 😀 В последствие разбрахме, че скромното закъснение от почти час се дължи на някакъв проблем със спалният вагон или нещо такова. Честно казано не слушах много внимателно защото бях съсредоточен върху това ДА НЕ залепя един шамар на лапето което за н-ти път ме настъпи защото искало да отиде в другия край на пътеката (прав съм от 1 час, по пода е пълно със сакове, хората си седят по главите, а то искало да отиде до другия край)… ъъъ бате, бате може ли дъ минъ.
22:51 – появи се кондукторка и ни показа едното място, и каза на госпожата която го беше „окупирала“ че ще трябва да ни го освободи. Моето се оказа, че не съществува (очевидно). Принципно бях готов да се разправям, ама съжалих женицата защото тя по никакъв начин не беше виновна за случващото се, а и надали можеше да ми помогне повече. Съсредоточих гнева си по адрес на Началник Влака и зачаках срещата ни 😀 Радостното е, че мъжа от ромската фамилия с неохота стана (за да не става жена му) и отстъпи НАШЕТО място на… нас. Почти ми стана неудобно, че съм си платил за запазено място и та са седнали на него. Както и да е…
23:15 – Тъмните балкански субекти, започнаха да слушат (ОТ МОБИЛЕН ТЕЛЕФОН) нещо като РОМСКО R&B.
23:17 – буквално секунди преди да избеснея и да започна да избивам ЦИГАНИ във влака (което имайки предвид телосложението ми най-вероятно щеше да доведе до скоропостижната ми кончина), от някъде се появи началник влака и се засили към другия край на вагона за да дискутира нещо с още някакви хора чийто места се оказаха несъществуващи + да успокоява една дама която беше особено бясна от едночасовото закъснение.
Последва около 20 минутна „пауза“ през която въпросният + една кондукторка ни забавляваха като ни показва схеми, разказва ни как няма вагони, как тия места ги няма на неговата схема и т.н. Ето малка част от разговора които успях да запиша:

Ако по някаква причина не можете да си пуснете аудиото с плеъра по-горе, пробвайте на този линк – клик.
Знам че качеството е покъртително, но поне можете да добиете някаква представа за фъна които се заформи. В крайна сметка така и не стана ясно къде са изчезнали местата, но поне беше забавно. 😀
За протокола, докато ние се забавлявахме някаква торба (за щастие с плюшена играчка) паднала върху Strangerka-та (жена ми).
23:35 – докато анализирах болката в дясното ми коляно, в следствие на часовете прекарани прав, една доста голяма и тежка торба падна на около една педя от мен.
23:43 – Strangerka-та стана за да мога и аз да поседна малко;
00:00 – реших че енерджито ми е регенерирало, и станах за да може жена ми да седне.
01:49 – малко се поизморих и отново седнах. По едно време умората надделя и нетипично за мен дори съм успял да задрема за малко.
02:30 – някакви хора слязоха на една от гарите, и жената си намери място малко по надолу във влака.
02:35 – след като вече бях седнал и краката не ме боляха, до мозъка ми (директно през всичките ми крайници) се просмука леденият факт, че парното явно не работи.
03:43 – тъй като голяма част от хората вече бях слезли, студа започна да става нетърпим.
03:48 – преди да съм се вкочанясам съвсем, реших да отида до WC-то… ГРЕЕЕЕШКА! Ще ви спестя подробностите, и само ще ви насоча към факта, че тоалетната за двата вагона беше само една… Останалото оставям на въображението ви.
04:21 – най-накрая седнах до жена ми.
04:25 – престрашихме се да попитаме една от кондукторките (отново) КАКВО СЕ СЛУЧВА С ПАРНОТО. Тя ни увери, че било включено още от София 😀 Смях се… много.
04:30 – Дойде някакъв дебил, които очевидно е новият началник влак (те се сменят на някаква гара) да види „какво ни притеснява“. Ние любезно му обяснихме, че ни е лееееееееееееко студено. Той ни обясни как парното било включено още в София/трябвало да го оправят още в София/трябвало да ни преместят някъде другаде 😀 (едновременно и трите неща ни обясни) и отиде да види какъв е проблема.
04:33 – почна да духа студено
04:38 – дебила се завърна с теорията, че някакъв предпазител правил проблем/трябвало да го оправят още в София/трябвало да ни преместят. На въпросът ми къде точно е трябвало да ни преместят, като n на брой часове сме си стъпвали по главите – не ми отговори 😀
Ето участъка с предпазителя:

Ако по някаква причина не можете да си пуснете аудиото с плеъра по-горе, пробвайте на този линк – клик.
За протокола в другите вагони беше същият клинч 😉
04:52 – началник влака се върна с теорията, че трябва да ни премести някъде 😀
04:54 – върна се, и ни съобщи че ще ни премести… и има едно свободно място 😀 Скромната ни импровизирана групичка от около 6 човека избухна в див смях 😀
05:05 – върна се, и ни съобщи че ще ни премести… и има 4 свободни места. Аз обмислих варианта да си прережа вените…

За съжаление тук логът ми свършва защото батерията на айпода ми замина, а не помня къде записвах след това. Карам по памет, а ако има груби фактологически грешки жената ще ги коригира утре 😉

Ето кратка илюстрация на ситуацията (FANBOY FTW):

За протокола малко преди да слезем забелязахме в горната част на седалката до прозореца ЛЕД. Няма шега. Ако не ме лъже паметта пристигнахме около 7:20 \около час закъснение\ като след като шоуто на дебилният „началник влак“ приключи, единственото „по интересно“ нещо беше надсвирване с ЖиеСеми което Ромите си спретнаха… Всъщност ромите си пуснаха онова същото R&B, а една възмутена дама която за съжаление седеше в близост до нас се опита да ги „отвее“ с златни хитове от нейният GSM.

В крайна сметка около 8 сутринта бях на топло и легнах да спя… И така чак до момента в който трябваше отново да се връщаме към София. 😀 Решихме това да се случи на 27 срещу 28 като честно казано вече бях готов да пътувам и през деня 😀 само да е с автобус, но в София бяхме направили грешката да си вземем билети за отиване и връщане. Все пак решихме поне да ги „ъпдейтнем“ до първа класа. На 26 отидохме на ж-п гарата в Добрич и попитахме дали това е възможно. Загрижената лелка ни обясни, че няма никакъв проблем да ни ги „ъпдейтне“ но ни предупреди, че предишният ден в първа класа нямало отопление и ни съветва да си вземем билетите на 27 защото сутринта влака минава през Добрич, и ще се знае дали ще има топло в първа класа! Аз от една страна се зарадвах, че дамата беше толкова любезна да ни информира за това, но от друга страна сериозно се замислих дали всичко това не е някаква скрита камера, и възможно ли е това да се случва в една „европейска държава“.

На 27 ни продадоха билети за първа класа, като ни казаха, че „никой нищо не е казал така че всичко сигурно ще е наред“. Тръпнещи в очакване се качихме на влака в 22:04, намерихме си местата (този път съществуваха) и с радост открихме, че „всичко е наред“. Тук бях готов да напиша, че пристигнахме щастливо и вече никога няма доброволно да се кача на влак, но по пътя се замислих дали в действителност „всичко беше наред“ докато пътувах. Все пак, с риск да стана досаден вече няколко пъти споменах, че България е Европейска държава, така че е редно да изискваме някакъв стандарт нали така?

Та пътуването в първа класа всъщност въобще не беше наред.
1. Седалките бяха чудовищно неудобни. Явно през всички „първокласни седалки“ в купето ни преминаваше едно приятно желязце което мноооооооого удобно ти подпира гърба като се облегнеш;
2. От прозорецът духаше много… И въпреки че някой хора са склонни да плащат за такива неща (духане), вратът ми не беше никак доволен от резултата;
3. Тоалетната, ако можем да я наречем тоалетна беше в изключително „добро“ състояние. Но поне имаше такава, така че това сигурно е повод за радост?!

Та седя си аз и си мисля (а понякога само си седя), нормално ли е това и до кога ще продължават тези безумия. Между другото, внимателно гледах всички репортажи по телевизията относно ситуацията в БДЖ, даже видях как един министър се вози на някакво спретнато влакче. Това което за мое огромно съжаление не видях, е как някой от БДЖ си прави сепуко за това на което бяха подложени пътниците, поема „политическата отговорност“ или поне публично се извинява на измръзналите хорица имащи нещастието да бъдат клиенти на Български Държавни Железници…

И те така. Вървим ние усилено към Европа… ама май с влак няма да успеем да стигнем.

Ако имате желание, можете да ударите един глас на скромният ми пътепис в svejo.net. 10х

Реклами
 
16 коментара

Публикувано от на 30 декември, 2009 в Bg Style, Плюнка, Пътеписи

 

Етикети: , , , , , , , ,

16 отговора на “На път из „Европа“… с БДЖ

  1. darkinfern0

    30 декември, 2009 at 2:44

    Доста „приятно“ изкарване сте имали :D, но съм убеден, че може да е по зле (от личен опит говоря).Така че другия път пътувайте докато слънцето е в небето 🙂 и не ползвайте великите Български Държавни Железници 😉

    Харесвам

     
  2. Иван

    30 декември, 2009 at 11:02

    Човече, минал си тънко.

    Трябваше да ходим към Русе, по същата причина. Понеже някой брилянтен стратег от БДЖ е решил да се ремонтира едно 5-10 километрово участъче, без възможност за преминаване по другата линия, се наложи от Пловдив за Русе през Варна или София.

    Избрахме София, че само 10 часа се пътуваше. До София беше добре (имаше първа класа). В София се оказа, че не само няма първа класа, но и не продават запазени места (но продават нормални места).

    Пет минути след като седнахме (30-40 минути преди тръгване) се оказа, че местата вече не стигат. Коридорите се напълниха и беше така до Горна Оряховица.

    Случвало ми се е 3 пъти да си вземам заверено място за едно пътуване и трите пъти да е дублирано (ама и трите пъти да трябва да си платя).

    Случвало ми се е да пътувам прав от Пловдив до Варна със запазено място.

    Въобще в БДЖ всичко е възможно.

    За хубавите влакчета – теоретично има. На практика сигурно стоят в някое хале и чакат само министри да пътуват.

    Междудругото, в сайна на БДЖ пише, че вашия влак трябва да е само купета, а не салон тип бусче. Но както казах, всичко е възможно. И само за протокола, тия салони винаги духат студено. Първото ми пътуване с такъв беше преди 4 години и вече повече от 10 пътувания по-късно, един път не съм случил да духа топло.

    Следващия път ти препоръчвам влака за Варна с връзка на Синдел – в него има първа класа и ще сте поотспали малко. После от Синдел до Добрич си с Дезиро и се ядва.

    Харесвам

     
  3. beasta

    30 декември, 2009 at 11:38

    Допреди месец съжалявах, че никога не съм пътувал с влак. Сега като чета, май трябва да се радвам 🙂

    Харесвам

     
  4. ivo

    30 декември, 2009 at 12:11

    Разбирам „премеждията“ ти , въпреки многолюдната украса която ги съпътства – но така ми стана ясно , че се опитваш да бъдеш интересен. Множеството чуждици които използваш ми повяват лек анонс към по предно твое битие и ми иде да възкликна : забравихте едно време на село , когато си бършехте дупетата с листа от тикви – сега европейските си права търсите !!!

    Харесвам

     
  5. ivo

    30 декември, 2009 at 12:13

    Пак съм аз : разбирам скучното Ви ежедневие , но поне погледни от веселата страна. Нищо лично , но преувеличеният ти разказ ме подразни

    Харесвам

     
    • stranger

      30 декември, 2009 at 13:41

      Ъ WTF? Поредният псевдо психо анализ… Чуждици използвам защото така си говоря. А тъжната истина е, че в случая преувеличение няма. 😦

      Винаги съм се изненадвал на хора които заявяват, че случки от този род са нещо нормално и разбира те ли не трябвало да си търсим правата „щот едно време сме си бърсали дупетата с листа от тикви“. Защо ве Иво, защо…

      Харесвам

       
  6. Гюро

    30 декември, 2009 at 12:32

    Хахах, в егати филма си участвал.

    Харесвам

     
  7. strangerka

    30 декември, 2009 at 14:02

    Едно допълнение в лога на strangera:
    05:14 – оказа се, че германците били виновни.
    🙂

    Харесвам

     
    • stranger

      30 декември, 2009 at 14:10

      Ахахха да това беше EPIC win. За не разбиращите обяснявам – дебилният началник влак по едно време почна да разказва как вагоните били германски, и всички задружно обвинихме Германският народ за факта, че парното го няма.

      Харесвам

       
  8. eldred

    30 декември, 2009 at 19:26

    Било си е преживяване 😀 БДЖ по някакъв неизвестен за мен начин все още продължава да функционира без да се разпадне на парченца . Между другото, колко струва цялото това „удоволствие“?

    Харесвам

     
    • strangerka

      30 декември, 2009 at 19:34

      До Добрич двупосочен билет 37,50 мисля, че беше за втора класа (без запазените места).
      А навръщане доплатихме общо за двамата със запазените места 10 лв.
      Т.е. от всички видове превози до Добрич, които имаше това излиза най-евтино, но за сметка на какво? 🙂

      Харесвам

       
      • eldred

        30 декември, 2009 at 22:52

        Най-странното е, че изобщо не е чак толкова евтино. За отиване и връщане сте похарчили по 42.50 лв. на човек. Пътували сте от 21:25 до 7:20 -почти 10 часа в отвратителни условия.

        Като гледам сайта на Wizz Air, ако си запазиш билет 2 седмици по-рано за София – Варна цената е 40 лв. на човек. Автобус Варна – Добрич е 10 лв. на човек (отиване и връщане). Времето за пътуване е 1 час със самолет, 45 минути с автобус, плюс времето за пътуване между летището и автогарата във Варна и изчакване да тръгне автобус (тръгват през 15 минути) т.е. общото време едва ли ще е повече от 2 часа и 30 минути. Като теглим чертата се получава за отиване и връщане на човек:
        БДЖ – 42.50 лв. за 10 часа
        самолет+автобус – 50 лв. за 2 часа и 30 минути

        Изводът: никога с БДЖ 🙂

        Харесвам

         
      • stranger

        30 декември, 2009 at 22:58

        @eldred – именно. Самолетни билети за тогава нямаше, а единствената причина да изберем влак, а не автобус беше, че искахме да пътуваме през нощта.

        Както казах излезе ни през носа… 😀

        Харесвам

         
  9. aastera

    14 януари, 2010 at 13:55

    Не може никой в тази държава да не дава пари за ………..,между другото проблема е в „чипа“.Темата е сложна,много, много сложна.

    Харесвам

     
  10. Traveller

    25 януари, 2010 at 16:08

    Голямо пътешествие е било ! Между другото имаше реакция от страна на БДЖ.
    За мен със самолета си остава най-добрия начин за път. Жалко , че по-голямата част от българския народ смята влаковете за „най-безопасния превоз“.

    Харесвам

     
    • stranger

      25 януари, 2010 at 16:12

      Аз единствената реакция която видях, беше как господин министъра се вози на чисто ново влакче за една спирка.

      Но може и да е имало нещо друго, не знам… аз съм го пропуснал явно.

      Харесвам

       

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

 
%d блогъра харесват това: