Снощи гледах дългоочакваният нов български филм – Мисия Лондон. Признавам, че очакванията ми (особено след страхотните трейлъри) бяха доста високи. Все пак, говорим за наистина комерсиален (в най-добрия смисъл на думата) БГ филм, който на всичкото отгоре е и комедия.
Оправдаха ли се очакванията ми? Четете по-долу 😉
Първото нещо, което ми направи впечатление, е че в петък вечер имаше изненадващо много хора, отишли да гледат филма. Дали защото до сега имаше доста сериозна киноманска суша, или защото (надявам се, че е това) филма е български, зала 10 (една от големите зали в Кино Арена Запад) се ПРЪСКАШЕ по шевовете. Групичката, която бях организирал този път, беше сравнително голяма – 13 човека, и когато SPY отиде да вземе билети (около 16:30) се оказа, че има места само от 5-ти ред надолу (за прожекцията в 21:00). Съответно групичката ни седя леко в дясно на 4-5 ред. Пак повтарям – такова нещо, аз в Кино Арена, не съм виждал от ужасно много време. А не е като да не ходя редовно на кино 😉
Веднага след като актьорите във филма започнаха да говорят на български обаче, ми стана ясно, че въпреки всичко и този филм не се е отърсил от синдрома на театъра. Какво имам предвид? Повечето БГ актьори (изключение правят тези, които вече имат известен опит в киното и телевизията + още един, двама) не играят като за кино – а като за театър. Причината за това е проста – никой в БГ не учи какво трябва да правят пред камера :*( Резултата, е че масово участниците във филма говорят БАВНО, ЯСНО и изразително, и внимателно се изчакват, когато водят диалог 😦 #НАТФИЗ #FAIL
Въпреки това, искрено се надявам, че с хора като Димитър Митовски (и всички виновни за филма) от нашата мила родина ще започнат да излизат повече големи продукции и актьорите ни ще се научат как се прави кино (по трудния начин). Юлиан Вергов, например, мачка с актьорска игра и определено не отстъпва на чуждестранните си колеги (опита си казва думата). 😉
Но стига съм се правил на критичен… ЗАЩОТО ФИЛМА Е ПРОСТО СТРАХОТЕН. Не помня кога за последно съм се смял толкова много с какъвто и да е филм. Наистина не знам как оцелях в продължение на 104 минути непрестанен смях. Не съм чел романа на Алек Попов (по който е правен филма), така че не знам кой е отговорен за цялата тази гениалност, но важното е, че почти всеки (освен гадните тролове) ще намери нещо забавно във филма – дали ще да е заради нравствената поука от това какво се случва, когато малки комплексирани човечета се сдобият с огромна власт:
Дали ще е заради мижавият чиновник, който просто „оцелява“:
Или пък заради типичният „дебеловрат“ „анцунг“-нест тип:
„Преуспелият“ БГ актьор, клюкарката, откаченият „творец“… а защо не и простия готвач:
Филма е пълен с толкова много типично балкански субекти, че няма как да не се хилите като тикви, ако не на всичките, то поне на повечето от тях 😉 А най-якото е, че противно на очакванията на някои хора, хумора във филма не е просташки, а по-скоро интелигентен (с леки уговорки) и най-вече – добре изпипан и на място. 😉
Историята пък, е достатъчно интересна и развлекателна, и без проблем ще поддържа интереса ви до края.
Визуално филма също изглежда чудесно и нито за миг (освен, когато това не е умишлено търсен ефект) няма да си кажете: „Уф, пак евтина БГ продукция“ (да не говорим, че тя не е никак евтина за БГ стандартите). Ненад Бороевич (оператор) също заслужава позитивна оценка, и макар това, което виждате да не е „революционно“, няма нищо, което да не изглежда чудесно. Естествено има още какво да се иска, но все трябва да се започне от някъде. 😉
Саундтрака на „Мисия Лондон“ също ме изненада повече от приятно и аз лично смятам да се сдобия с въпросният при първа възможност. Лентата започна и завършва с типично „Оуд скул БГ парчета“, но иначе през повечето време върви приятна музика на „кралска“ тематика ;), която лично за мен се връзва отлично с цялостното усещане от филма.
За актьорската игра казах в началото – синдрома на театъра е повече от очевиден 😦 и ясно си личи кои актьори вече имат опит в киното (и тв продукциите) и кой не. Извода е, че е време в НАТФИЗ да почнат да правят нещо смислено по темата! Въпреки това всичко останало е достатъчно увлекателно, за да се отърсите от въпросното неприятно усещане до степен, че да не ви прави толкова силно впечатление. 😉
Не мога да спекулирам дали филма ще има успех зад граница, най-вече защото всичко в него е много тясно свързано с народопсихологията ни, и не мисля че ще говори много на хората извън нашите географски ширини. Въпреки това с чиста съвест го препоръчвам на всеки един българин, който обича да се забавлява. Лентата на Митовски е чудесна и заслужава финансовата ви подкрепа. Не знам за вас, но аз искам да гледам още такива неща правени в България. Така че не се мотайте, а МАРШ към най-близкото кино. И после веднага марш към IMDB \клик\, където да ударите по един хубав позитивен глас! Относно моята оценка – 9/10 с чиста съвест. 😉
Найс, а?
Ако имате желание можете да гласувате за този материал в svejo.net (клик)
Stranger's Weblog 
beasta
17 април, 2010 at 20:52
Книгата на Алек Попов е просто страхотна, надявам се и филмът да е такъв =) ще го прегледам другата седмица.
Готино ревю!
ХаресвамХаресвам
Marfi
17 април, 2010 at 21:05
Хубаво и напоително ревю, чак спойлър 🙂 Аз ще издържа още няколко месеца и ще отида като се разотиде тълпата 🙂
ХаресвамХаресвам
Strangera
17 април, 2010 at 21:06
Ееее уж гледах да няма спойлери 🙂
ХаресвамХаресвам
Violence
17 април, 2010 at 21:38
Много готин филм. Днес, следобед, с един приятел посетихме Арената и отделихме един-два часа за да го изгледаме и определено не съжаляваме.
ХаресвамХаресвам
eldred
17 април, 2010 at 21:39
Най-после на някой в милата ни родина му светна, че на хората им е писнало от БГ филни посветени на българският трагизъм, драматизъм, социализъм, постсоциализъм, задълбочена философско-психодрама и прочее щуротии и се е заел да направи нещо свежо и различно. Всичко това естествено гарнирано със стабилна рекламна кампания, а не да научавам за филма един месец след премиерата му.
Marfi, къде ги видя тия спойлери? Иначе и аз ще изчакам да понамалее тълпата преди да отида.
Strangera, защо не слагаш директно бутонче за глсуване за свежото, а линк. Не че е някакъв проблем де, ама ще е малко по-удобно.
ХаресвамХаресвам
Strangera
17 април, 2010 at 22:02
//off
За съжаление въпросното бутонче няма как да се сложи в уърдпер.ком блог 😦 иначе отдавна щях да го направя 😉
//off
ХаресвамХаресвам
Tanya
17 април, 2010 at 22:15
Романът на Алек Попов наистина е възхитителен, но може би малко не сме свикнали на местна почва с комедията, както отбелязва и автора тук. За играта съм съгласна, че драматизмът е в повече..
Само ще спомена „Източни пиеси“, който макар и да е трагичен и тясно свързан с народопсихологията ни, разбрах от чужденци, жъне невероятен успех в чужбина. Мисля, че същото ще се случи и с Мисията. Така че, има надежда, дръжте се!
ХаресвамХаресвам
Мартин
18 април, 2010 at 0:26
Ами малко е трудно да ги сравниш филмите. „Източни пиеси“ е фестивален филм и преди да тръгне на редовните кина примерно в Франция мина сумати фестивали по света. А „Мисия Лондон“ не е фестивален филм и за да бъде пуснат на редовен екран трябват много връзки и пари, които за сега българското кино просто няма. Може в последствие да го пуснат в някоя съседска страна… ще видим де само времето ще покаже. Най-много искам да видя че се гледа много.
ХаресвамХаресвам
Tanya
19 април, 2010 at 10:58
ами не, Марто, не сравнявам филмите, а само доколко се занимават с народопсихология и доколко това не е пречка да се разберат и от други народи. Що се отнася до фестивалния характер на този филми, дето се вика – за всеки фестивал си има филми. Прав си, че пиесите имат много добър ПР и искат да ги видят възможно най-много хора, но съм сигурна, че екипът на Мисията също е помислил за това. Да не говорим, че участието на Алан Форд само по себе си продава. Както и да е… 🙂
ХаресвамХаресвам
Shadowmar
17 април, 2010 at 22:24
Браво Марто! Отново доста хубав и съдържателен пост. На мен ми предстои да организирам тепърва групичка и да ходя да го гледам. Определено ще се гледа!
Найс, я!
(Ходете на кино, подкрепете хората трудили се над всеки филм, зарежете ги тези Торенти!!!)
ХаресвамХаресвам
bogotm
18 април, 2010 at 3:27
Харесва ми рецензията и бих казал, че даже се припокрива доста с моето мнение за филма. Четох и други рецензии на други места (без да споменаваме) където бяха започнали да разнищват филма технически и т.н. и да го сравняват със западните и да казват, че сме били далеч още от тях. На такива рецензии аз казвам само едно: отидох на кино, гледах „Мисия Лондон“ и се размазах от смях. Честно, утре ще ме боли корема сигурно. За мен като прост зрител това беше най-важното, забавлявах се много и техническото изпипване на филма изобщо не го забелязах. Нито ми пречеше, нито ме впечатли, а за мен това си е задоволително ако не и прекрасно. Като отида на филм често не искам да се гъбаркам изобщо с това, че гледам филм :).
За чужбина не мисля че ще стане. И на други места казах, това е български филм правен за българи. Първо, огромна доза от иронията и хумора няма как да бъде разбран от хора, които нямат богат опит с балканския бит и живота по тези среди. И второ, аз лично много се смях на възклицанията на Краси, наречете ме прост ако искате :). Тези възклицания няма как да се преведат адекватно. Ок, ще сложим английските версии, но просто няма начин да вложат чувството, а то си прави 99% от хумора в това отношение.
Особен поздрав искам да отправя за връзката с театралната игра на доста актьори. Направи ми впечатление, защото имаше моменти от филма, в които си мислех дали има някакъв шанс чужденец да възприеме филма. Тогава общо взето забелязах, че актьорите говорят някак много прилежно и отчетливо, но не направих връзката с театъра. Харесва ми мнението, подкрепям!
ХаресвамХаресвам
Liska
18 април, 2010 at 16:11
сега остава да кажеш нещо за продукт-пласмента и мащабността му, и цена няма да имаш. това загорка, това пещерска, това новите цигари мерилин… чак аз чух за него. като по евтините сапунки, ама нищо.
ХаресвамХаресвам
Strangera
18 април, 2010 at 16:16
Яко продъкт плейсмънт. Ама много яко. Даже вездесъщият филм I, Robot с Уил Смит има на какво да завиди 🙂
Ама според мене няма нищо лошо. Все пак парите за БГ кино не растат по дърветата 😀
ХаресвамХаресвам
tedko
18 април, 2010 at 19:04
Аз този филм, очевидно няма да го гледам ;*( Виновниците? Ми Русенци, как кои :D. Отварят клубове глупости, някви имитации на молове, а няма и един прост кино салон. Започвам чак да се нервя 😀 Единственият начин да видя филма е или да излезе на DVD по вестникарските или да го пуснат по торентите…
ХаресвамХаресвам
Bulgarин
19 април, 2010 at 14:03
Току-що гледах филма и още съм под впечатлението на дръзкия (или поне не-страхлив!) сценарий! Не съм чел книгата, която е послужила за литературна основа, но очевидно авторът има преки впечатления от живота в българските посолства по света…
Типичната слабост на родните актьори (да играят себе си) в случая е направо полезна, тъй като безупречно пресъздават простотията на родната дипломация и съпътстващите я “кадри” 😉 Единствено неубедително стоеше Юлиян Вергов, тъй като лековатото му излъчване не подхожда за посланик, дори той да е леке и връзкарче – този актьор би паснал повече за роля на низов чиновник.
Орлин Горанов обаче направо излъчва артистична класа – този човек си я има и всички го знаем! И тук не ни разочарова!
Не искам дори да си помислям коя президентска съпруга е послужила за първообраз на героинята във филма, макар всички да се досещаме, пък и оригиналното и име в романа е достатъчно красноречиво – Селянова 😉 Актрисата Шинова не блести с нищо, но сценографите, майсторите на костюми и гримьорите на филма са се справили направо блестящо – от героинята лъха безвкусица, селяния, простащина и гадост! Това си е супер творческо постижение!
Сценарият наистина ме докосна, разсмя на няколко пъти и почти разплака – толкова е реалистичен, че сатирата се съдържа в ежедневните случки и не може да остави никой нормален българин равнодушен!
Горещо препоръчвам филма на всички! Ще се смеете от сърце и ще се сетите за доста политически фигури със съжаление за нещастното им живуркане като човекоподобни същества!
Това само по себе си е прекрасно изживяване!!!
ХаресвамХаресвам
Strangera
19 април, 2010 at 15:12
Само за Юлиян не съм съгласен 🙂 Иначе определено да! 😉
ХаресвамХаресвам
SMS услуги
19 април, 2010 at 15:13
Мхм, Любо Нейков като Коста Баничаров – много добро, така си го представях четейки книгата на Алек Попов. То книгата май не беше кой знае колко известна преди филма…издадена е през 2001г. и някои хора чак сега разбират за нея.
ХаресвамХаресвам
Strangera
19 април, 2010 at 15:22
За качеството на книгата не мога да говоря, но преди филма определено не бях чувал нищо за нея 😦
ХаресвамХаресвам
Михаил Николов
23 април, 2010 at 22:16
Някой да зне дали в Бургас ще го дават? Ходих в кино „Тракия“ (ЕДИНСТВЕНОТО), но нито следа от филма. 😦
А по темата за театралния синдром…НАТФИЗ просто развалят толкова талантливи хора. Моя позната канидатства в НАФИЗ. То не бяха уроци, не беше чудо. Искат съвсем ясно изговаряне на всяка дума, всеки звук. Да ме извиняват специалистите, но човек си губи чара, когато не е себе си, а ако си себеси, забрави за НАТФИЗ. Без НАТФИз пък няма как да пробише. Порочен кърг. 😦
ХаресвамХаресвам
margi
25 април, 2010 at 11:21
E,какво да кажем ние в провинцията, където няма и 1 кино, щом в голям град като Бургас има 1!? Явно ще си четем само книгата – поне книжарници все още има – и ще си представяме,че сме на кино….Много се надявам смехът ни да е и отричане на простащината, в която ни потапя „борческия ни елит“,който ние превърнахме в мяра на обществото ни.
ХаресвамХаресвам
Михаил Николов
25 април, 2010 at 17:49
До колкото разбрах филмът ще пристигне в Ямобл на 14 май (чудно как все още има кино в този иначе, за съжаление, западащ град). Кой знае кога ще пристигне и тук. Наистина, поне книжарници още има.
ХаресвамХаресвам