Още преди да започна искам да направя едно изключително важно уточнение – за мен, сингъл и мулти-плеър компонента на Starcraft II: Wings of Liberty са две съвсем различни игри. И макар че към края на статията ще отворя приказка и за мултито, това тук е ревю на сингълплеър компонента на играта.

Естествено много хора очакваха Starcraft II: Wings of Liberty заради мултиплеър частта и. Аз обаче никога не съм бил особено добър в мултито на оригиналния StarCraft, но пък за сметка на това обожавам историята и наистина нямах търпение, да се докопам до следващата част, за да видя какво са ни подготвили Близард, и как ще се развият нещата с героите с който съм отраснал. Точно заради това, когато на времето стана ясно, че StarCraft II ще бъде разделена на 3 отделни кампании бях леко разочарован… Чакахме толкова много години, за да получим 1/3 от продукт, и на всичкото отгоре ще платим трицифрена сума за него?!

Сега след като първата част от сагата е зад гърба ми, а краката ми са дълбоко затънали в мултито… да кажем, че гледам на света с различна перспектива. Колко различна? Четете по надолу. 😉

Както сигурно добре знаете, историята в Starcraft II: Wings of Liberty проследява основно приключенията на Джим Рейнър (има и мини кампания за Протосите) и действието започва около 4 години след събитията в StarCraft: Brood War. Няма да се занимавам с това да ви преразказвам историята, само ще отбележа, че сценария е на ниво, като няма как да отрека наличието на разни чудовищно клиширани моменти (според мен търсен ефект), който обаче биват компенсирани от други чудовищно епични моменти. 😀 Плашещото е, че когато приключите с кампанията \която е наистина голяма\ ще осъзнаете, че това е само началото, от една абсурдно масивна сага. Това мислех да го пиша накрая, ама вече тръгнах, така че – през годините сме свикнали, когато чуем че нещо е разделено на части, да очакваме „недоклатени“ финални продукти. Да вземем например епизодите на Half-Life 2. Аз обичам тези игри, и ги намирам за наистина чудесни, ама 4 часа геймплей не ми се връзва с идеята за пълноценно сингълплеър изживяване.

Сингъл кампанията на Starcraft II: Wings of Liberty ми отне около 25 часа, като имам да отключвам още бая ачивмънти, тоест ще се преиграва още няколко пъти. Аз лично играх някой от мисиите на Normal, а други на Hard… пък има и брутал. Абе ще изстискам още доста часове само от сингълплеър компонента. Отделно има челинджи, и versus AI стъф, който дори не съм пускал! За модовете който ще се появят от фен комюнитито въобще няма да отварям приказка.

Историята в играта се разказва по няколко начина:
1. Има няколко епик ултра мега Близард стайл синематика;
2. Филмчета правени с енджина на играта;
3. Разговори между персонажите по време на мисиите.

CGI анимациите наистина няма какво да ги коментирам. Казват, че аниматорите на Близ са едни от най-добрите не само в гейм индустрията, но и в Холивуд като цяло и това не е никак случайно. CGI рендваните сцени са ултра, мега, хипер епични! Единственият им недостатък е, че са твърде малко. 😀 Може би по възрастните от вас 😀 ясно си спомнят как си събирахме ченетата от пода, след като гледахме онези „безумно яки“ сцени в оригиналния StarCraft… Е тук, макар да са минали толкова много години усещането е същото. Аниматорите на Близ, го могат… и го направиха отново. Просто искам тия пичове да направят CGI филм в старкрафт вселената. 🙂

2. Втората част от клипчетатат са кътсцени, правени с енджина на играта, който логично са позволили на Blizzard да бъдат доста по разточителни в дължината им, и разказването на историите. От една страна, от въпросните има какво да се желае (примерно течностите изглеждат покъртително зле), но от друга страна… доста често забравях, че гледам нещо правено с енджина на играта. Ясно си личи, че най-голямата част от усилията и труда са отишли в лицевите анимации, и резултата е наистина страхотен.

Героите, начина по който говорят, очите им… еми като живи са да им се невиди. На второ място са детайлите – малките неща, който не задължително се набиват на очи, но изграждат тази епична SC атмосфера. Отделно позиционирането, движението на камерата и кадрирането като цяло са си „стейт ъф арт“ и… еми къртят. Имайки предвид всичко това, съм склонен да игнорирам факта, че течността която Джим Рейнър си налива от бутилката изглежда покъртително зле. 😀

Най-якото обаче не са кътсцените, CGI анимациите или разговорите между персонажите… а факта, че имах желание да изиграя следващата мисия не за да видя следващата кът сцена, а защото знаех, че мисията ще е супер интересна. Това е основната разлика между Starcraft II: Wings of Liberty и масата стратегии – самите мисии в играта са толкова интересно направени, че просто ще искате още, и още.

Всяка една мисия, има своето специфично усещане и цел. За 26 мисии (29 с различните варианти) няма две който да се повтарят. Просто всяка една е създадена по уникален начин и има някаква специфична „врътка“ която ще ви забавлява и радва. Типичен пример е една от любимите ми мисии – Outbreak a.k.a. Night of the living Zerg 😀
В нея жителите на някаква рандом колония =) са превърнати в зергоподобни зомбита… който се крият през деня (защото слънцето ги унищожава) и нападат нощем. Т.е. през нощта трябва да се окопавате и да пазите базата си, докато денем можете да марширувате из града 🙂 и да рошите заразените сгради на спокойствие. Отделно обаче, играта ще ви предизвика да излизате и нощем, защото бонус обджективите включват убиване на разни дзверове който излизат по тъмно, но не припарват до базата ви а спаунват крийчъри на специфични места из картата. #EPIC #WIN

Дори старите като света мисии от типа “пазете тоя юнит жив” имат своят специфичен тиуйст и са повече от забавни за разцъкване.

Между мисиите пък, през повечето време можете да се разхождате из Hyperion \eмбематичният батълкрузър\ и да правите най-различни неща включващи разговори с персонажите, гледане на новинарски емисии и реклами (клик), слушане на музичка в бара (клик), цъкане на аркадата „Lost Viking“:

Ъпдейтване на различните юнити, и прочие EPIC дейности.

Като казах ъпдейтване, Starcraft II: Wings of Liberty има специална система за научна и развойна дейност. 😀 Тя се прави на основата на матрЯли събрани от зергите и протосите, и се дели на две отделни дървета. На всяко достигнато ниво на събран матрял, имате право да изберете един от два възможни варианта, който доста променят дадени елементи в играта. Тези елементи варират от екстри за вече налични неща, до чисто нови юнити! Системата е доста интересна и предлага интересни стратегии и възможности + гарантира, че ако прейгравате може да се развиете по съвсем различен начин.

Отделно можете да инвестирате припечелените пари, в разни ъпдейти за наличните ви юнити, като по-мощни оръжия, по-голям капацитет за бункерите и т.н.

В общи лини нещата който се правят между мисиите са супер интересни, и наличието на RPG елемент е повече от приятна изненада. Да, това не е Mass Effect, но като нещо случващо се за помежду RTS е направо безпрецедентно. 🙂

Не съм сигурен, колко различни юнити има в сингълплеър кампанията но тераните имат поне 2 пъти повече единици от това което ще видите в мултито. Почти всяка мисия отключва нов юнит или технологии, а пълноценното използване на всички тях… невъзможно (което май не е плюс). В сингъл компонента се завръщат доста любими единици от оригиналната част, който така и няма да се появят в мултито. Смял съм се от сърце на умилението с което Тайкъс говореше за „Vulture bike“-овете който се появяват в една от мисиите, или спора който Джим имаше с механика си на тема яки или не са въпросните.

Абе в общи линии дизайна на мисиите, и нещата между тях са толкова готини и вълнуващи, че направо не е за вярване колко много ще получите от тази игра без въобще да се докосвате до мултиплеъра.

Между другото вие сами избирате последователността на изпълнение на мисиите а на няколко места ще имате право на избор, на чия страна да застанете, като решението ви води до изпълнението на съвсем различни мисии. И макар тези решение да не променят изхода на играта (той винаги е един и същ, а от DVD-то в колекционерското издание, може да видите и кой са „правилните“ избори) са свежо и приятно решение, което още повече ще ви въвлече в играта.

От дълго време не ми се беше случвало, да се прибера от работа в петък (9 часа пред PC-то в офиса), да седна да поцъкам „малко“ StarCraft II и да стана от компютъра към 4 часа сутринта, около 8 (осем) часа по късно! Просто атмосферата в играта те грабва и заплита, и времето лети бързо и неусетно. 🙂

За това спомага и ЕPIC музиката… което също е разделена на две нива. От една страна имате епичният SCORE който върви по време на филмчетата, баталните битки и т.н. От друга страна обаче, имате и „теранско-каубойската“ музика която звучи по време на ингейм кътсцените и из „баровете“ в играта. Blizzard са се постарали да дадат на кампанията едно цялостно „wild west“ усещане и епик кавърите (клик) чудесно допълват това преживяване!

Към това добавяме и чудесен войс актинг (въпреки липсата на някой стари кадри) и WIN-а е на лица. BTW, какво мислите за Tricia Helfer като Керигън? Мен лично ми допадна, но някой приятели се оплакаха от гласовата игра, на иначе любимата ни 6.

Вниманието към детайлите! Една от най-съществените разлики между Blizzard и повечето останали гейм разработчици, е факта, че Близ вече са на мястото на което могат да си позволят да отделят, еми – колкото време е необходимо, за да направят перфектната игра. Точно за това, за никой не е изненада, че Starcraft II: Wings of Liberty е полирана до съвършенство, и е обърнато внимание на най-миниатюрните детайли.

Като започнеш от надписа „Don’t shoot at screen“ в „Кръчмата“ на Hyperion \очевидно поставен там, след като Рейнър драматично прострелва един телевизор в началото на играта\, минеш през тонове easter egg-ове (ето ви малка част от тях – Tauren Space Marine; Lord of Terror) референциите към поп културата като цяло, и намигванията към други (дори прекратени) проекти на близ. Срещата с Nova например си беше емблематичен пример (Nova трябваше да бъде главния герой в прекратеният проект StarCraft: Ghost). Тобавете към това и чудесното близардско чувство за хумор и няма как да не получите чудесно забавление.

BTW за любителите на Nova, 0:39 от следното видео:

😉

За „рекламите“ в играта писах съвсем отделен пост (клик), но няма как да пропусна отново да постна, култовата реклама на iPistol:

Изобщо скритите намигания към света около нас буквално извират от всичко в играта, и това заслужава сериозни адмирации \и не пропускайте EPIC бонус мисия\. 😉

Отделно Starcraft II: Wings of Liberty може да се похвали и с плашещо количество ачийвмънти за най-различни дейности в играта, като въпросните са разделени на 5 категории – Liberty Campaign; Exploration; Custom Game; Cooperative и Quick Match. Отделно профила ви в играта, се настройва така, че ачийвмънтите който най-много ви кефят, могат да бъдат поставени на преден план, така че всички заинтересовани да могат да ви видят. Въпросните пък отключват, разни портретчета за персонажа ви, decals и прочие екстри:

Абе въобще, ако си падате по тия неща определено ще се накефите, а всеки ачийвмънт е #EPIC #WIN

Мрън?!
При положение, че чакаме играта от толкова много години, и това са Близард, очакванията наистина бяха чудовищни… уеууу еми време е за малко мрънкане.
1. Аз лично имам чувството че разликата между Normal и Hard в кампанията не е достатъчно балансирана. Както казах аз съм далеч от най-добрите играчи, но през цялото време имах чувството, че Normal е твърде лесно, докато Hard на моменти ми е прекалено трудно. Естествено, проблема е в моя скил левъл (или липсата на такъв) но няма как да не бодна тази малка забележка;
2. Клишетата и историята – на моменти историята е доста клиширани, а някой реплики са просто… Бляя. На всичкото отгоре (без да спойлвам) този финал, реално не реши почти нито един от „проблемите“ с който героите започнаха играта. Факт, че има още 2 части, но искрено се надявам, че Близард няма да изпаднат в LOST синдрома, и да се оплетат в сложни причинно следствени връзки. Иначе, аз лично съм повече от любопитен как ще продължи историята в „Hart of the swarm“ \ли или по точно от къде ще започне\ и единственото което ме плаши е факта, колко време ще трябва да чакаме до там;
3. Тайкъс – този изрод е един от основните персонажи в играта. Въпреки това, през цялото време имах чувството, че историята му не е достатъчно добре разказана, и персонажа му не е достатъчно добре развит. Да знам, че книгата Heaven’s Devils дава бекграунд информацията за отношенията му с Джими, но наистина имам чувството, че Близ можеха да се постараят още малко точно с този персонаж;

4. Течностите – хах, това наистина е един от най-абсурдните минуси който съм изтъквал в игра, но е факт, че в някой от началните кът сцени, Джим Рейнър си налива някаква течност в чашка (на снимката по-долу Тайкъс му налива), и въпросната изглежда – МЕГА ЗЛЕ. Смещно е, защото това е един изключително миниатюрен детайл, който няма НИКАКВО отношение към играта, но просто в момента в който го видях си казах – егати грозното. Съпругата ми която не игра SC2 ме помоли да и пусна филмчетата (защото историята и е интересна), а те са много добре разказани и подредени на бонус DVD-то, и като видя въпросния кадър веднага каза – ууу много грозно, без въобще да сме говорили по темата. Просто както си говорихме по-горе, близ са имали всичкото време на света за да полират до съвършенство, и всяко едно малко петънце си личи от километри;

5. Твърде много юнити – аз лично бях особено щаслив да видя някой от старите юнити отново в играта. Въпреки това имам чувството, че на моменти се получава твърде голяма лютеница. То това всъщност не е точно проблем, защото така или иначе вие може да си ъпдейтвате само юнитите който ви трябват, но някак си наличието на няколко юнита който правят едно и също ми е малко безсмислено.

6. Друго нищо не мога да измисля…

Изрод, вместо извод!
Сингълплеър кампанията на Starcraft II: Wings of Liberty е EPIC! Знам, че играта отдавна е налична по торентите, но ако сте фен на поредицата мисля, че дори само сингълплеър компонента си заслужава парите (колкото и плашещо голяма да е сумата). Ако не сте фен – дайте и шанс, има какво да се види… и е доста вероятно, че бързо ще минете в лагера на феновете.

StarCraft II: Wings of Liberty Singleplayer – 9/10! Без колебание!

Няколко думи за мултито: Никога не съм бил особено добър в мултиплеър аспекта на SC. Въпреки това, по време на втората фаза от SC II бетата успях да поцъкам малко повече, и… край. Вече съм тотално зарибен. Близ са направили нещата по такъв начин, че винаги да имате интересни противници с който да играете, и цел към която да се стремите. Особено сега, в финалната версия можете преди да се включите в мелето да поцъкате в трейнинг лигъта… Т.е. имате ли желание, за 50 игри със сигурност ще се научите поне на основните неща, а след няколко игри в лигите бързо ще започнете да се усвоявате стратегии и да правите неща който не сте подозирали че можете. Демек – ако имате склонност към състезателната игра, не се колебайте. Дори да сте мега зле – винаги има някой който е по-зле от вас 😀 а имате ли желание ще се научите бързо. Надали ще станете толкова добри колкото Корейците, но въпреки това… заслужава си да се пробвате.

Ледарите (класиранията в играта) са супер яки, а особено много ме радва факта, че играта ви третира като отделен отбор с всеки играч с който играете. Т.е. дори приятелите ми който са доста по силни от мен, нямат нищо против да играем заедно, защото класирането ни като отбор не влия на представянето им с други хора. Също така играта предлага страхотни опции за гледане на повторения, и един тон статистики, така че след като някой ви почупи от бой, можете да пиете една студена вода, и внимателно да изгледате повторението за да разберете точно защо и как… са ви счупили канчето от бой.

Абе близ са създали свят, в който (ако се зарибите веднъж), ще прекарате много, много, много дълго време. А най-хубавото? Starcraft II: Wings of Liberty няма месечни такси! За това go, go към battle.net! ВЕДНАГА! 😀

PS: Благодаря ви че останахте до края, а сега ако не ви е проблем може да ударите едно гласче в svejo.net (клик). 10x