Да знам, че отдавна не съм писал ревюта на игри. Ма какво да се прави? Натоварено ежедневие, социален живот, твърде много мултиплеър и т.н. 😀 За Battlefield 3, обаче ще направя изключение.

Започвам със сингълплеъра, защото макар всички да знаем, че Battlefield 3 (BF3) е мултиплеър ориентирана игра, сингълплеъра е наличен, аз обичам сингъл FPS-ите, а и едно заглавие трябва да бъде оценявано по всички възможни параметри.

Тъ… благодаря ти Modern Warfare #Агрр.
Няма какво да си кривя душата. Ако в сингъла на Battlefield: Bad Company 2, тези неща не бяха така очевидни, в BF3 желанието на DICE да направят Modern Warfare (MW) изживяване (говоря за сингъл, не за мулти) е просто ОЧЕВАДНО. Не знам, може и да си въобразявам, но докато играех сингъла на BF3 често ми се струваше, че играя римейкове на популярни нива и кадри от конкурентни заглавия. Да, звука, графиката и всичко останало е на много по-високо ниво, но някак си „това съм го виждал“ чувството си беше там.

Като почнеш още от първото ниво на играта, което изненадващо много ми напомни на Airplane!, бонус нивото в Call of Duty 4 Modern Warfare, минеш през многото главни герои, точно в „обърканата“ структура, която MW поредицата наложи в FPS жанра, и стигнеш до една битка на полето сред едни купи сено, които притеснително много ми навяваха спомени за MW… Спорно е, дали това е доказателство за липса на креативност от страна на DICE, умишлено търсен ефект… или просто моето подсъзнание. Но нямаше как да се отърся от чувството, че тия работи вече съм ги виждал (или по скоро, виждал съм драфт на тия работи, щото тук всичко изглежда епично).

Благодаря ви конзоли #Агрр.

Друг особено дразнещ момент за мен, е добавянето на още повече QTE-та, за което обвинявам единствено и само конзолите. 😀 Колкото и да не ми се иска, Quick Time Event-ите стават все по-модерни и все повече навлизат в ежедневието, дори на тъй любимите ни FPS-и. Та, да, BF3 не се опитва да бяга от тях (даже напротив) и съответно в играта ще видите много „натиснете SPACE“, за да не се взривите, натиснете „E“, за да изгледате поредната бойна сцена (признавам чудесно изглеждаща) или просто кликнете с мишката, за да заколите горкото плъхче…, което изглежда доста настървено и гладно.

BTW, PETA са доста бесни на горното нещо, като може би точно за тях DICE са включили специален „поздрав“ в края на смъртната анимация, ако решите да проявите милост към плъхчето.

Та фрапиращото е, че част от най-интересните и брутални моменти в играта са свързани именно с „натиснете Е“ и най-дразнещото от цялата работа е, че това ми харесва (не натиснете Е, а моментите). Предполагам повечето от вас са виждали особено яките анимации, които се случват, когато издебнете някой в гръб и решите да използвате ножа си по предназначение.

Благодаря на Achkar, че беше така добър да ми асистира в това да го убивам за да снимам клипчето. 😀

Е, в сингълът тези моменти са още по „over the top“ като наистина говорим за въздействащ брутализъм. Умишлено реших да не „фрапсвам“ тези моменти, понеже те така или иначе се броят на пръсти (както и цялата дължина на сингълплеър приключението), но ръкопашната схватка, в която махате противогаза на врагът Ви например, дълго време ще седи в съзнанието ми. Нещото изглежда супер кинематографично… и там е проблема. Защото ако исках да гледам такива неща, отивам на кино. Когато играя игра, искам да я ИГРАЯ, а не да натисна „E“ и после да гледам откъсче от клипче, в което в най-добрия случай мога да си местя камерата.

Управление: След като играх Battlefield: Bad Company 2, навремето коментирах, че „управлението на героя ми беше супер дървено, а отделно докато се движех имах чувството, че DICE се опитват да ми докарат морска болест.“ Във Battlefield 3 обаче, EA Digital Illusions CE най-накрая са улучили правилната комбинация (поне за мен). BF3 създава едно много, бих казал, реалистично усещане, че управлявате човече, а не камера рееща се във въздуха. Цялостното движение на героя Ви, факта че си виждате краката (продължавам да се възмущавам, че не може да се застреляте в крака) и това, че отново можете да залягате. Усещането е невероятно яко. Единствено прескачането на обекти отвреме на време бъгва, но пък изглежда доста добре. За цялостното усещане спомага и нечовешкият звук, но за това след малко. Що се отнася до превозните средства, DICE отново са на ниво и нещата там продължават да са отлични (за съжаление в сингъла можете да карате само танк).

Да ви таковам и скриптовете.
Най-сериозният проблем на BF3 сингъла обаче, за мен е тежката скриптираност на.. всичко. Ок, играта е праволинейна като теснолинейка, ама нужно ли беше да скриптираме всичко чак толкова болезнено? Давам пример с нарисуваната от мен схемичка (вие се опитайте да познаете кое е това ниво).

Героя ни влиза от точка А и трябва да се придвижи към точка Е. От B се изливат орди безмозъчни ботове, които са там само за да бъдат застреляни. В момент, в който героя ви премине въображаемата точка D, на C се появяват „приоритетни цели“, които трябва да бъдат елиминирани. След като елиминирате въпросните, играта ви инструктира да се върнете до точка А. Проблема е, че ако игнорирате избиването на приоритетните цели, можете да продължите да си стреляте безмозъчните ботове излизащи от B до безкрай, а никой от съотборниците ви няма да свърши работата. И това тук не е най-лошият пример. Като цяло, ако се придържате към скрипта, всичко е наред. Решите ли да кривнете от линията на теснолинейката обаче, нещата стават трагични. Разбира се, през по-голямата част от времето играта се старае да ви води за носа и да не ви дава възможности да кривнете, но има и няколко момента, при които поради кофти дизайнерски решения, ще се озовете от кофти страната на скрипта, и в крайна сметка най-вероятно ще умрете. С други думи, ако правите нещо, което ви се струва нормално, а постояно бивате убити… еми най-вероятно „You’re Doing It Wrong“ (поне според „сценаристите“).

За „щастие“, поне спаунването на враговете е скриптирано горе-долу прилично и за разлика от любимия ми пример CoD:BO, където рязкото завиване зад някой ъгъл ви гарантираше мъчително наблюдение над това как вразите се спаунват, в BF3 имаше само две места, на които успях да видя как вразите се появяват пред очите ми. И макар две да не е много, за мен това е НЕДОПУСТИМО за игра излизаща през 2011-та година.

В този ред на мисли, предлагам на вашето внимание клипа „25 Ways to Die in Battlefield 3“ на machinima, като ценното тук е, че голяма част от „смъртните случаи“ са причинени именно от решението на играча да „слезе от релсите“.
http://youtu.be/LLAAXtOIeTo

Особено фрапиращи моменти са тези, в които DICE са решили, че даже няма смисъл да обясняват защо героя ви умира и правенето на грешното нещо директно води до смърт. Чувството е, че персонажа с който играете следва някакъв много невероятен кодекс и в момента, в който разбере, че сте объркали нещо свързано с мисията… се самоубива. #WTF

Други сериозни недостатъци на скрипта например е факта, че ако застанете на пътя на съотборниците си, по време на някоя мисия… те просто ви избутват от пътя без скруполи и притеснения.

Особено ми „допадна“ и факта, че дизайнерите са преценили, че въобще няма смисъл да дават право на избор на играча относно това какво оръжие трябва да използва за даден „скриптиран“ участък и обикновено достигайки до определена точка ви сменят оръжието. Да, просто го сменят. Вие сте си взели някакво оръжие, с което цепите мрака, и в следващия момент играта решава, че за този участък трябва да ползвате това… и го сменя. Няма ма вземете това или ползвайте това – цак, оръжието Ви вече е друго. Същото се случва и в ко-опа.

Най-покъртително от всичко обаче беше „нивото“, в което някой беше решил, че въобще няма смисъл да се опитват да ви накарат да следвате пътя. Директно ви връзват и ви пускат по релсите. Става въпрос за „самолетното ниво“ (Going Hunting), при което излизайки от каютата си откривате, че героят Ви се движи сам, а вие можете само да се оглеждате наляво и надясно. След като достигате до самолета си, леко се разведрявате, защото най-накрая ви очаква да покарате самолетче… е да де, ама не. Всъщност самолетчето се кара само, вие само стреляте. Явно някой е решил, че на нубовете ще им е твърде трудно да карат самолетчето, и за да не се мъчим ни… извозват. И буквално и преносно.

Скъпи DICE, едно време наистина харесвах Virtua Cop. В днешно време, обаче очаквам от едно заглавие малко повече от това с осъвременена графика. 😉

На съвсем другата крайност пък е мисията с танковете (Thunder Run), която е… страхотна. Въпросната беше много по-дълга от колкото очаквах и освен, че изглежда страхотно ми беше особено приятна за игра (фен съм на танковете, какво да се прави).

И понеже заговорих за нивата.
Level Design e интересен в няколко аспекта. От една страна виждаме некадърни решения обвързани със скриптирането на събитията. Също така имаме болезнено праволинейни нива. От друга страна обаче, имаме невероятно яка и супер разнообразна обстановка. Нивата са наистина изключителни като изглед и среда. В един момент се биете на живот и смърт в подземен паркинг, след това тичате из улиците на Париж, в следващият – се фърляте от самолет, после карате танк сред планинска местност… всяка една част изглежда уникално и нито за миг нямате усещането, че някой е спестил или рециклирал нещо. Наистина, наистина страхотно изпълнение.

За протокола „руската част“ от играта (от мисия Comrades натам) е личният ми фаворит за най-добро ниво в BF3.

Просто всичко там, като почнеш с престрелките в подземният паркинг, минеш през противогазите и чак до драматичният „край“ при автобуса и RPG-то, радва на макс.

Там играта се разгръща и демонстрира потенциала си да бъде много забавен сингъл FPS.

Изкуствен интелект – не се притеснявайте, в тази игра на DICE въпросния липсва. Безмозъчните ботове са наистина безмозъчни, а всичко, което ги задвижва са скриптове. Не очаквайте никаква мисъл от тяхна страна, а аз съм готов да се хвана на бас, че ако можехме да направим мач между ботовете в BF3 и командосите от първият Half-Life, BF3 ботовете щяха да си тръгнат разревани… доколкото един бот може да реве. Тук всичко е тъпи скриптове… Щото не може 20 човека да излизат от едно и също място, в линия, един след друг. И това да е на всяко второ ниво.

Чекпойнти.
Нe, Dice, сериозно ли? Да, BF3 няма save game опция и съответно разчитате на разположените от девелъпърите чекпойнти. В началото това не ми беше голям проблем, но към края имаше няколко нива (особено това във вилата), които преигравах безброй пъти, просто защото някой беше решил да разположи чекпойнтите по особено приятен начин. Ок, играта е супер праволинейна и т.н., ама PC заглавие без Quick Save, НЕ Е PC ЗАГЛАВИЕ!
Особено приятно ми ставаше и когато трябваше да преигравам части, защото съм умрял поради… не особено ясна причина. Самолета мина над нас, не ме уцели и малко след това умрях. #WTF
Яко е и, че ако някой лошковец изненадващо се приближи до вас, ви намушква, без право на обжалване.

Вратите
Това го пропуснах горе при скрипта за това сега му посвещавам отделна точка.
Вратите в сингълплеъра на BF3 не са тъжни. Те са трагични. И не, не става въпрос за прословутата „Ода за заключената врата„. Става въпрос за съвсем друг тип малоумие. В BF3, както във всяка уважаваща себе си игра, има… ВРАТИ. Тези врати логично трябва да бъдат отваряни. Това обикновено става с бутона „Е“. Проблемът обаче е, че според сценария някои врати не трябва да бъдат отворени от Вас, а от съотборниците Ви. Само дето вие няма как да знаете какво са планира ТОЗИ път сценаристите. А в 95% от случаите, за да се активира скрипта, вие трябва първо да отидете до вратата. Точно за това ВСЕКИ път, когато се сблъскате с врата, във Вас изниква една несигурност – аз ли трябва да я отворя, той ли трябва да я отвори, тя сама ли ще се отвори. Да ви се не знае и псевдо реализма! Искам просто да цъкна „Е“ и да отворя тъпата врата!

Историята
Историята на сингъла на Battlefield 3 e малоумна. Клиширани до смърт неща, с опита за леко драматичен трилър, който се е превърнал в 2-ро разряден проект. DICE са се опитали – моушън кепчъринг на актьорите, кът сцени, ала бала… ама като ви е малоумен сценария пичове, визията не помага. Накратко, сюжета на сингъла в BF3 е зашит с бели конци и е доста слаб като цяло, а тоя дето го е писал да се преориентира в друга професия. Тая не му се отдава.

Визия
Пфффффффффффффффф…

Ако имате нужният хардуер за да я подкарате, Battlefield 3 изглежда СМАЗВАЩО ДОБРЕ.

Ако машината ви е по-слабичка, пак има какво да се види, ама като я набримчите на макс… пфф. Да, определено това е най-добре изглеждащата игра, която съм разцъквал на PC-то си към този момент. Партикъл ефекти, светлини, пушеци, експлозии, отражения… за каквото и да се сетите, нещото изглежда МАНИАКАЛНО в играта. Просто по този параметър няма какво повече да се каже.

Жалко е само, че играта е тотално неиграема в 3D, понеже DICE явно са решили, че не им се занимава. Просто това е игра, която с удоволствие бих цъкал в 3D, защото всичко случващо се на екрана изглежда феноменално.

Разрушения
Дестръкшънът в сингъла е на умерено ниво, има неща, които могат да се чупят и такива, които не могат. Тук пичовете са намерили правилният баланс и в общи линии този тул само спомага за „потапянето“ в играта без да дава на играча някаква особено голяма свобода.

Важното е, че като стрелям по колоните в някоя сграда наистина имам чувството, че правя демидж. Повече в сингъл не ми трябва. 😉

Звук
Ок, графиката кърти. А какво за звука? Звукът пичове не само кърти, той извозва. Ако има нещо, в което DICE наистина надминаха всичките ми очаквания, то това е звука. Просто качеството на аудиото, плюс невероятния аудио микс, са достойни за много награди.

Едно е да гледаш това интервю:

Друго е да играеш играта. Тогава разбираш защо са им трябвали толкова много микрофони само за едно оръжие:

Само за справка, преди няколко дни с приятел се пуснахме на празен сървър (на Kharg Island), за да по тренираме каране на хеликоптери. Докато чаках нещо, бях застанал близо до брега и се лигавех с картечницата на джипа. Първото, което ми направи впечатление беше колко по-различно е усещането, когато на сървъра няма други играчи. Просто всичко беше толкова тихо и миролюбиво. В следващият момент осъзнах, не само, че е тихо, ами че чувам чайки. Чайки, които си грачеха (или там каквото правят чайките). И да, говорим за реалистичен звук от чайки, такъв дето можете да чуете по черноморието докато ядете дюнери на главната. Лудница е за каква детайлност и маниакална прецизност става въпрос, когато говорим за аудиото в Battlefield 3. Просто евала на пичовете от DICE за старанието.

Слаба страна са единствено диалозите по време на кът сцените, но това го отдавам на малоумния сценарий.

Та, горе долу това е за сингъла. В заключение мога да кажа, че Battlefield 3 не предлага нищо особено ново от към FPS сингълплеър изживяване. Даже в определени аспекти е стъпка назад. Болезнена скриптираност и малоумия, които не подхождат на игра излизаща през 2011-та година. Това, което го спасява са невероятната графика и смазващият аудио дизайн, плюс няколко особено приятно направени нива. Пък и играта е толкова покъртително къса (аз на нормал я минах за около 4 часа), че докато разберете какво се случва и ще сте го приключили.

В светлината на написаните по-горе неща с чиста съвест присъждам на сингъла нещо от типа на 5 от 10, като нещото се крепи на смазващата визия и звук и няколко доста сполучливи нива. Благодарение на дължината на кампанията обаче, едвам се сдържах да не и пльосна 4 от 10, но реших все пак да съм милостив.

Мултиплеър.
Каквото и да си говорим обаче, смисъла на Battlefield 3 е именно в мултиплеъра на играта. Там малоумията от сингъла са ненужни и остава само фъна и епичността. Е да, от време на време ще срещнете някой, който не се държи много по-адекватно от безмозъчните ботове в сингъла, ама освен ако не са във Вашия отряд, проблеми няма. Хохохо. 😀

Та първото нещо което ми идва на ум, когато се замисля за мултито на играта е РАЗНООБРАЗИЕ! Разнообразие в чудовищни аспекти.
В този аспект DICE наистина са надминали себе си по всеки един параметър. Предполагам повечето от вас знаят всичко за 4-те класа, така че няма да навлизам в излишни детайли, ще си говорим за другите неща. Второто нещо, за което се сещам е отборна игра, но за нея след малко.

Едно от важните неща, които в днешно време са нужни, за да ме задържат пред едно мултиплеър заглавие е „гриндването“. Вдигането на нива и отключването на нови неща. В BF3 има повече… от всичко.

За какво си говорим – самото играене на играта Ви гарантира периодичното отключване на разни оръжия. Те са универсални и се отключват независимо с кой клас играете. Освен това периодично отключвате различни „специализации“ – носене на повече гранати, по-бързо тичане и т.н. Отделно от това, играенето с всеки един от 4-те класа ви гарантира регулярно отключване на неща свързани със съответния клас.
ОТДЕЛНО от това, повечето оръжия си имат отделни неща за отключване според това колко кила сте направили с тях. И понеже това не е достатъчно, всеки клас превозни средства също си има отделни ънлокове.

На пръв поглед звучи малко обърквано, но след като поразцъкате малко, бързо ще се ориентирате. Важното е, че колкото повече играете с дадено нещо, толкова повече неща отключвате за него. Без значение дали става въпрос за клас инжинер или самолетите, или каквото там се сетите.

Отделно постигането на определени неща в игра ви отключват Ribbon-и, които ви дават още точки, а по-големите постижения биват наградени с медали (от типа 20 часа прекарани в танк). Отделно, всеки 100 кила с дадено оръжие ви дават „Service Stars“ за въпросното. Въобще един стабилен поток от регулярни ънлокс, които са повече от достатъчни, за да държат типове като мен в мултито.

Та, с ънлоковете всичко е наред. Очаквано, както в сингъла, така и тук играта изглежда и звучи покъртително добре, което може само да ни радва. Аз откъм графика и аудио освен отлични оценки друго не мога да дам. Сега, важно е да се сподели, че някои играчи имат сериозни проблеми и оплаквания срещу „lens flare“ ефектите в играта. В общи линии има доста неща в мултито, които излъчват светлина под някаква форма и ви заслепяват/пречат да виждате другите. Като започнеш от фенерите на оръжията, минеш през лазерните мерници и стигнеш до самото слънце, срещу което просто не може да се гледа. Аз лично не подкрепям подобни оплаквания и намирам тази „псевдо реалистичност“ за доста готина. Да, кофти е като завиеш зад ъгъла и някой те заслепи с фенерчето ама… какво да се прави, игра. Да, това са тулове помагащи на камперите, но аз лично не виждам особено голям проблем с тях и балансирането им. Може би единственото нещо, което трябва да бъде туийкнато малко е светлината, която SOFLAM-а излъчва (щото в сегашният си вид е леко абсурдно).

Това, което наистина ме впечатли (като някой сравнително нов в BF поредицата), обаче са колко различни са различните модове и колко неща предлага мултито.
В момента играта има 9 карти – Operation Métro, Grand Bazaar, Tehran Highway, Caspian Border, Canals, Damavand Peak, Operation Firestorm (танковия симулатор), Seine Crossing и Kharg Island и 6 различни режима – Conquest Large, Conquest, Rush, Squad Rush, Squad DM, Team DM. Готиното е, че във всеки един режим, обаче нещата в картите се случват по-коренно различен начин. Така например, в ръш картите са разделени на няколко по-малки части (някои, от които дори не са достъпни в други модове), докато в Team DM играта ви спаунва в различни зони, сравнително близо един до друг. Резултатът е, че след почти 30 часа игра, онзи ден се озовах на Rush версията на Tehran Highway и осъзнах… че тая карта (в тоя и вид) я виждам за пръв път. Да, разбира се има карти, които не са подходящи за някой от модовете (не, че не ме кефи да си развалям accuracy-то на M249 на Conquest версията на Metro ама…), но е въпрос на време повечето сървъри да „дропнат“ кофти картите от „плейлистите си“ или DICE простно да фикснат счупените неща в тях. 😉 Това, което е важно е, че когато тествате различните режими ще осъзнаете, че това са си напълно различни игри. И макар основното в играта да е отборността и т.н., Team DM режима примерно ужасно много ще допадне на „lone wolf“ играчите.
За капак, отделните preset-и (Normal, Hardcore и Infantry Only) отново драматично променят начина на игра, пък сървър админите могат и да си правят разни миксове по свой избор. И да, съвсем сериозно, Hardcore сървърите са СЪВСЕМ отделен тип игра.

И точно като решите, че това е всичко… идват превозните средства. ТАНКОВЕ, самолети, хеликоптери и т.н. Най-якото е, че тук не говорим за „пик енд плей“, а за да станете добър с всяко едно от превозните средства ще имате нужда от много тренировки и практика. Въобще това си е още един отделен тип игра в самата игра.

Единственото, което ме дразни е, че реално играта не предлага никаква форма на обучение за самолетите или хеликоптерите, което е леко тъпо. Изключение прави само едно ко-оп ниво (FIRE FROM THE SKY), където карате хеликоптерче и можете да по тренирате малко. Толкова ли беше трудно да се направят едно две трейнинг нива, които всеки може да си зареди и да се учи да контролира летящи неща без да се притеснява, че съотборниците му ще го псуват? Сега, най-добрият Ви шанс за упражнения е да се фанете с някой приятел и да си намерите празен конкуест сървър, на който да си джиткате на спокойствие. Аме е някакво тъпо такова. 😦

Та да, като изключим това, епично е. Разбира се, като изключим някой от по-нетипичните модве, играта е направена с цел отборност. А практиката показва, че 2-3-ма (а не дай си боже 4-ма) комуникиращи си човека в един отряд са способни да направят доста доста доста хора на кайма. 😀
Просто се изисква малко мисъл и координираност. За някой като мен, идващ директно от месомелачката на Modern Warfare 2, където всичко което правиш е да се респаунеш, само за да умреш и респаунеш отново, надявайки се, че броя на киловете на вашият отбор ще надвиши този на чуждия (което си е фън по свой си начин) ми беше малко тръдно да привикна към по-отборно ориентирана (мисли-преди-да-се-спаунеш) система в BF3, но определено като й свикнете, е голям фън.

Като сериозна забележка към DICE искам да отбележа, че някак си нямаше да е лошо да направят някакъв интерактивен титориъл за хората, които тепърва налазват поредицата, защото съм сигурен, че дори сега има хора, които цъкат от десетки часове и все още не знаят какво е спотване и има ли то почва у нас, а бутона Q е някаква чукня, която не могат да ребайнднат. Естествено, големи благодарности на хората, с които цъкам редовно и които ме посветиха в тайните на Батълфилда, ама DICE – малко по-юзър френдли ве пичове.

Разрушения
За разлика от сингълът, разрушенията тук са особено важна част от играта. За съжаление, „дестръкшън“ модела е по-слаб от този в „лошата компания 2“ и релано погледнато всички сгради, които се чупят, се чупят по „калъп“. Е разбира се, след една по-продължителна игра на дадаена карта, всичко е плоско, но наличието на някоя и друга неразрушаема сграда бърка в здравето. Важното е, че все още имате възможност да сринете сграда върху някой, тъжното е, че не всички сгради могат да се сринат.. 😦

Интерфейс и батъллог.
Самият ингейм интерфейс в играта е поносим. Мисля си, че нещата можеха да се направят малко по-юзър френдли, но и така след известно свикване, са ок. Пък имаше и много по-лоши варианти. 😀
Особено радостен съм и, че мога да си къстамайзвам всичко всеки път, когато бъда убит, като действието е разделено на две нива.
Веднъж бързо избиране на клас и селектиране на отделните оръжия и екипировка и втори път със задълбочено „къстамайзване“, смяна на мерници и т.н.

Едно от най-сериозно противоречивите неща в играта е battlelog-а. Идеята е, че всеки път, когато искате да направите нещо свързано с играта, трябва първо да се логнете на http://battlelog.battlefield.com/bf3/

Както казах в междиния епизод на хората от интернедите, аз лично нямам някакви серизони порблеми или оплаквания от въпросната система. Първо ми беше някво тъпо, че за да си пусна игра трябва да влизам през уеб страница, ама след като поиграх малко започнах да посвиквам и да виждам хубавите страни. От една страна, между рундовете може да си ауттабвате и да гледате кой от приятелите ви какво игре. „Да, ама това може да го правиш и в Steam“ – ще възрази някой. Е да де, ама тук имате много повече възможности. Защото нампример, можете да отворите списъка с любимите си сървъри и да видите кой от приятелите ви къде се е пуснал, и това докато си чакате следващото ниво да зареди. При хората с по-слабички машини, цялото нещо сигурно е кошмар, но аз лично си цъкам безгрижно и в края на рунда ауттабвам, информирам се и се мятам обратно в играта. За „информейшън джънкитата“ като мен, батъллога си е направо… кеф на бучки. Отделно го има и плюса с това, че батъллога събира всякаква информация – къде сте играли, колко сте играли, с кой клас, кое оръжие, колко хедшота и систематизира всичко в приятни схемички. Не само това, ми винаги можете да отворите профила на някой приятел и да видите къде сте спрямо него.

Също така факта, че сайта е… сайт, ви осигурява достъп да тези данни по всяко време от всякъде, което си е плюс.

Да, има го и лекия „фейсбук“ синдром, но това не е драма за умиране. Друг приятен момент на батъллога е изненадващо кадърния войс чат. Честно казано, въобще не знам дали в играта има такъв (мисля, че има), защото още преди да започна да цикля, мога да си направя парти с приятелите и да си пусна войс чата вътре в него, и никога не ми се е налагало да ползвам този в сама игра (ако такъв въобще има). Качеството на звука е съвсем прилично, а връзката изненадващо стабилна.

С други думи – ок, ясно е, че идеята на battlelog-а е повече контрол от страна на DICE, но при полужение, че така или иначе съм си купил играта и получавам в замяна прилично количество статистики и екстри, нямам нищо против. Единствената ми драма със системата е, че всеки път, когато тръгна да зареждам игра, трябва да включвам и „тъй любимия“ ми Origin. КОЕТО Е ТОТАЛНО НЕНУЖНО и не логично. Факт е, че съм го направил да се логва автоматично и почти не го усещам, ‘щото той си зарежда сам, ама някак си прозира как EA са принудили DICE това да е задължителен елемент от играта (и да знам, че има „нелегално“ решение на проблема, но не е там въпроса).

BTW, само да отбележа, че след като веднъж сте активирали всичко не е нужно да минавате през браузъра, за да пуснете сингъла на играта. Ако си сложите ориджин-а в офлайн режим, цъкането на BF3 автоматично пуска сингъла. 😉

Относно положението в самата игра, като се съберем в парти и се пуснем да цъкаме, в първата игра обикновенно сме разпръснати в отделни отряди (че и отбори), но във втората бързо се намърдваме в един отряд и всичко е ток и жица (капитана на отряда може да гони хора от него). Готин момент е, че след като направите отряд капитана може да го заключи. Итересното е, че в такъв случай дори играта да ви крашне, като се логнете обратно, BF3-ката автоматично Ви слага обратно в него #cool. За съжаление обаче, ако сте повече от 4 човека в парти, обикновенно настава пълно мазало и шанса играта да ви пусне даже от един отбор намалява драстично…, което е тъпо.

Доста съм сигурен, че има още супер важни неща за мултито, които в момента пропускам… ама честно казано искам да ходя да цъкам и ме мързи да пиша повече. 😀

Лично от мен, като пак повтарям – неопитен в BF вселената, мултиплеър аспекта на BF3 получава 9/10, а след като DICE туийкнат още малко нещата и изчистят дребните бъгчета, бързо ще променя въпросната на 10/10. Честно казано, поглеждайки назад към последните няколко години, и изключая SCII, това е единствената много смислена игра, която съм притежавал. 😉

Като казах бъгчета, малка колекция от гличове. 😀

Но нищо, което е болка за умиране. Друг бъг, с който се сблъсквам е, че на „Canals“ понякога, ако аут табвам докато играя, в последствие се появяват някакви графични артефакти и гличове (премигащи черни черти). Странното е, че това ми се случва основно и преобладаващо на тази карта.

И те така. Ако още не сте го направили, съберете се поне с 1 приятел и се мятайте в мелето. Няма да съжалявате.

Ко-оп. А да, играта има и няколко ко-оп мисии, които май в по-голямата си част са базирани на сингъла
(имаше една-две дето не разрбах на какво са базирани). Разликата е, че тук играете с другарче, което би следвало да е по-весело.

Проблема е, че ко-оп мисиите страдат от абсолютно същите проблеми като сингъла с тази разлика, че даже няма чекпойнти. Което ще рече, че ако направите грешката да не разберете какво точно са ви режисирали сценаристите, ще умирате докато ви се доповръща. За справка, с един приятел преигравахме EXFILTRATION около милион пъти. Другият проблем е, че въпросните мисии не бяха и особено интересни… и са само 6.

Аз персонално смятам, че единствената смислена е HIT AND RUN. DROP ‘EM LIKE LIQUID също става за едно разцъкване, понеже там сте двама снайперисти и е интересно да се координирате, за да я минете, но към края отново ще се сблъскате с разни малоумни скриптове, които убиват кефа.

Също така, ако смятате да карате хеликоптерчета в играта, препоръчвам да минете FIRE FROM THE SKY понеже въпросната мисия е една прилична тренировка (освен ако не сте втория играч, чиято роля тук е… да му е тъпо). Като допълнителен стимул за преиграването на ко-опа може да се отчете факта, че трупането на точки тук, ви отключва оръжия, които може да използвате в мултито, но след като ги минах по веднъж, не мисля, че това е достатъчен стимул за да се занимавам с тях отново.

–
И те така. Толкова за Battlefield 3. Силата на заглавието определено е в мулти, а останалите елементи за съжаление са там само за отбиване на номера. Въпреки това, мултито е достатъчно, за да усмисли напълно закупуването на игрицата. Имайки предвид и задаващото се през декември DLC „Бек ту крака„, пред мен се очертават още много часове циклене. 😉