В събота, с приятели ходихме да гледаме The Hunger Games / Игрите на глада.
Както може би знаете (а може и да не знаете) филмът е базиран на първия роман от трилогията бестселъри на Сюзан Колинс „ИГРИТЕ НА ГЛАДА“, която очевидно е някакъв нечовешки хит… и за която аз никога не бях чувал. Съответно нито трейлърите, нито ентусиазма на разни хора около мен не можаха да събудят интереса ми към филма. Да не говорим, че по някаква причина „The Hunger Games“ се излъчва само в Cinema City кината, което допълнително ограничи шансовете ми да отида да го гледам… Въпреки това, обстоятелствата се стекоха така, че в събота се озовах в Сinema City София. Съответно подходи към филма с никакви очаквания, знаейки само бегли неща за историята – Действието се развива в някаква утопична държава, в която всяка година се провежда нещо наречено „Игрите на глада“. Различните окръзи на държавата са принудени да изпращат по едно момче и момиче на възраст между 12-18 години, които да се състезават във въпросните игри… в края на състезанието, само един от участниците си тръгва жив.
За моя изненада обаче, филма се оказа изключително интересен. Историята беше увлекателна, като въпреки титаничната си дължина от 140 минути нито за момент не ми беше скучно и безинтересно. Героите са интересни, и определено ме беше грижа за тях. Света на Панем (утопичната държава) е представен отлично, като се радвам, че авторите не са претупали нещата и ще имате достатъчно време да се запознаете с родния край на героите, за да може след това чудовищната разлика с претруфената и пошла столица на държавата да Ви удари още по-силно.
Актьорската игра е на много прилично ниво, като Дженифър Лорънс се справя чудесно в главната роля, а Стенли Тучи и изненадващо за мен Лени Кравиц получават личния ми аплауз за поддържаща роля (другите актьори също са супер, просто тези са ми фаворити).
Аудио оформлението е на много високо ниво, като лично за мен единственият много сериозен кусур на филма е… Кинематографията която е пълно безумие. До колкото виждам от интернедите за това можем да обвиняваме двама човека – режисьора Гари Рос и оператора Том Стърн. Та по някаква причина тези индивиди, са решили, че е страхотна идея да снимат филма използвайки основно и преобладаващо ръчни камери. Което не е никак лошо, защото придава едно интересно, бих казал сурово усещане на филма. Проблема обаче е, че тези ръчни камери се лашкат ИСТЕРИЧНО през огромна част от филма. Актьорите си говорят? ДА ЛАШКАМЕ КАМЕРАТА. Актьорите се бият – да лашкаме камерата. АКТЬОРИТЕ ТИЧАТ?! ДА си закачим камерата на гърба и да я лашкаме колкото се може повече. Даже подозирам, че е било плюс ако операторите са можели да подскачат докато снимат.
След като излязохме от филма, решихме да заснемем един кратък „шорт“ за да Ви илюстрирам как изглеждат повечето сцени във филма. В ролята на Катнис Евърдийн – vasvalch, преследвана от ммм плешиво куче, изиграно доста правдоподобно от 4karbon. В ролята на Том Стърн (оператора)… Аз.
Ок, разбирам, че филма се е опитал да запази баланса между това да бъде пестелив от към насилие за да оправдае PG 13 рейтинга си, но от друга страна да не спести ужаса и насилието на цялото нещо a.k.a. успява да ви оплиска с кръв, без да показва откровени брутализми. А и реално погледнато бойните сцени не са чак толкова впечатляващи, ама нужно ли беше да клатите камерата ЧАК толкова много?!
Добрата новина е, че поне филма не е в 3D, щото тогава на входа трябваше освен 3D очила да дават и торбички за повръщане. Другата добра новина е, че не скочих на бой на някакъв човек който седеше на реда пред мен, и каза (докато камерата се лашкаше в една гора): „ей това колко яко щеше да изглежда в 3D“. Едвам се сдържах да не му изсипя кутия пуканки на главата, честно.
В крайна сметка обаче, като изключим малоумщините с камерите филма е наистина интересен, и определено Ви препоръчвам да го гледате. И да, с интерес чакам следващите филми. 🙂
Относно оценката ми – 9/10 ми звучи чудесно.
Stranger's Weblog 
Николай Цолев (nik666)
2 април, 2012 at 13:18
Продължавам да чета коментари за този филм (без да съм го гледал), и все повече ми заприличва на The Running Man. Някакво сходство?
ХаресвамХаресвам
Strangera
2 април, 2012 at 13:21
Тук по старите зрители ще трябва да кажат. Аз така и не съм гледал The Running Man 🙂
ХаресвамХаресвам
Etherion
2 април, 2012 at 13:20
Само ми се струва, че е по-скоро дистопия, от колкото утопия, но иначе съм напълно съгласен с клатещата камера, направо си боли глава от това 🙂
ХаресвамХаресвам
Strangera
2 април, 2012 at 13:46
Мдам, склонен съм да се съглася за Дистопията. 🙂
ХаресвамХаресвам
Spaskich
2 април, 2012 at 17:46
Май му се казва антиутопия.
ХаресвамХаресвам
Strangera
2 април, 2012 at 17:50
Антиутопия и Дистопия е едно и също. 😉
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D0%BD%D1%82%D0%B8%D1%83%D1%82%D0%BE%D0%BF%D0%B8%D1%8F
ХаресвамХаресвам
fros7
2 април, 2012 at 14:17
Без да чета нищо от ревюто пиша коментар, за да разбера дали това ревю ще ме спойлне, защото в момента чета книгата и не искам да знам какво се случва 😛 Та така, в ревюто разкрива ли се нещо по сюжета(и ако да, просто кажете да, а не ми обяснявайте какво :D)
ХаресвамХаресвам
Strangera
2 април, 2012 at 14:19
Не, ревюто ми е абсолютно спойлер free.
ХаресвамХаресвам
fros7
2 април, 2012 at 14:30
Благодаря за бързия отговор 🙂 Сега след като прочетох ревюто се питам дали някой знае къде във Варна мога да го гледам(в Арените го няма, то се разбра, ама аз не мога да намеря нито едно кино, където го дават :/)
ХаресвамХаресвам
Strangera
2 април, 2012 at 14:41
Фестивален конгресен център – зала 6 http://www.cinefish.bg/Igrite-na-glada-The-Hunger-Games-id24924.html
ХаресвамХаресвам
Spaskich
2 април, 2012 at 17:49
ех, Шерифов, Шерифов… само по моловете знаете 😀
ХаресвамХаресвам
fros7
2 април, 2012 at 18:07
Ехх, Спасе, Спасе… тамън в cinefish бях гледал вчера или предния ден и нямаше информация за прожекции във Варна, явно това е добавено съвсем скоро ;P
ХаресвамХаресвам
Strangera
2 април, 2012 at 18:55
Абе и в събота си беше там. 😀
ХаресвамХаресвам
fros7
2 април, 2012 at 20:00
Сега ме накара да се замисля и установих, че губя чувството си за време 😀 Книгата ми пристигна петък, а аз още преди това бях търсил дали го дават във Варна 😀 Както и да е, ясно е че съм го пропуснал поради някаква причина, а защо не и от недоглеждане ;P Мерси все пак за светването по въпроса :}
ХаресвамХаресвам
yavor42
2 април, 2012 at 14:21
Stranger – Има един фен поне на поредицата, който чете блога ти.
Първо – както казаха горе – дистопия е. Държавата е Панем, което е САЩ. Американско е и да върти се само около Америка. Много странно, че се харесва и на други – аз съм със смесени чувства – хареса ми като фен – беше направено горе долу добре. Но бяха пропуснали толкова важни моменти и повечето хора надали изобщо са разбрали за какво става дума.
Но да кажа няколко неща. Отделните окръзи не бяха според мен представени достатъчно подробно. Пак се хваща, че столицата прецаква всички ама, не е много добре изяснено. Ето няколко подробности (без много спойлери):
Казва се „Игрите на глада“, защото всички предградия биват ограничавани откъм ресурси, и най-вече храна. За да получат храна семействата трябва да записват децата си в тази „игра“. Едно записване на дете е един чувал жито примерно. При това някакво долнопробно. Всяко дете се записва автоматично като стане на 12 един път и по един още всяка година. Това е по отношение на глада.
Причината за игрите – имало е бунт, столицата е сразила бунта и това е наказание. Всички са длъжни да празнуват, а столицата го има за някакво reality това. Идеята е, че всяка година припомнят на хората, какво се случва като се противопоставиш. Всички имат телевизори и гледат.
И още един пропуск мисля има, то се видя до някъде, но все пак – Капитола е МНОГО силно развит. Там всичко е high tech. И тези животни, които бяха са мутанти – навсякъде се казва. Птицата не е точно сойка-присмехулка (до колкото знам има такова животно) – а някакъв вид мутант на този род, който е използван за подслушване. Както и осите. Идеята е да се внуши жестокостта до която прибягва столицата.
Камерата – цензура основно. А и да представят динамично игрите и шок-а на участниците. Наистина беше гадна …
И последно – до някъде е взаимствана идея от Battle Royale – японски филм с онсовна тема битка до смърт между ученици. Но тук идеята е доста по-дълбока – Игрите са само едно от средствата за контрол и репресии на столицата, като цяло и без насилието пак има какво да се види/прочете. Докато в японския – основно и само насилие …
ПС: Стана дълъг коментар …
ПС2: Наистина препоръчвам да се погледнат книгите. Поне първите две се четат на един дъх както се казва 🙂
ХаресвамХаресвам
Strangera
2 април, 2012 at 14:28
Eмиии аз като човек който не е чел книгите, всички изброени по-горе неща си ми станаха ясни от филма 🙂 И за окръзите, и за „тиранията на столицата“ и за записването за храна, и за бунта, и за технологиийте (мисля контраста беше доста ясно представен). Само това за „мутантите“ не го бяха обяснили, но не мисля и че е необходимо. 🙂
ХаресвамХаресвам
yavor42
2 април, 2012 at 14:36
Ако прочетеш книгата ще разбереш колко е необходимо 🙂 Опитвам се да избягвам спойлери, особено за края 🙂
Иначе е супер, че си ги хванал, че моите приятели изобщо не зацепиха що точно Hunger Games се казва.
ХаресвамХаресвам
insider
2 април, 2012 at 14:27
„Актьорите си говорят? ДА ЛАШКАМЕ КАМЕРАТА. Актьорите се бият – да лашкаме камерата. АКТЬОРИТЕ ТИЧАТ?! ДА си закачим камерата на гърба и да я лашкаме колкото се може повече“‘ 😀 😀
ХаресвамХаресвам
Strangera
2 април, 2012 at 14:29
Мдам, трябва да се лашка камерата… 😦
ХаресвамХаресвам
bgfelagund
2 април, 2012 at 16:02
На мене пък ми прилича много на не-брутален, но по-рандъм Battle Royale по нещата, които се чуват за историята.
Ще взема да го гледам тая седмица може би и да видя има ли нещо общо, но съм силно скептично настроен с това излъчване от трейлърите тип „любовните терзания на една тинейджърка в борба за оцеляване“
ХаресвамХаресвам
Bastor
2 април, 2012 at 22:43
Малко МНОГО посредствени бяха игрите.
Клеширано звучи ама книжките бяха по-търпими…
ХаресвамХаресвам
aqdrk
4 април, 2012 at 0:25
Да, който е чел книгите няма как да не се разочарова от филма до по-малка или по-голяма степен… ние го гледахме доста сериозна група от хора като половината бяхме чели, друга – не и интересното беше, че на нечелите им хареса и им се стори дълъг, а на челите – не ни, и ни се стори супер къс. Последното е интересно, тъй като книгите се четат буквално на един дъх и остават впечатлението за нещо кратко, а в самият филм са спестени супер много детайли и въпреки това е 140 мин., което чисто и просто значи, че може би беше по-добре да направят 6 филма по 2 часа… или изобщо да не правят филм, а 11-12 мини-серии по 1 час, но при всяко положение с по 1 филм за всяка книга според мен объркаха формата… но важното е парите да шумолят явно… А имайки предвид, че тук самата авторка е помогната за сценария, а в следващите 2 няма да участва, ми говори че може да са още по-непривлекателни за челите поредицата. При всяко положение, обаче, на мен ми липсваше мащаба във филма. Всичко ми беше много по-умалено, отколкото си го представях, четейки… е, поне към Дженифър Лорънс забалежки нямам 😉
ХаресвамХаресвам