Advertisements
RSS

Ревю – ROGUE ONE: История от Междузвездни войни

24 Дек

На 18-ти, най-накрая седнах да гледам Rogue One: A Star Wars Story, а днес за да ознаменувам празниците, най-накрая успях да опиша и кратките си мисли и впечатления. В края на текста има малко спойлери, но те са ясно маркирани, така че дори да не сте гледали филма – четете спокойно.

ROGUE ONE: История от Междузвездни войни изглежда като Star Wars филм, звучи като Star Wars филм и се усеща като Star Wars филм. Въпреки това, Rogue One е съвсем различен от Star Wars филмите и това е… страхотно.

rogue-one-gallery71_e2289066

Rogue One всъщност е тест. Тест за филмовата вселена, която Disney градят. Филмова вселена, която се завърна миналата година, и която трябва да бълва Star Wars филми… всяка година. И този тест не е никак лесен за минаване. Честно казано, смятам, че задачата пред Rogue One беше най-трудната, защото за разлика от другите филми, тук авторите трябва да работят основно с тотално нови главни персонажи, които аудиторията не познава. И тези персонажи имат твърде кратко време, за да бъдат изградени като такива. Реално погледнато, задачата пред тази лента е много по-комплицирана от задачата пред епизод 7, защото тук авторите не могат да разчитат на известните лица от останалите филми, които да изнесат тежката част и да ни представят новите лица. Няма го Хан Соло или Оби-Уан Кеноби, които да се „жертват“, за да може историята на другите да бъде развита и т.н. Тоест, имаме банда нови лица, които никой не познава и които трябва да ни убедят, че има смисъл от този тип „истории от Междузвездни войни“. Освен това обаче, Rogue One е притиснат от това, което се случва след това. Всички знаят финала, всички знаят какво следва. Всички знаят какво се случва с персонажите, които все пак познаваме.

Реално погледнато, ако това беше самостоятелен филм за Хан Соло или Боба Фет, нещата щяха да са различни (и според мен много по-лесни), защото авторите щяха да имат МНОГО по-голяма свобода за действие с героите и историята им, а и публиката ги познава, съответно няма нужда да отделят 15 минути екранно време, за да ни ги представят и да ни обясняват защо трябва да ни пука за тях.

Но да преминем към същността на „ревюто“.

rogue-one-gallery05_57762399

Визия: Визуално, Rogue One изглежда СМАЗВАЩО. Корабите, планетите, експлозиите. ВСИЧКО ИЗГЛЕЖДА НЕВЕРОЯТНО. Говорейки за невероятни неща – Grand Moff Tarkin e ключов за историята на Rogue One, така че включването му във филма е неизбежно. Големия проблем, разбира се, е във факта, че страхотния Peter Cushing почина през 94-та, а и дори все още да беше с нас, щеше да му е доста трудно да изиграе младата се версия. Съответно, вместо да изберат нов актьор за ролята, хората зад Rogue One са решили да „съживят“ Peter Cushing посредством CGI и резултата е… наистина впечатляващ. Трябва да го видите, за да повярвате. Единствената ми сериозна CGI забележка е по адрес на един специфичен женски персонаж, появяващ се за кратко във филма, който за разлика от Moff, не ми беше толкава убедителен. :/

Останалите ефекти във филма също са на супер високо ниво, което се отнася и за композицията на кадрите и всичко което може да очаквате от една Star Wars продукция. В общи линии, особено ако гледате на IMAX, се пригответе редовно да оставате без дъх. Всеки пиксел е пипнат до съвършенство.

rogue-one-gallery32_ea791280

Звукът: John Williams не работи по саундтрака на Rogue One, но Michael Giacchino се е справил чудесно с музиката, и филма звучи… Star Wars-ски. 🙂

rogue-one-gallery45_9077fbc4

Сюжетът: Благодарение именно на Лукас, Star Wars феновете подхождат със сериозни притеснения, когато говорим за предистории. Добрата новина е, че в Rogue нещата са… напълно ок. Историята на филма пасва чудесно във времето преди епизод 4 и звучи разумно и логично + дава отговор на въпрос, който тормози феновете от има няма 40-тина години. Аз лично, не видях нещо, което да ми направи неприятно впечатление и да ме подразни, даже напротив. И въпреки, че всички знаем края, ми беше интересно как точно ще се развият нещата в лентата.

rogue-one-gallery59_afcaa758

Действието: Лично за мен, най-големия проблем на Rogue One е… че е твърде муден. И това го казвам напълно отговорно. Филмът просто се влачи. До някъде ми е ясно защо това е така – все пак, както писах и по-горе, историята има нужда от време, за да представи персонажите и да изгради мотивите им. Докато в началото камерата обаче прескачаше от планета на планета, аз като зрител започнах да се чудя – нужно ли е всичко това и не може ли направо да преминем към действието. Основната част от филма също не е изпълнена с твърде много динамика, а по-скоро представя още и още персонажи, и гради вече показаните. Накрая се стига до екшъна… и нещата свършват. Разбира се, всяка една сцена е изключително красива и приятна за гледане, а и филмът е пълен с Easter eggs, които да държат вниманието на хардкор феновете окупирано, но въпреки това ми се искаше филмът да беше една идея по-стегнат.

rogue-one-gallery41_8efd570a

Персонажите: От новите лица в филма – Jyn Erso (Фелисити Джоунс) е супер. Персонажът и е смислен, логичен… и готин.

rogue-one-gallery40_8c244519

Новия Star Wars дроид – K-2SO (Алън Тюдик) е… новият ми най-любим Star Wars дроид. Въпросният е скандално як и всяка негова екранна поява ме караше да се хиля като тиква. #МНОГОДОБЪР.

rogue-one-gallery30_9defa75c

Мадс Микелсен също е глориъс…, ама той си е глориъс по принцип. Cassian Andor (Диего Луна) ми беше по-скоро безразличен.

rogue-one-gallery25_72297857

Дуото Chirrut Îmwe (Дони Йен) и Baze Malbus (Wen Jiang) също е любопитно, но там не можах да се отърся от странното усещане, че двамата присъстват само за да може след години Disney да направят spin-off филм и за тях.

rogue-one-gallery14_42a7cd6e

Иначе старите лица са ясни, като разбира се няма как да не спомена Дарт Вейдър, който е ГЛОРИЪС! Той е основната причина, заради която ще седна пак да гледам филма. Просто страхотен.

rogue-one-gallery66_faff1a04

Заключение: Всъщност Rogue One е военен филм, развиващ се в Star Wars вселената. И това е яко, защото разчупва познатата форма и предлага един нов тип приключение. Приключение, което е напълно ок. Въпреки това, и съзнавайки напълно, че двата филма са напълно различни, смея да твърдя, че епизод 7, въпреки всичките си кусури, ми беше по-добрия от новите филми. Тук роля играе и един фактор, който обсъждам по-долу, в графата със спойлерите, но докато след края на епизод 7 имах желание директно да вляза на следващата прожекция (в крайна сметка гледах филма 4 пъти), тук такова желание не присъства. За мен ROGUE ONE: История от Междузвездни войни, беше точно „история от Междузвездни войни“. История, която изгледах с интерес, и с която приключих (изключая Дарт Вейдър сцените, заради които ще го гледам пак). История, която за разлика от епизод 7, не ме накара да плача или да седя на ръба на седалката. Просто история.

rogue-one-gallery78_827302e0

А относно теста на Disney, гледайки бокс офиса и съдейки по собствената си реакция – напълно успешен е + сигурен съм, че следващите „самостоятелни“ истории ще бъдат още по-добри. И да, очевидно можем да имаме Star Wars филм без култовите интро надписи. 😀

Преди да приключа, само още една бележка – не знам защо Rogue One има версия озвучена на български. Това със сигурност не е детски филм и в никакъв случай не Ви съветвам да водите малки деца да гледат филма. Смисъл да, няма кръФ, щот тва е Star Wars, ама филма съдържа доста прилично количество брутализъм (все пак Военен филм).

rogue-one-gallery55_14c42c07


Спойлери: От тук надолу, следват спойлери за сюжета на ROGUE ONE. Ако още не сте гледали филма – затворете страницата и заповядайте отново след като поправите грешката си.

spoilers

Предупредени сте.

Най-голямата ми драма с Rogue One е… че всички умират. Ама абсолютно всички. Смисъл, ок – има логика повечето главни персонажи да умрат, но не мога да се отърся от усещането, че някой от тях бяха убити, просто щото ги няма в епизод 4, и оставянето им живи, щеше да доведе до сложни… неща. 😀 Това разбира се е свързано с нещата които писах по горе. Смисъл – два часа ми градите персонажи, и в момента в който започнах да свиквам с тях… ги убихте. Да, пак казвам, напълно логично е да го направят, ама… остана ми малко горчив привкус, и загубих желание да инвестирам повече време във филма, просто защото тези персонажи вече не съществуват. Напълно осъзнавам, че проблема най-вероятно е в мен, но ми беше малко ту-мъч, как от един момент нататък започнаха да ги задраскват, без това да ми се струва напълно необходимо.

Оусо, края с прегърнатите Cassian и Jyn беше булшит.

star-wars-episode-iv-a-new-hope-image

Advertisements
 
5 Коментари

Posted by в 24 декември, 2016 in Ревю, Филми, Star Wars

 

Етикети: , , , , ,

5 responses to “Ревю – ROGUE ONE: История от Междузвездни войни

  1. Strangera

    24 декември, 2016 at 15:29

    😦 Carrie Fisher: Star Wars actress suffers heart attack – http://www.bbc.com/news/entertainment-arts-38423963

    Like

     
  2. Ангел

    27 декември, 2016 at 21:18

    ☹️☹️☹️ ‘Star Wars’ legend Carrie Fisher dies at 60 –
    http://ew.com/movies/2016/12/27/carrie-fisher-dead-star-wars-princess-leia-dies-60/

    Like

     
  3. Strangera

    16 януари, 2017 at 0:46

    Rogue One’s reshoots show how Disney saved the first standalone Star Wars movie http://www.theverge.com/2017/1/15/14268850/star-wars-rogue-one-reshoots-disney-gareth-edwards-tony-gilroy

    Like

     

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

 
%d bloggers like this: