За всички които следят блога от „повече от седмица“ 😀 нещата най-вероятно вече са ясни, но все пак чувствам, че старите фенове имат нужда от нещо „официално“ по темата, а и аз имам нужда да си споделя, за това най-накрая дойде ред и на текущия пост. 🙂

Strangera.com започна през далечната 2007-ма, като първоначалната идея на младото ми аз, беше „да си събира интересни неща от интернедите“. В последствие разбира се, блогването ми се „услади“ и нещата ескалираха в малко по голям и времеемък проект, с които признавам си доста се забавлявах през годините.

Още по якото е, че през тези години, благодарение именно на блога, успях да се запозная с много супер интересни хора, с част от които съм приятел и до днес, и да се набъркам в една камара шантави/интересни/забавни проекти, които определено са допринесли по някакъв начин за развитието ми като личност. 😀

Въобще – блогването се оказа супер забавно начинание. През последните няколко години обаче блогърската ми активност започна да намалява постепенно (846 поста през 2015-та; 586 поста през 2016-та; 492 поста през 2017-та) и миналата година удари „дъното“ с едва 169 поста за цялата 2018-та. Разбира се тук не става въпрос само за чиста бройка постове, ами и за спад в качеството и типа на материалите появяващи на тези страници.

Причината за това, очаквано е съвсем тривиална – липса на достатъчно време. Като цяло смятам, че през годините съм съумявал да поддържам някакъв що годе адекватен баланс между семейство, работа и хобита (блога е в графа хобита), но в последните 1-2 години тази динамика драстично се промени – роди ми се дете (което btw е супер оусъм експириънс) и същевременно нещата свързани със служебните ми задължения се промениха ужасно много, което доведе до нужда от пре-балансиране на приоритетите. За добро или лошо – блогърстването е едно от нещата които понесоха най-тежък удар. 😀 Не че не ми се пише, или че не ми се записва геймплей, но просто… няма кога да го правя.

През изминалата година все пак опитах някак да балансирам неща, но истината е че – просто не ми се получи. Всъщност, през последните няколко месеца дори не ми оставаше време да следя какво се случва в гейминг/тех света, камо ли да пиша неща по темата. И понеже все пак, списвам блога от над 10 години, изненадващо открих, че когато не успявам да следя какво се случва, се чувствам… кофти, и нещата вече не са забавни.

Точно за това, стигам и до днешния пост, които за протокола се опитвам да седна да напиша от началото на януари. Не ме разбирайте погрешно – блога ще продължи да си седи тук, даже ако в някакъв момент ситуацията се промени (детето се дипломира примерно) 😀 може и отново да започна да го ъпдейтвам редовно… но преди това, имам далеч по краткосрочна цел – да намеря време, отново редовно да следя новините от гейминг света… и да цъкам нещо различно от мобилни игри. 😀

И въпреки че, това звучи като сбогуване… то екшъли не е сбогуване, защото плана ми всъщност е следния – да намеря време да следя новините, след това да започна регулярно да отразявам нещата които са ми по интересни в FB страницата на блога (каквото и да си говорим, постването на тъпотии в FB отнема далеч по малко време от писането на постове в блога), а когато ми се наложи да пиша нещо по дълго от две-три изречения – да го правя тук. Дали този план ще сработи? Абсолютно нищо не мога да ви обещая. Така или иначе, ако Ви стане мъчно за мен и т’ва с фейсбука не сработи, винаги можете да ме намерите да пиша тъпотии в twitter. YouTube канала също продължава да си е активен, но към този момент нямам идея какво и кога ще се случва там. При всички положения, като/ако има раздвижване, тук ще се чуе за него. 😉

И някакви такива неща. За финал искам да напиша само едно голямо благодаря, на всички Вас с които съм си споделял „интересни неща от интернедите“, през всичките тези години. Благодаря Ви за подкрепата, благодаря Ви за усмивките, благодаря Ви за шегите и хубавото време заедно. 😛

Сърчице. ❤