Все още се опитвам да да разбера дали почти всички шофьори на “Такси С Експрес” АД а.к.а 91280 са някакви обществено опасни психопати, или аз просто ги привличам по-някакъв начин… 🙂
Нека ви разкажа какво се случи в неделя вечер, пък вие преценете сами…
Прибрах се около 21:45 и тъй като трябваше да занеса едни слушалки и едно фризби (не питайте) до едни приятели в „Левски“, излязох с колелото няколко минути по-късно. Около 22:00 когато наближих мосчето на „Константин Филипов“ и „Витиня“ (номер едно на картата) ми направи впечатление, че там явно се е случил някакъв инцидент.
Забелязах няколко таксита, спортни коли и двама полицай. Не съм спирал и директно продължих по „Витиня“, просто ми направи впечатление, че явно е станало нещо. На „Витиня“ и „Ботевградско шосе“ (номер 2) трябваше да завия наляво (по булеварда) но ме хвана червено, така че спрях на светофара. Застанах плътно в дясно и се подпрях с крак на бордюра. В следващият момент почти подскочих от бесни спирачки, и се обърнах само за да видя, как една Шкода на “Такси С Експрес” спира (дълго и продължително) на същият червен светофар. Колата беше пълна и в нея имаше 4-ма или 5-тима човека. Тъй като не бях на пътя на колата, си се обърнах напред и продължих да чакам зелен сигнал 🙂
В следващият момент чух някакви нечленоразделни викове от таксито, които очевидно се отнасяха за мен. Обърнах се, само за да видя как някакъв беззъб мургав симпатяга да крещи нещо по-мой адрес от задната седалка. В следващият момент въпросният отвори вратата и тръгна към мен. Първата ми реакция беше да се махна от там, така че тръгнах напред, но осъзнавайки, че няма как да мина през булеварда без да стана на пюре, завих надясно. В следващият момент обаче разбрах, че тъй като съм на твърде висока предавка нямам никакви шансове да избягам, а и въпросният елемент се движеше по диагонал към мен. Освен това логичната мисъл показа, че при евентуално „преследване“ по булеварда, нямам никакъв шанс спрямо шкодичката, а шанса за инцидент нараства драстично. За това спрях, и се обърнах към въпросният индивид. През това време още един слезе от колата. Първият дойде при мен каза нещо за колелото ми, опита се да ми откачи каската, и ми дръпна слушалките. След това не съм много сигурен какво точно стана, но предполагам, че другият го е хвана защото първият ме пусна, а аз успях да се дръпна още няколко крачки напред. Зад себе си чух само подигравателни бесни викове от страна на първия – бягай бързо, бягай и разни други неща. Обърнах се, за да видя как шкодата тръгва с бясна скорост и завива наляво по Ботевградско. Разбира се инстинктивно погледнах към регистрационният номера на автомобила, и запомних 5648. След това първо се замислих дали да не звънна в полицията, но елементарната логика ми подсказа, че това е абсолютно безсмислено тъй като:
– НИЩО не се беше случило;
– няма никакви свидетели на „инцидента“;
» Продължи нататък »
